Решение № 260157 от 16.04.2021, Районен съд - Лом
- Съд
- Районен съд - Лом
- Дело
- Гражданско дело 492/2020
- Вид
- Решение № 260157
- Подписан
- 16.04.2021
- В сила
- 12.05.2021
- Състав
- БОРЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.430 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 16.04.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд гр.Лом, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 23 март две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова при секретаря Росина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Александрова гр.д. № 492/2020г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК ********* гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 със законен представител Д.Б.Б., чрез пълномощника : Е.Р.–юрисконсулт против А.Ц.А. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
В
Исковата молба се твърди, че между ответника и «Изи Мениджмънт» АД е сключен на 30.05.2016г. Договор за паричен заем с № 2568375, съгласно който на А. в качеството на заемател е предоставен заем в размер на 600лв.
Кредитът е следвало да се погасява съгласно приложен към договора погасителен план, на 8 равни месечни вноски, всяка с размер в 40,00лв, като падежа на първата погасителна вноска е 09.06.2016г., а падежа на последната погасителна вноска е 22.09.2016г.
Ответникът /кредитополучател/ не е изпълнил задължението си за заплащане на погасителните вноски съгласно Погасителният план и поради това при изтичане срока на договора дължимите към момента на изтичане суми са станали изискуеми.
На
16.11.2010г. «Изи Мениджмънт» АД сключва Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания с «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, а на 01.01.2017г. е подписано Приложение № 1 към Договора за цесия, по силата на които вземанията на «Изи Мениджмънт» АД срещу А.Ц.А. са прехвърлени изцяло на ищеца – «АСВ» ЕАД.
Твърди се в ИМ, че ответникът е уведомен за встъпването на ищеца в правата на кредитора.
Поради неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответника, е било подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 359/2019 год. на ЛРС. По издадената Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение. Това обуславя правният интерес на ищеца от предявяването на настоящият иск, с който се иска : да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 933,33 лв. (деветстотин тридесет и три лв. и 33 ст.), от които главница 532,72 лв. (петстотин тридесет и два лв. и 72 ст.), договорна лихва за периода 16.06.2016 – 22.09.2016 год. в размер на 31,04 лв. (тридесет и един лв. и 04 ст.), такса разходи в размер на 28,00 лв. (двадесет и осем лв. и 00 ст.), неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 23.06.2016г. до 22.09.2016г. в размер на 201,32 лв. (двеста и един лв. и 32 ст.), обезщетение за забава за периода 16.06.2016г. до 05.03.2016г. в размер на 140,25 лв. (сто и четиридесет лв. и 25 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 225,00 лв./двеста двадесет и пет лв.00 ст./ разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 0ст.) и юрисконсултско възнаграждение 200,00 лв. (двеста лв. и 0 ст.) Претендират се и направените разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът , чрез назначения особен представител е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал. 1 ГПК, в който счита исковете за допустими, бланкетно ги оспорва.
В с.з. страните са редовно призовани , за ищеца не изпраща процесуален представител.
В писмено становище пълномощникът на ищеца, юрисконсулта не възразява делото да се разгледа в нейно отсъствие, като поддържа исковете, счита ги за основателни и доказани, поради което моли да бъдат уважени. Не възразява срещу изготвения Проекто-доклад ..
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответникът, чрез особения представител поддържа становището, заявено с писмения отговор .
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д. № 359/2019г. на РС гр.Лом е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 6.3.2019г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника за сумата 933,33 лв. (деветстотин тридесет и три лв. и 33 ст.), от които главница
532,72 лв. (петстотин тридесет и два лв. и 72 ст.), договорна лихва за периода 16.06.2016 – 22.09.2016 год. в размер на 31,04 лв. (тридесет и един лв. и 04 ст.), такса разходи в размер на 28,00 лв. (двадесет и осем лв. и 00 ст.), неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 23.06.2016г. до 22.09.2016г. в размер на 201,32 лв. (двеста и един лв. и 32 ст.), обезщетение за забава за периода 16.06.2016г. до 05.03.2016г. в размер на 140,25 лв. (сто и четиридесет лв. и 25 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 225,00 лв./двеста двадесет и пет лв.00 ст./ разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 0ст.) и юрисконсултско възнаграждение 200,00 лв. (двеста лв. и 0 ст.) Заповедта е връчена на ответника на при условията на чл.47 ГПК. с Разпореждане от същата дата е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 24.01.2020г.
Искът на Заявителя, основан на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК е подаден в указания срок /на 24.02.2020 год/.
Видно от писмените доказателства по делото, между ответника Д. Г. И.от гр.. и «Изи Мениджмънт» АД е сключен на 27.03.2015г. Договор за паричен заем съгласно който на а. в качеството на заемател е предоставен заем в размер на 600лв. Заемателят се е задължил да изплати на заемодателя предоставеният заем, ведно с договорна лихва , или страните са договорили общата стойност на плащанията по кредите да е в размер на 640,00лв. Кредитът е следвало да се погасява съгласно приложен към договора погасителен план, на 16 равни месечни вноски, всяка с размер в 40,00лв, КАТО падежа на последната погасителна вноска е 22.09.2016г
На
16.11.2010г., е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, между „Изи Асет
Мениджмънт” АД, като цедент и „Агенция за събиране на вземания” ООД– цесионер. Вземането е индивидуализирано в Приложение 1 от 01.01.2017г. към Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
Предмет на договора е регулярно прехвърляне от цедента на цесионера свои вземания по сключени договори за заем, дължими от неизправни длъжници по станали ликвидни и изискуеми парични заеми, съгласно опис – Приложение № 1 към договора. За дата на прехвърляне е определена датата, на която цесионерът потвърди получаването от цедента опис, съгл. Приложение № 1, което има силата на допълнително споразумените към договора.
Съгл. Параграф 4, т.4.1. моментът на потвърждаване приемането на съответното Приложение № 1 в електронната информационна система на купувача се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно прехвърлени. От този момент съответното Приложение № 1 става неразделна част от Рамковия договор.
На л.21-24 от делото е приложено и пълномощно, с което „АСВ” АД,е упълномощено от цедента да уведомява длъжниците по Рамковия договор от 16.11.2015г., както и Уведомително писмо до длъжника и обратна разписка, от които е видно, че на 13.07.2017г. ответника по делото НЕ е получил уведомителното писмо за извършената цесия.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Предявени са установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от сумата 933,33 лв. (деветстотин тридесет и три лв. и 33 ст.), от които главница 532,72 лв. (петстотин тридесет и два лв. и 72 ст.), договорна лихва за периода 16.06.2016 – 22.09.2016 год. в размер на 31,04 лв. (тридесет и един лв. и 04 ст.), такса разходи в размер на 28,00 лв. (двадесет и осем лв. и 00 ст.), неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода 23.06.2016г. до 22.09.2016г. в размер на 201,32 лв. (двеста и един лв. и 32 ст.), обезщетение за забава за периода 16.06.2016г. до 05.03.2016г. в размер на 140,25 лв. (сто и четиридесет лв. и 25 ст.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 05.03.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 225,00 лв./двеста двадесет и пет лв.00 ст./ разноски по делото, представляващи платена държавна такса 25,00 лв. (двадесет и пет лв. и 0ст.) и юрисконсултско възнаграждение 200,00 лв. (двеста лв. и 0 ст.) Претендират се и направените разноски по настоящото производство .
Исковете са допустими, т.к. са предявени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.
За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника и третото лице Договор за банков кредит, размера на този кредит, както и че същият е усвоен, настъпването на изискуемост на кредита, уговорената с него възнаградителна лихва, както и нейният размер за процесния период, валиден договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено от цедент, на „АСВ” ЕАД, цесионер, настъпилото универсално правоприемство между първоначалния цесионер „АСВ” ЕООД, и правоприемника-ищец „АСВ” ЕАД, получено от длъжника/ответник уведомяване за извършената цесия/ в случая от особения представител по делото на исковата молба/, както и че цедента е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника за цесията от негово име.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото, съгласно сключен Договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт”
АД /заемодател/ и ответника -заемател за сумата от 600лв.
Ангажирани са от ищеца доказателства, че е правоприемник на първоначалния цесионер, както и, че ответникът е бил редовно уведомен за извършената цесия от ищеца-цесионер въз основа на изричното му упълномощаване, като исковата молба с уведомлението е получена назначения особен представител на ответника.
Договорът за цесия е валиден, а възраженията на процесуалния представител на ответника в тази насока са неоснователни, предвид обстоятелството, че се касае за рамков договор, в който изрично е уговорено, че прехвърлянето на отделните вземания на цедента към цесионера ще се извършва регулярно, ежемесечно, по силата на съответни Приложения № 1. Конкретно вземането към ответника е прехвърлено с Приложение № 1 от 01.04.2016г. към Рамковия договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
От доказателствата по делото се обосновава несъмнен извод, че претенцията за главницата е основателна и доказана и следва да бъде уважена в цялост.
Претенциите за лихви са за акцесорни задължения, спрямо главните задължения и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл.
84, ал. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл. 86 ЗЗД.
В този смисъл исковете следва да се уважат в предявения размер.
Съгласно задължителната практика на съдилищата, т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените във връзка с настоящото производство разноски, които от доказателствата по делото /и представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
Разпечатката съдържа 50 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a95107b-a838-44c2-9ccd-22228a5a5231