Решение № 239 от 21.02.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3967/2023
- Вид
- Решение № 239
- Подписан
- 21.02.2025
- В сила
- 20.03.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 239 гр. Варна, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110203967 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от "Мартини и Ко" ООД гр. Варна, ЕИК 203222456, срещу Наказателно Постановление №032200834 от 07.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Варна, с което за нарушение по чл.62, ал.1 КТ, на въззивника е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер 3000.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че свид. Д. М. не е престирало труд в негова полза като сочи, че на 04.08.2022 г. тя се намирала в стопанисвания от дружеството обект в качеството на посетител и не е изпълнявала трудови функции за „Мартини и Ко“ ООД. Твърди, че в НП не са описани всички съставомерни признаци на твърдяното нарушение, липсват констатации, свързани с установената фактическа обстановка, липсва описание на конкретни белези на трудово правоотношение, липсва информация за установените при проверката обстоятелства, както и данни да е извършвана изобщо проверка. При условие на евентуалност, навежда и доводи за маловажност на твърдяното нарушение.
Въззиваемата страна оспорва жалбата. По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
След преценка на събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2022 г., около 07.30 ч., докато осъществявала трудови функции на хигиенист в снек-бар „Дъ Мартини фууд енд коктейлс“, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Михайловски“ №24, стопанисван от въззивника „Мартини и Ко“ ООД, при почистване на стълбище към сутеренни помещения, свид. Д. М. се подхлъзнала и паднала по стълбите, при което получила фрактура на бедрена кост на десния крак и била отведена с екип на Спешна помощ в болница.
1
Поради настъпилия инцидент на работно място, по-късно в същия ден в обекта снек-бар „Дъ Мартини фууд енд коктейлс“ била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – свидетелите К. Д. и Б. Д., които връчили на свид. Ю. С. – саловен управител, призовка №1601 от 04.08.2022 г. до въззивното дружество за представяне в срок до 11.08.2022 г. на конкретно посочени документи, включващи трудови договори и трудови досиета на работещите лица.
На 11.06.2022 г. по проверката били представени обяснения от свид. Д. М., в които същата посочила, че е след постигната от 02.08.2022 г. договореност със свид. Ю. С. да работи в съответния обект като хигиенист при трудово възнаграждение в размер 1000.00 лв с работно време от 7.30 ч. до 16.30 ч., на 03.08.2022 г. бил първи работен ден за нея в който осъществявала дейности по почистване на помещенията в обекта и измиване на посуда, както и че на 04.08.2022 г. в началото на работния ден, докато почиствала стълбите към сутерена, се подхлъзнала и паднала, а след това била отведена с линейка в Спешен център, където била установена фрактура на бедрена кост на десния крак и на 06.08.2022 г. била оперирана по спешност.
При така приобщените данни и с оглед липсата на представен от стопанисващото обекта дружество в предоставения срок трудов договор за свид. Д. М., от Дирекция „Инспекция по труда“ било издадено Постановление от 12.08.2022 г. за обяваване съществуването на трудово правоотношение между свид. Д. М., изпълняваща трудови функции за длъжност „хигиенист“ в „Мартини и Ко“ ООД, снек-бар „Дъ Мартини фууд енд коктейлс“, считано от 04.08.2022 г., ведно с Предписание от 12.08.2022 г., с което на работодателя „Мартини и Ко“ ООД е предписано да предложи на работника Д. М. сключване на трудов договор в срок до 16.08.20222 г.
На 18.08.2022 г. свид. К. Д. издала спрямо въззивното дружество процесния АУАН 003-2200834 за констатирано нарушение по чл.62, ал.1 КТ, за това, че на 04.08.2022 г., в качеството на работодател, допуснал до работа лицето Д. Н. М., ЕГН **********, да престира труд в полза на дружеството, изпълнявайки трудови функции на хигиенист, свързани с почистване на заведението, както и миене на чинии в обект снек-бар „Дъ Мартини фууд енд коктейлс“, находящ се в гр. Варна, ул. „Никола Михайловски“ №24, стопанисван от „Мартини и Ко“ ООД, с определено работно време, декларирано от лицето от 07.30 ч. до 16.30 ч., определено трудово възнаграждение в размер 1000.00 лв месечно, без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение. Акта бил съставен в присъствие на Г.В. - управител на въззивното дружество, който отказал да го разпише и да му бъде връчен екземпляр от документа като тези обстоятелства били надлежно удостоверени с положен подпис от свид. Б. Д..
С вх.№72095656 от 25.08.2022 г. въззивникът предявил възражение срещу АУАН №03-2200834 от 18.08.2022 г.
На 07.09.2022 г. наказващият орган издал процесното НП, с което възприел и възпроизвел направените в АУАН фактически констатации и наложил на въззивника предвиденото в чл.414, ал.3 КТ наказание имуществена санкция в размер 3000.00 лв като изтъкнал, че счита отправеното възражение за неоснователно по аргументи, изтъкнати в приложено по АНП становище от ст. юрисконсулт при Дирекция „Инспекция по труда“. НП било надлежно връчено на 23.11.2022 г. с препоръчана пратка.
Входа на настоящото въззивно производство, с Протокол №5103-03-1 от 09.01.2023 г. назначена от Директор на ТП на НОИ гр. Варна комисия, приела за установено, че на 04.08.2022 г. в снек-бар „Дъ Мартини фууд енд коктейлс“, гр. Варна, ул. „Никола Михайловски“ №24 е настъпила трудова злополука, довела до временна нетрудоспособност, изразяваща се в счупване на бедрената кост на десния крак, съгласно издадена Епикриза от МБАЛ „Еврохоспитал“ гр. Варна с пострадало лице свид. Д. М..
В хода на настоящото въззивно производство, на 12.02.2024 г. всеки от 2 оспорените от въззивника актове - Постановление от 12.08.2022 г. за обяваване съществуването на трудово правоотношение и Предписание от 12.08.2022 г. за отправяне на предложение за сключване на трудов договор, влезли в сила с Решение №1604 по адм. дело №10611/2023 г. по опис на Върховен административен съд, с което е оставено в сила Решение №1077 от 20.07.2023 г. по опис на Административен съд гр. Варна, отхвърлящо предявените от въззивника жалби.
Визираната фактическа обстановка се установява по категоричен начин както от кредитираните като непротиворечиви, взаимно допълващи се и безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, показания на всеки един от свидетелите Д. М., К. Д. и Р. Д., които напълно се подкрепят и потвърждават и от приобщените документи – НП №03-2200834 от 07.09.2022 г., АУАН №03-2200834, писмо от ДИТ Варна от 25.10.2022 г., становище от Р. Боянова от 29.08.2022 г., възражение от „Мартини и Ко“ ООД от 25.08.2022 г., обяснение от Д. Н. М. от 11.08.2022 г., протокол за извършена проверка от 04.08.2022 г., призовка от ДИТ Варна до „Мартини и Ко“ ООД, идентификационна карта на „Мартини и Ко“ ООД и заповед №З-0693 от 25.08.2022 г., Решение №1077 от 20.07.2023 г. по адм. дело №2583/2022 г. по опис на Административен съд Варна и Решение №1604 от 12.02.2024 г. по адм. дело №10611/2023 г. по опис на Върховен административен съд.
Съдът не кредитира наведените от свид. Ю. С. твърдения, че на 04.08.2022 г. свид. Д. М. не е осъществявала трудови функции, а се е намирала в снек-бар „Дъ Мартини фууд енд коктейлс“, за да кандидатства за работа, тъй като този свидетел всъщност е управител на стопанисваното от въззивното дуржество заведение и като лице, имащо управленски функции в съответния обект, е лично и служебно заинтересован от изхода на спора и твърди изгодни за въззивната страна обстоятелства, чиято достоверност не е подкрепена с други доказателства. Напротив, неговото твърдение преди всичко не съответства на обективното обстоятелството, че инцидента със свид. Д. М. е настъпил преди началния час на работното време на заведението с граждани, когато посетители извън служебния персонал не се допускат. Но освен това, твърденията на този заинтересован свидетел се опровергават и от кредитираните от съда показания на пострадалия свид. Д. М., която не само посочва наличието на предварително постигнато между нея и свид. Ю. С. съгласие да бъде назначена на длъжност хигиенист с конкретно работно време от 07.30 ч. до 16.30 ч. срещу месечно възнаграждение 1000.00 лв, но и посочва още в представените писмени обяснения от 11.08.2022 г., а също и при проведения разпит пред съда от 20.12.2023 г., имената на всички останали служители, намиращи се по време на инцидента в обекта, които имена тя не би могла да знае, ако е присъствала там само като кандидатстващ за работа посетител.
Всъщност, в хода на настоящото въззивно производство, въпросът съществувало ли е към 04.08.2022 г. трудово правоотношение между свид. Д. М. и въззивника „Мартини и Ко“ ООД е решен с влязъл в сила окончателен съдебен акт, с който са недвусмислено установени наличието на елементите на трудово правоотношение – полагане на труд за осъществяване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение, както и че свид. Д. М. е осъществявала определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на 3
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.
В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни за индивидуализацията на нарушителя. Спазено е изискването на чл.57, ал.1 ЗАНН, в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното нарушение.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приетата за установена фактическа обстановка категорично сочи осъществяване на трудови функции като хигиенист от свид. Д. М. за въззивника „Мартини и Ко“ ООД. Също така, по делото не е спорно, че от въззивника не е представен трудов договор за свид. Д. М.. При тази констатация съдът намира, че правилно наказващият орган е приел наличие на осъществено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 КТ.
Посочените правни норми регламентират, че трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена форма и преди постъпването на работа. Безспорно, въззивникът не е изпълнил тези задължения, с което е допуснато описаното в НП нарушение. Правилно е била ангажирана отговорността на въззивника в качеството на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята правна същност е обективна, безвиновна отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415в КТ, доколкото нарушенията по чл.62, ал.1 и чл.61, ал.1 КТ, независимо от тяхното отстраняване, не са маловажни съгласно чл.415в, ал.2 КТ. С оглед обективните характеристики на самото нарушение съдът счита също така, че не е налице хипотезата на чл.28 ЗАНН, доколкото неговата обществена опасност не е по-ниска от останалите нарушения от този вид.
Разпечатката съдържа 35 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a95ea10-fcc5-4dc7-9587-3e57d35fabdd