Решение № 1563 от 28.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100113425 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ.

Ищецът А. Я. Л., ЕГН ********** от гр.София като непълнолетен лично и със съгласието на своята майка и закон ен представител Р. Р. Л. е предявил против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД град София иск за обезщетяване на търпени неимуществени вреди - причинени мъки и страдания в резултат на смъртта на баща му Я.В.

Л. за сумата от 200 000 лева , ведно с мораторна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 24.07.2021 год. до датата на окончателното изплащане на обезщетението.

Претендира на същото правно основание и заплащане на обезщетение за имуществени вреди настъпили от посоченото увреждане изразяващи се в лишаването му от издръжка за сумата от 568.75 лв. дължима за времето от 24.07.2021 год. до 05.11.2021 год.

/три месеца и дванадесет дни/, както и за заплащане на сума от 162.50 лв. всеки месец считано от датата на исковата молба - 05.11.2021 год. до настъпването на обстоятелства, които да основават изменение или отпадане на задължението, но не по-късно от навършване на пълнолетие на ищеца-23.08.2024 год.

Твърди,че смъртта на баща му Я.В. Л. е настъпила по вина на , който при управление на МПС на 24.07.2021 г., в района на кръстовището между бул.Цар Борис III и бул. ’’Никола Петков“ е нарушил правилата за движение по пътищата при управление на товарен автомобил ДАФ, модел ФА45.130, с рег.№**** и е предизвикал ПТП.

Твърди,че внезапната и нелепа смърт на баща му е тежко и шокиращо събитие в живота му, което го е обрекло завинаги да отрасне без баща и му е причинило мъки и страдания за цял живот.

Чрез своя пълномощник ищецът поддържа предявения иск и претендира присъждане 1 на разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗК „Л.И.“ АД оспорва иска за неимуществените вреди по размер само за сумата над 110 000 лв.

Оспорва изцяло претенцията за обезщетяване за имуществените вреди с възражението,че няма доказателства ищецът да е получавал издръжка от своя баща, както и че със смъртта му е изгубил тази издръжка.

Оспорва датата на претенцията за начисляване на законна лихва върху главницата.Претендира разноски.

Помагачът Б. И. В., ЕГН **********, конституиран като такъв в полза на ответника, не е взел становище по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото констативен протокол № К -338/24.07.2021 год., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата със скица и албум и постановление за привличане на обвиняем по пр.пр. 14199/ 2021 год. се установява, че н а 24.07.2021 г., около 08.05 часа в гр.София на бул.Цар Борис III в района на кръстовището с бул. ’’Никола Петков“ е настъпило ПТП,при което управлявания от Б. И. В. товарен автомобил ДАФ, модел ФА45.130, с рег.№РК **** АХ е блъснал пресичащия булеварда пешеходец Я.В. Л. и причинил смъртта му.

Ответникът не оспорва,че за товарен автомобил ДАФ, модел ФА45.130, с рег.№РК **** АХ е имало застраховка “гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/22/120002311978, валидна от 17.08.2020 год. до 16.08.2021г..

Ищецът по делото е син на починалия Я.В. Л. видно от представеното удостоверение за наследници-л.11 , а смъртта на последния се установява от акт за смърт на л.10 от делото.

От представените от НОИ се установява,че към датата на смъртта си Я.В. Л. не е имал действащ трудов договор,а също ищецът е получавала наследствена пенсия за времето от 01.09.2021 год. до 01.07.2022 год. в различни размери от 269.96 лв. до 420.33 лв.

По делото е изслушано и прието заключение по назначената КСМАТЕ,което съдът възприема като обективно и професионално. От него се установява, че на 24.07.2021г., около 08:05 часа в гр. София, на бул. „Цар Борис III” в района на пешеходната пътека преди кръстовището с бул. ”Никола Петков ”, с посока на автомобила от кв. ’’Княжево ” към бул.

’’Овча Купел ” е настъпило пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил марка „Даф”, модел „ФА 45.130” с рег. № РК **** АХ, управляван от Б. И. В. и пешеходеца Я.В. Л. , в следствие на което последният е починал на място. Установява се, че мястото на удара се намира на бул. „Цар Борис“ ІІІ в района на пешеходната пътека преди кръстовището с бул. Никола Петков ” - по широчина на платното за движение - на 21,5 до 22,5 м вляво от десния край на локалното платно за движение от кв. ’’Княжево” към бул.

’’Овча купел” - посоката на движение на автомобила.

Районът е бил с добра видимост, светлата част на денонощието, прав участък, сухо 2 платно за движение, паваж. Скоростта на автомобила в района на произшествието е била 16 км/ч, а в момента на удара е била 15 км/ч. и при тази скорост опасната зона е била 9-10 м.,а според експертите водачът е могъл да възприеме първия пешеходец пресичащ на пешеходната пътека поне от 22 м.

Установено е, че крачната спирачна система на автомобила е била повредена / найвероятно изпуснали гумени уплътнения и буталата на крана не нагнетяват спирачна течност към спирачните цилиндри на колелата/, поради което водачът не е могъл да я задейства.

При своевременно задействане обаче на ръчната спирачка ударът е бил предотвратим.

Водачът е опитал да избегне удара в първия пешеходец и е завил надясно,но тав се е намирал втория пешеходец-наследодателят на ищеца. Ударил го е с предната дясна зона , като го изважда от равновесие , пешеходецът пада по корем, завърта се по гръб, като тялото остава пред предно дясно колело, краката сочат предно ляво колело, а главата е вдясно от автомобила. Предно дясно колело притиска тялото на пешеходеца и в продължение на 3,7 м го избутва и превърта. Тялото се е установило в края на следата.

Причината за смъртта на Я.В. Л. е тежката съчетана травма с несъвместими с живота увреждания на жизнено-важни органи- закрита гръдна и коремна травма изразена в счупвания на ребра с разкъсване на плеврите и белите дробове, излив на кръв и въздух в гръдната кухина, счупване на 11™ гръден прешлен, , отдлояване на кожа от подкожие с образуване на т. н. „джоб“, счупване на бодилестите израстъци на поясните прешлени, разделечаване и счупване на дясна кръстно-хълбочна става, изронване на лява хълбочна кост; разкъсвания на слезката, разкъсване и размачкване на черния дроб, кръвонасядания в капсулите на бъбреците и множество кръвонасядания и охлузвания по главата, тялото, крайниците.

Установено е също, че двамата пешеходци са навлезли на пътното платно по пешеходната пътека около 2 секунди преди да светне зелена светлина,но при пресичане лентата за движение на процесния товарен автомобил категорично за тях е имало зелена светлина,а за автомобила-червена.

От показанията на св. П.В./ вуйчо на ищеца/ се установява, че А. избягва да се говори за смъртта на баща му и сякаш,за да забрави се за случилото се са е „вкопчил“ в училището,постоянно иначе се е затворил в себе си. Преживе е имал много близка и силна връзка с баща си,последния се грижил за сина си,за физическото му възпитание,учението и изобщо за развитието му като добър човек.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.432,ал.1 КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД,според която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, 3 вината се предполага до доказване на противното.

По съществото на делото се установи, че е налице непозволено увреждане.На първо място вина за настъпването на вредоносния резултат в голяма степен има водачът на товарен автомобил марка „Даф”, модел „ФА 45.130” с рег. № РК **** АХ Б. И. В. , който в създалата се неочаквана ситуация/отказ на крачния спирачен механизъм/ е имал реална възможност да предприеме спиране движението на управлявания от него автомобил чрез задействане на ръчната спирачка.

От друга страна Законът изисква водачите да управляват МПС с изправна във всеки един момент основна спирачна система, поради което водачът не може да бъде освободен от отговорност само защото автомобилът е бил минал технически преглед преди това.

Водачът е нарушил правилата за движение- чл. 20, ал. 2 изр. 2, чл. 101, ал. 1 и ал. 3, т.

9, във вр. с ал. 2, чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 11, ал. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 9 б. "б" от ППЗДвП. Дори да се приеме,че част от причините за катастрофата е самата вещ /автомобила/, който е дал внезапен дефект в спирачната система, това не променя отговорността по застраховката, тъй като според съда отговорността е свързаан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и при вреди, причинени не непосредствено от застрахования, а и в качеството си на собственик на вещ, отговарящ за вредите причинени от нея на трети лица – чл. 46, ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

Няма спор, че е налице причинно следствена връзка между неправомерното деяние на застрахования при ответника делинквент и смъртта на наследодателя на ищеца.

Установено е и няма спор, че за товарния автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност при ответнито дружество.

С оглед горното претенцията за обезщетяване на търпените от сина на починалия Я.В. Л. мъки и страдания е основателна.

По размера на претенцията за неимуществените вреди:

Този размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ответникът е признал тази претенция до размер от 110 000 лв., но не ги е заплатил. Загубата на родител е голямата и тежка загуба , която винаги носи страдание и болки за неговото дете, независимо от възрастта му.

В случая е установено, че бащата и сина се били много близки и привързани един към друг, поддържали са постоянни отношения. На основание изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва по правилото на чл.497,ал.1,т.2 КЗ считано от 04.11.2021 г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с оглед търпените от ищцата мъки и страдания и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

Над уважения размер до претендирания такъв от 200 000 лв. искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

4

Обезщетението покрива както минали и настоящи, така и бъдещи вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съдът намира, че предявения иск за претърпени имуществени вреди изразяващи се в обезщетение за лишаването на ищеца от издръжка за времето от смъртта на баща му до навършване на пълнолетие също е основателен,като за времето до исковата молба следва да се уважи в общ размер,а след датата на исковата молба-като ежемесечно плащане.

Ето защо претенцията следва да се уважи в размер на 568.75 лв. за времето от 24.07.2021 год. до датата на исковата молба 05.11.2021 год. , както и ответникът да бъде осъден да заплаща на ищеца по 162.50 лв. всеки месец считано от датата на исковата молба до настъпването на обстоятелства, които да основават изменение или отпадане на задължението за плащането, но не по-късно от навършване на пълнолетие на ищеца23.08.2024 год. Лихва върху месечната вноска се дължи при забава на плащането считано от първо число на месеца следващ този, в който е настъпил съответния падеж на месечната вноска до датата на окончателното й изплащане.

По разноските: Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокат И. Д. от САК сумата от 4530 лв. възнаграждение по чл.38 от ЗА , а по сметка на СГС следващата се държавна такса в размер на 6000 лв.