Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1522 от 16.12.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 64/2019
Вид
Решение № 1522
Подписан
16.12.2019
В сила
24.03.2021
Състав
ИВЕЛИНА ЗЛАТКОВА ВЛАДОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.200 · Кодекс на труда

Р Е Ш Е Н И Е

№………. гр. Варна, 16.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

10-ти състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА при секретаря Славея

Я., като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 64 по описа за 2019г. на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен oт С.С.С. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 49, вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25100 лева – обезщетение за причинение на ищеца неимуществени вреди в следствие бездействие на служител на ответника да осигури безопасността на работните места в банковия клон в гр.Варна, в следствие на което е настъпила злополука с незакрепен стъклено-метален параван на 14.09.2016г., предизвикал при падането си травматични увреждания на ищеца – скъсване на двуглавия мускул на горния десен крайник, болки и десния крак и главата, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на деликта – 14.09.2016г. до окончателното изплащане.

Производството по делото се развива със участието на трети лица –помагачи на страната на ответника – „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД и „Мундус Сървисиз“ АД.

В исковата и уточняващите молби ищецът твърди, че нает по трудово правоотношение от „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД на длъжност „охранител“ с работно място – клон на „Пощенска банка – Дръзки“ , като работодателят му осъществявал възложена от ответника „Юробанк България“ АД охранителна дейност на банковия клон. Посочва, че задълженията му били да отговаря за пропусквателния режим и за предотвратяване на кражби, наводнения, пожари, видеонаблюдение, както и да осъществява охрана на трезора в банката.

Твърди, че на 14.09.2016г. е бил дневна смяна /от 08:00 – до 20:00 часа/, когато към 13:30 часа бил на обособеното си работно място - до монитора за видеонаблюдение – прав, обърнат към входната врата, когато с периферното си зрение вижда, че към дясното му рамо „лети“ към него стъклено-метален параван – стъклено пано монтирано в метална рамка с размери 170 на 170 см. с тегло над 40 кг., служещо за отделяне на зоните между работните места стоящо неукрепено непосредствено до касовата зона и сейфовете. За да се предпази инстинктивно вдигнал дясната си ръка, но поради голямата тежест на паравана същият паднал върху него, засягайки дясната му ръка и десния му крак в областта на коляното. Посочва, че усетил силна болка в областта на дясната ръка и крак. Тръгнал към трезора, но поради силната болка се отправил към стаята за почивка на последния етаж, където имало и тоалетна. Не успял да стигне до нея и припаднал във фоайето, където бил намерен случайно в безсъзнателно състояние от служител на банката.

При падането си бил ударил и главата си в металната врата на фоайето. Бил закаран в спешното отделение на УМБАЛ „Св.Анна“, където при направения преглед се установило скъсване на сухожилието на долната страна на бицепса на дясната ръка. Горното наложило оперативна намеса с пълна анестезия на 16.09.2016г. и поставяне на имплант за свързване на сухожилието с бицепса срещу заплащане на сума от 700 лева. Ръката била гипсирана за срок от 35 дни и бил освободен от болницата. На излизане от болницата ръководителят на офиса му обяснил, че от прегледа на видеозаписите се установило, че незакрепеният стъклено-метален параван е паднал, поради това че е бил бутнат от зам.управителят Н.М..-В. при излизането й от касовата зона. Ищецът излага, че с разпореждане № 19777/30.09.2016г. на НОИ декларираната злополука била приета за трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО, но твърди, че не е ангажирал отговорността на работодателя си по реда на чл.200 от КТ.

Ищецът твърди, че останал с гипсовата имобилизация 35 дни, а в следващите 120 дни, до м.01.2017г. извършвал раздвижване в 4 болници, през време на което бил в отпуск поради временна неработоспособност. Възстановителният период и раздвижването на ръката, продължили около половин година, бил съпроводен от постоянни интензивни болки, дясната ръка следвало да се щади, което наложило да бъде използвана само лявата. Горното довело и до освобождаването му от работа поради невъзможност пълноценно да упражнява трудовите си функции на охранител. Травмата на десния крак отшумяла за около месец и половина – два. При падането му и удара на главата в металната врата на фоайето ищецът изпаднал с посткомоционна кома, която отшумяла също за около половин година без медикаменти, но била съпроводена с продължително главоболие при преумора, позиви за повръщане и световъртеж. Посочва също, че в следствие на инцидента е изпаднал в шок, бил е стресиран, изпитвал паника и безпокойство във връзка със затрудненото възстановяване на функциите на дясната му ръка. Твърди, че отговорен за причинените му неимуществени вреди е ответникът, който чрез служителите си е бездействал в изпълнение на задължението си да обезопаси банковия клон, чрез закрепване на стъкления параван по начин, който да гарантира безопасността на служителите и клиентите в банковия офис. Моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума от 25100 лева – обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, за които твърди че са в причинно-следствена връзка с бездействието на служител на ответника – управителя на банковия клон да обезопаси работните места, ведно със законната лихва върху тях считано от датата на извършване на деликта – 14.09.2016г. до окочнателното изплащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Юробанк България“ АД е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител, в който заявява становище за недопустимост на предявеният иск предвид възможността ищецът да обезщети евентуалните си вреди по реда на чл.200 от КТ предвид признатият трудов характер на злополуката, което изключвало гражданския ред за обезвреда. В условията на евентуалност твърди неоснователност на иска, поради това че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по него. Твърди, че настъпването на инцидента е случайно събитие, което не може да се вмени във вина на управителя на банковия клон, тъй като задълженията за специфична поддръжка на сградния фонд и на мебелите в обекта била възложена на поддържащо дружество „Мундус Сървисиз“ АД.

Посочва, че параванът е бил укрепен и обезопасен и е предстояло неговото изнасяне от офиса от служители на посоченото дружество. Оспорва да са налице елементите от фактическия състав на чл.45 и чл.49 от ЗЗД, поради това че не е налице виновно и противоправно поведение на служител на ответника, за който да е отговорен именно той като възложител, както и поради това че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на служителите на ответника и настъпилите вреди за ищеца, тъй като на управителя не е вменено задължение да следи за обезопасяването на мебели и оборудване в банковия офис.

Навежда възражения за това, че ищецът е могъл са избегне удара от падащия параван като се отдалечи от него, а не да се опитва да го задържи, поради което счита че ищецът сам е допринесъл за настъпване на вредата, във връзка с което претендира за освобождаване изцяло на ответника от отговорност, а в евентуалност за намаляване на същата поради съпричиняване на вредата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Моли предявеният иск за присъждането му да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с законната лихва за забава. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В предоставения срок за отговор такъв е постъпил от третото лице-помагач „Мундус Сървисиз“ АД, чрез процесуалния му представител. Не оспорва, че между него и ответника е подписан рамков договор от 2013г., но на самото дружество не е било възлагано с последващ договор да изпълнява дейности по управление и поддръжка на обекти на възложителя. Счита, че отговорен за осигуряване на безопасни условия на труд в банковия офис е управителят на същия, респективно търговеца, на когото е възложено извършването на дейност в същия офис. Счита, че е налице съпричиняване на вредата от ищеца – веднъж, като не се е отдръпнал на безопасно разстояние от паравана при падането му и второ – поради това, че не е потърсил веднага след инцидента помощ, а се е опитал да преодолява сам последиците от уврежането като е тръгнал към трезора и стаята за почивка. Оспорва се и механизма на настъпване на вредата като се твърди, че ищецът сам е решил да задържи паравана, за да предотврати падането му, а не да го задържи за да предпази себе си. Твърди също, че настъпилата травма – „скъсване на дългата главичка на бицепса“ е обичайно следствие на стари нелекувани травми и дегенеративни заболявания, поради което е възможно увреждането на дясната ръка на ищеца да има именно такъв произход. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение като завишен с оглед действително претърпените вреди и гладко протеклият възстановителен период завършил с връщането на ищеца на работа още през м.01.2017г. Моли за отхвърляне на предявеният иск.

В срока по чл.131 от ГПК третото лице-помагач на ответника - „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД не е депозирал писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът С.С., чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Посочва, че процесният параван е бил бутнат от служител на банката, при което за да се предпази от удар с него, опитвайки се да го спре, ищецът е увредил ръката си. Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът – „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен. Уточнява, че процесният параван е бил временно в офиса на банката, в която е работил като охранител ищеца очаквайки да бъде преместен в друг офис, което се случило няколко дни след инцидента. Не оспорва, че е бил облегнат на касовата зона, от където е паднал, с демонтирани крачета. Също претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Третото лице-помага на ответника - „Мундус

Сървисиз“ АД моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски. Посочва, че макар да са страни с ответника по рамков договор, никога не им е било възлагано от последния да местят мебели или паравани от един офис в друг или вътре в самия офис на банката.

Третото лице-помагач на ответника - „СОТ-Сигнално-охранителна техника“ ЕООД не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по основателността на иска. С писмена молба от 19.09.2019г. посочва, че на С.С. не е изплащано застрахователно обезщетение от застраховател за процесното застрахователно събитие от 14.09.2016г.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и видно от предствения трудов договор № 1416/16.11.2015г., ищецът С.С. е бил в трудово правоотношение със „СОТ-Сигнално охранителна техника“ ЕООД на длъжност „охранител“ с работно място – офис на „Пощенска банка“ – Дръзки в гр.Варна. Работодателят е извършвал дейността по осигуряване на физическа охрана, чрез свои служители на обектите на „Юробанк и Еф Джи България“ Ад въз основа на договор за извършване на охранителни дейности № 5300/1440/27.11.2012г. Трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено считано от 23.02.2017г. видно от представената заповед № 168/23.02.2017г. на основание чл.328, ал.1, т.10“б“ от КТ, поради това че трудовото правоотношение с работника е било възникнало след като същият е придобил и упражнил правото си на пенсия.

Няма спор и по отношение на факта на настъпилата с ищеца злополука на 14.09.2016г., при което телесната му неприкосновеност е била засегната от паднал стъклен параван находящ се в близост до работното му място в офиса на банката. Злополуката е била декларирана в НОИ на 27.09.2016г. от работодателя „СОТ-Сигнално охранителна техника“ ЕООД и призната за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО с разпореждане на ТП НОИ-Варна № 19777 от 30.09.2016г.