Решение № 265438 от 16.08.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 16.08.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на двадесет и шести януари в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА мл.с. ИРИНА СТОЕВА при секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 697 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение от 13.102019 г. СРС, 148 с-в, по гр.д.№ 72578/16 г. е осъдил „С.к.“ ЕООД да заплати на В.Б.Д. на основание чл.128, т.2 КТ сумата от 73,98 лв., представляваща нетно възнаграждение за м.10.2016 г.; на основание чл.224 КТ сумата от 70,64 лв., представляваща нетно обезщетение за неизползван към момента на уволнението платен годишен отпуск и на основание чл.86 ЗЗД сумата от 0,33 лв.-обезщетение за забава за времето от 26.11.2016 г. до 11.12.2016 г. по отношение на възнаграждението.С решението са отхвърлени предявените от В.Б.Д. против „С.к.“ ЕООД искове по чл.128, т.2 КТ за горницата до пълния предявен брутен размер от 1 436 лв. и изцяло за м.09. и м.11.2016 г.; по чл.220 КТ за целия предявен размер от 796 лв., претендиран като обезщетение за неспазено предизвестие; по чл.224 КТ за горницата до пълния предявен брутен размер от 115 лв.; по чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.128 КТ за горницата до пълния предявен размер от 11 лв. и изцяло за периода от -01.11. до 25.11.2016 г., както и иска по чл.86 ЗЗД вр. чл.220 КТ за целия предявен размер от 3,20 лв.-обезщетение за забава за периода 24.11.2016 г.-11.12.2016 г. по отношение на обезщетението за неспазено предизвестие.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата В.Б.Д. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.128 КТ за разликата над 73,98 лв. до пълния предявен размер от 1436 лв., по чл.224 КТ за разликата над 70,64 лв. до 115 лв., както и за лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху посочените главници /съгласно уточнителна молба от 05.02.2020 г./.Въззивницата излага оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото и е обосновал правните си изводи въз основа на доказателства, представени от ответника, които не са приети за годни доказателствени средства.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че трудовият договор с ищцата е прекратен на 01.11.2016 г. вместо на 24.11.2016 г., когато заповедта е връчена на ищцата.Излага оплаквания, че в тежест на ответника е било да докаже, че ищцата не е изпълнявала трудовите си задължения.Поддържа, че по делото не са представени доказателства за изплащане на претендираното трудово възнаграждение, и че районният съд необосновано е приел, че извършените записвания в счетоводните книги доказват плащане.Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на трудово възнаграждение за периода 12.09.2016 г.-24.11.2014 г. за пълния предявен размер от 1 436 лв. и в частта, с която е отхвърлен иска за неизползван платен годишен отпуск за сумата от 115 лв. и да уважи исковете в посочената част.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба-„С.к.“ ЕООД оспорва същата.Твърди, че оплакванията на въззивницата за неправилно разпределение на доказателствената тежест са неоснователни, тъй като при предявен иск по чл.128, т.2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на фактите за изплащане на възнаграждението.Твърди, че видно от разменената кореспонденция между страните още от м.септември и началото на м.октомври 2016 г. се е наложило ищцата да бъде подканвана да изпълни служебните си задължения, и че от 28.10.2016 г. тя е била наясно, че дружеството няма нужда от услугите й и че трудовият й договор е прекратен.Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел за недоказано, че за м.ноември 2016 г. ищцата се е явявала на работа, и че трудовото й правоотношение е прекратено на 24.11.2016 г.Оспорва като неоснователни и оплакванията, че не е доказано заплащане на суми за трудово възнаграждение за м.септември и за м.октомври 2016 г.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.128, т.2 КТ, чл.220, ал.1 КТ, чл.224, ал.1