Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 547 от 07.10.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно гражданско дело 374/2026
Вид
Определение № 547
Подписан
07.10.2026
В сила
07.10.2026
Състав
Аделина Троева, Аделина Тушева, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл. 413, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. *, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500374 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 413, ал. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на „С.в.“ АД против определение №*/18.05.2026 г. по ч. гр. д. № 27/2026 г. по описа на Районен съд – *, с което дружеството е осъдено да плати на основание чл. 38 от ЗАдв възнаграждение на адв. С.Н. в размер на 230 евро.

Жалбоподателят „С.в.“ АД твърди, че присъденият размер на адвокатско възнагреждение не съответства на действително положения труд. Заповедното производство е строго офрмално и пълномощникът на длъжника единствено е попълнил възражение по чл. 414 от ГПК - действие, за което дори не са необходими правни знания. То не се мотивира, не се прилагат доказателства, следователно не е била извършвана и подготовка по делото. Позовава се на решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022 г. и твърди, че съдът не следва да се съобразява с минималните размери на адвокатските възнаграждения, определение с Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа.

МОС, като обсъди доводите на жалбоподателя във връзка с доказателстватапо делото, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, но е неоснователна.

Заповедното производство по ч. гр. д. № 27/2026 г. на РАйонне съд – * е било инициирано от „С.в.“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. Е. и З. А.. На 12 януари 2026 г. *РС е издал заповед, а длъжниците са подали възражение по чл. 414 от ГПК, като са били представлявани от адвокат С.Н. при условията на чл. 38 от ЗАдв. Заповедният съд е указал на заявитела да предяви иска за установяване съществуването на вземането и след като срокът за това е изтекъл без да 1 постъпят доказателства за завеждане на иск по чл. 422 от ГПК, *РС е обезсилил заповедта. Адвокат Н. е заявила искане за присъждане на разноски в заповедното производство в полза на длъжниците и то е било уважено с обжалваното определение №*, като „С.в.“ АД е осъдено да плати възнаграждение в размер на 230 евро.

Съдът намира определението за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава.

Длъжниците са ангажирали адвокат С. Н., която да ги представлява в заповедното производство. Тя е изготвила възражение от тяхно име, че не дължат. Това възражение действително не се мотивира и не е небходимо да бъде придружено от доказателства. Но работата на пълномощника не се изчерпва с обикновено попълване на реквизитите на предварително одобрения образец на възражение. За да се достигне до извод за недължимост, адвокатът следва да проучи правоотношението, да прегледа доказателства за извършени плащания, прихващания или да проследи изтичане на давностни срокове. Това предварително проучване изисква правна подготовка и познаване на законодателството в областта относно конкретното парично задължение.

От това следва, че доводът за липса на положени професионални усилия от пълномощника на дължниците е неоснователен.

*РС е присъдил възнагражедние в минимален размер, което съответства на положения труд. Като критерий за определяне на размера съдът е използвал Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, служеща като критерий за съпоставка на труда по сходни дела. Не е налице нарушение на правото на ЕС при определяне на хонорара на адв. Н. и определението на *РС не влиза в противоречие с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.

Като намира частната жалба за неоснователна, МОС я оставя без уважение.

На основание горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „С.в.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, * *, бул. „*“, № *, ет. * и *, против определение №*/18.05.2026 г. по ч. гр. д. № 27/2026 г. по описа на Районен съд – *.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

3