Определение № 364 от 22.04.2026, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 364 гр. гр. Добрич, 22.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Гражданско дело № 20263200100223 по описа за 2026 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба вх.№2967/15.04.2026 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове от Т. С. С. с ЕГН ********** от гр.Д.,ул.*** срещу „АГРО СИП“ ООД,ЕИК 200267215,със седалище и адрес на управление според актуална справка от търговския регистър в с.Дъбовик,общ.Ген.Тошево,обл.Д.,ул.“Единадесета“ №1Д.

Изложено е в исковата молба,че между страните съществувало трудово правоотношение,по силата на което ищецът заемал в ответното дружество длъжността „***“ с място на работа в К.-с.С.,общ.Б.,обл.Д..На 27.02.2026 г. ищецът бил принуден да подпише заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие,което сторил под натиск от страна на работодателя и в състояние на тежко здравословно увреждане.Последното получил вследствие системен психически тормоз,упражняван спрямо него от прекия му ръководител по време на работа.На 29.08.2025 г. почувствал внезапно влошаване на здравето си,като на 31.08.2025 г. потърсил медицинска помощ и било установено,че е претърпял мозъчен инсулт.Вследствие на горното му била определена с решение на ТЕЛК трайно намалена работоспособност от 56 %.Под натиск при уволнението му ищецът подписал РКО за получено обезщетение за неизползват платен годишен отпуск,но сумата по него реално не му била изплатена.При тези заявени обстоятелства ищецът предявява искове за признаване уволнението му със заповед от 27.02.2026 г. за незаконно /чл.344 ал.1 т.1 от КТ/;за осъждане на ответното дружество-работодател да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа вследствие незаконното уволнение в рамките на шестмесечен срок от датата на уволнението в размер на 11 000 евро /чл.344 ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ/;за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение в размер на 18 000 евро за причинени му на работното място неимуществени вреди от психически тормоз,обезщетение в размер на 1

50 000 евро за причинени му на работното място неимуществени вреди /мозъчен инсулт и 56% инвалидност/,обезщетение в размер на 4 000 евро за причинени от ответника имуществени вреди-разходи за лечение на горното здравословно състояние-искове,квалифицирани от ищеца като такива по чл.200 от КТ,с които се търси имуществена отговорност на работодателя за причинени на работника/служителя вреди;иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1 179,75 евро-обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /чл.224 ал.1 от КТ/.В исковата молба е заявено от ищеца,че исковете му всъщност са частични,но не е очертано каква част от всяко отделно обезщетение се претендира,а е посочена обща сума от 30 000 евро /сбор от цените на всички частични искове/.Исковата молба е нередовна откъм обстоятелства и петитум,но отстраняването на нередовностите й следва да се предприеме от компетентния да разгледа исковете съд.

От изложените,макар и оскъдни,обстоятелства и формулиран петитум става ясно,че отговорността на ответното дружество се търси в качеството му на работодател на ищеца и като произтичаща от съществувалото между страните трудово правоотношение.Споровете по отделните искове са трудови по смисъла на чл.357 ал.1 от КТ.В частност трудов е спорът и по исковете за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от настъпилото по време на работа увреждане на здравето на ищеца,доколкото се твърди вредите да са настъпили вследствие неизпълнение от работодателя на негово основно задължение по трудовото правоотношение за осигуряване на здравословни и безопасни условия за труд и за вземане на мерки за предотвратяване и намаляване на общи и професионални заболявания на работниците/служителите /чл.127 ал.1 т.3 от КТ и чл.289 от КТ/.В случая не се твърди наличие на професионално заболяване по смисъла на чл.200 ал.1 от КТ,но ищецът се позовава на настъпване на негово общо заболяване в резултат на неосигуряването от работодателя на здравословни условия на труд,а именно на спокойна обстановка за работа,и допускане от работодателя упражняването на системен психически тормоз спрямо ищеца от прекия му ръководител,т.е. се навежда неизпълнение на основно задължение на работодателя по съществувалото между страните трудово правоотношение.Трудови са и споровете по чл.357 ал.1 от КТ относно изпълнението на трудовото правоотношение.Съществено за определяне на настоящите спорове като трудови е предметната връзка на същите с изпълнението на трудовото правоотношение /в тази насока определение №212/29.06.2021 г. по в.ч.гр.д.№261/2021 г. на Апелативен съд-Варна/.

Според разпоредбата на чл.103 от ГПК на районен съд са подсъдни като първа инстанция всички граждански дела с изключение на тези,които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.Подсъдните на окръжен съд като първа инстанция искове са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл.104 ал.1 т.1-7 от ГПК.По правилото на чл.104 ал.1 т.4 от ГПК родово подсъдни на окръжен съд са исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв /12 782,30 евро/,но е предвидено изключение от това 2 правило за трудовите спорове по оценяеми искове,които винаги са подсъдни като първа инстанция на районния съд независимо от цената им.Тъй като съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези,които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция,а трудовите спорове по оценяеми искове са изключени от категорията дела по чл.104 ал.1 т.4 от ГПК,подлежащи на разглеждане от окръжен съд,то настоящите искове за обезщетения независимо от цената им са родово подсъдни на районен съд.На районен съд е подсъден като първа инстанция и искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнението на ищеца като незаконно,който иск е неоценяем,а спорът по него е също трудов по своя характер,и за същия не е предвидено изрично от процесуалния закон разглеждането му от окръжен съд като първа инстанция.

За спазване правилата на родовата подсъдност съдът следи служебно съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 от ГПК.На основание чл.118 ал.2 от ГПК производството по настоящите искове следва да бъде прекратено,а делото следва да се изпрати по подсъдност на районен съд.Местно компетентен по общото правило на чл.105 от ГПК и чл.108 ал.1 изр.1 от ГПК е Районен съдгр.Ген.Тошево,в чийто район е седалището на ответното дружество.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№223/2026 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-гр.Ген.Тошево.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца Т. С. С. чрез пълномощник адв.А. А. от ДАК пред Апелативен съд-гр.Варна.

Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________ 3