Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1019 от 11.12.2024, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно частно гражданско дело 984/2024
Вид
Определение № 1019
Подписан
11.12.2024
Състав
ЖУЛИЕТА КРЪСТЕВА СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.143 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.21, ал.1 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1019 гр. ХАСКОВО, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20245600500984 по описа за 2024 година Производството е по чл.274, ал.1, т. 2, вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

В.гр.дело №984/2024г. е образувано по въззивна частна жалба вх.№

15904/08.10.2024 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5 чрез Адвокатско дружество „НЕСТОРИ, УГЛЯРОВ, МИЛЧЕВ“, чрез адв. Х. М., САК срещу определение № 1538/09.09.2024 г. по гр.дело № 2185/2023 по описа на Районен съд Хасково.

С определение №1538/09.09.2024г. Районен съд - Хасково изменя решение № 382/15.05.2024г. по гр.дело №2185/2023г. по описа на Районен съд - Хасково, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7 представляван от управителя Н.П.П. да заплати на адв. М.В.М. с адрес на кантората гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“№ 81,ет.3, ап.Б допълнително сумата от 173,40 лв. представляваща дължим ДДС върху определеното му с решението на основание чл.38 от ЗАдв адвокатско възнаграждения в размер на 867,00 лв. и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 8671/03.06.2024 г. депозирана от ответника „СИТИ КЕШ“ ООД чрез процесуалния му представител адв. Х.М.Г., САК за изменение на Решение № 382/105.2024 г. постановено по гр.дело № 2185/2023 г. по описа на Районен съд- Хасково, в частта за разноските, като неоснователна.

Недоволен от определението е останал жалбоподателят „СИТИ КЕШ“ООД, който счита, че присъденото адвокатско възнаграждение не съответства на критериите за обоснованост и справедливост. Делото не се отличавало с фактическа и правна сложност, поради което присъденото адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер и не отговаря на критериите за обоснованост и справедливост.Делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание иса представени само писмени доказателства. При постановяване на определението съдът не се е съобразил с най-новата практика на СЕС и с обстоятелството, че ищецът е депозирал две идентични искови молби.Считат,че размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи под минимума предвиден в наредбата за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се приложи Решение на съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване отправено от СРС, в което е прието, че член 101,параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи.Посочена е и съдебна практика по отношение определяне на размера на възнагражденията по чл.38 от ЗАдв.

С оглед изложеното претендират от въззивната инстанция след като съобрази изложеното в жалбата да постанови определение, с което да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски предвид злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК, като в случай, че прецени че следва да бъдат присъдени разноски, същите да бъдат съобразени с фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът по частната жалба адв. М.В.М. от АК-Пловдив, в качеството му на пълномощник на ищцата С. Й. Д. оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност. Считат,че първоинстанционният съд правилно е определил размера на адвокатско възнаграждение който се определя въз основа на цената на иска или материалния интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ. Считат, че цитираното решение по дело С438/22 на СЕС не изключва приложението на Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.5 ГПК, във вр. с чл.1 от наредбата са приети в изпълнение на и са насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици са присъщи на преследването на тази цел./ определение № 517/09.02.2024 г. по в.ч.гр.дело № 134/2024 г. на ОС-Варна.

СЪДЪТ след преценка на доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Гр.д.№ 2185/2023г. по описа на Районен съд - Хасково е образувано по искова молба на С. Й. Д., подадена чрез пълномощник срещу ответника с ЕИК 202531869.

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Цената на иска е 5669, 66 лв.

С решение № 382/15.05.2024г. по гр.дело № 2185/2023 г. по описа на съда РСХасково прогласява за нищожна клаузата предвиждаща в чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № ***/06.01.2023г. сключен между С. Й. Д. и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 заплащане на неустойка в размер на 5669,66 лв., на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК.

С решението „СИТИ КЕШ“ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7 представляван от управителя Н. П. П. е осъдено да заплати на адв. М. В. М., АК- Пловдив, с адрес на кантората гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“№ 81,ет.3, ап.Б сумата от 867,00 лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото по реда на чл.38 от ЗАдв.

Предмет на съдебен контрол пред настоящата въззивна инстанция е определението, с което съдът е оставил без уважение молбата на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, в частта на разноските,като бъде намалено присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата М. М., АК- Пловдив адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв.

За да постанови обжалваният съдебен акт първоинстанционният съд приема, че определеното с решението адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. не е определено незаконосъобразно и неправилно. Определеният от 2 съда размер е справедлив и обоснован, а доводите на процесуалния представител на ответника неоснователни, поради което е оставил без уважение молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869, с вх.№ 8671/03.06.2024 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Относно присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адв.М. В.

М., АК- Пловдив адвокатско възнаграждение следва да се посочи, че в правната уредба относно дължимостта и компенсирането на разноските на страните по делото законодателят е възприел принципният подход, че определянето на същите следва да е в съответствие с конкретно значимия интерес и принципа на справедливост. В тази връзка имайки предвид конкретният казус и практиката на СЕС /Решение на съда на СЕС от 25.01.2024г. по дело С438/22/, която е и източник на правото на ЕС, въззивната инстанция намира, че е налице основание да се намали определеното с решението адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. и да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на претендираното от ищцата право – да се прогласи за нищожна клаузата предвиждаща в чл.6.2 от Договор за потребителски кредит № 793603/06.01.2023г. сключен между страните по делото - С. Й. Д. и „СИТИ КЕШ“ ООД с ЕИК 202531869 заплащане на неустойка в размер на 5669,66 лв. на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП и поради нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК, вр. чл.21, ал.1 ЗПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което настоящият състав на въззивния съд счита, че справедливо би било адвокатското възнаграждение да бъде определено под сумата от 867,00 лв. който размер определен по реда на чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения се явява прекомерен и непропорционален. Делото е приключило в рамките на едно съдебно заседание, в което са приети представените с исковата молба писмени доказателства и в което съдебно заседание представителят на ищцата не е участвал.Разноските за адвокатско възнаграждение не са били направени от страната по делото, а се присъждат на основание чл.38 ал.2 от ЗА и са за оказана безплатна правна помощ.При определяне размера на адвокатското възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ следва да бъде отчетен положеният от пълномощника на ищцата труд изразяващ се в подаването на исковата молба, съдържаща съображения по съществото на спора. Следва да се отчете и обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са присъствали. Не са се извършвали процесуални действия по събиране на допълнителни доказателства. От значение при определяне размера на определеното адвокатско възнаграждение е и обстоятелството, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност и е налице трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси по делото. В този смисъл въззивната инстанция намира з-а основателна подадената частна жалба за намаляване на присъденото с решението в полза на процесуалния представител на ищцата М. В. М., АК- Пловдив адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения обжалваното определение на РС-Хасково е неправилно и следва да бъде отменено. Следва да се постанови ново определение с което молбата на „СИТИ КЕШ“ ООД за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена и се намали адвокатското възнаграждение на адв. М. М., АК- Пловдив от 867,00 лв. на 400,00 лв., ведно с ДДС, или общо 480,00 лв.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1538/09.09.2024г. на Районен съд- Хасково по гр.д.

№2185/2023г. на Районен съд- Хасково, в частта за присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата С. Й. Д. адв. М. М. АК- Пловдив адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв., вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ решение №382/15.05.2024г. по гр.д.№2185/2023г. по описа на Районен съд- Хасково, в частта за разноските за адвокатското възнаграждение, като:

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, район “Младост“, бул. Цариградско шосе № 115Е, ет.5, на основание чл.38 ал.2 от Закон за адвокатурата да заплати на адв. М. В. М., АК - Пловдив сумата от 480,00 лв. с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено от него процесуално представителство, защита и съдействие по гр.д.№2185/2023г. по описа на РС-Хасково.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 8410/29.05.2024г. от адв. М. М., АКПловдив, пълномощник на ищцата С. Й. Д. за изменение на Решение №382/15.05.2024г., по гр.д.№2185/2023г. по описа на Районен съд-Хасково, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред АС- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4