Определение № 19907 от 15.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19907 гр. София, 15.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно частно гражданско дело № 20251100510293 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 413, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба,вх.№120440/04.04.2025год. на адв. Г.Д. срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7943/19.03.2025 г. по ч.гр.д. № 10451/2025 г. на Софийски районен съд, 85 състав, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за процесуално представителство на заявителите Н. А. А. и Г. С. З..

В жалбата се излагат твърдения, че присъденият в полза на жалбоподателя адвокатски хонорар в размер на 200 лв. е четири пъти по – нисък от минималния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поддържа се, че съгласно чл. 2, ал. 5 от Наредбата за процесуално представителство за съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Сочи, че по настоящото производство е налице субективно съединяване на искове, поради което съдът е следвало определи възнаграждение за всеки един от тях поотделно, тъй като пред СРС е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв на двама заявители. Твърди, че по делото са представени два договора за правна зашита и съдействие, сключени между страните в процеса и адвоката, в който е записано изрично, че адвокатът ще оказва безплатна правна помощ и съдействие на страна по делото, която се намира в затруднено материално положение. Моли за отмяна на заповедта, в частта за разноските и присъждане на възнаграждение от 400лв. или общо 800лева за двамата заявители.

Ответника по частната жалба „У. Е. У.“ Црт.,чрез адв.К. И. оспорва същата. Сочи, че съдът правилно е определил разноските като е съобразил действително 1 вложените усилия и фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че заповедното производство е факултативно, едностепенно и писмено производство с ограничен предметен обхват, по което процесуалното представителство не е задължително, като с оглед формалистичния му характер заявителя действа винаги по установен образец, което не налага по необходимост процесуално представителство. Сочи още, че първоинстанционния съд е съобразил задължителния характер на тълкуванията, дадени от СЕС е решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. Поддържа, че размерът на присъденото със заповедта за изпълнение възнаграждение е правилно и обосновано определен.

Въззивният съд, след преценка на материалите по делото и съобразно доводите на страните, намира следното:

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от Н. А. А. и Г. С. З. , чрез адв. Г.Д. срещу У. Е. У. Ц. – дружество, регистрирано в У., действащо чрез У. Е. У. Ц. - клон България КЧТ за парични вземания на всеки един от заявителите за сумата от по 488,96 лева , представляваща обезщетение за отмяна на полет W64352 от летище Милано Бергамо /Италия/ до летище София /България/ на 01.07.2024 г., ведно със законна лихва за период от 21.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от по 25 лв., заплатена от всеки от тях държавна такса и сумата от по 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за всеки от заявителите на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Със заявлението са представени пълномощни от всеки от заявителите от 09.01.2025год. и 22.01.2025 г., с които упълномощават адв. Г.Д. да ги представлява за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за парично обезщетение съгласно Регламент 261/2004. Представени са и два договора за правна защита и съдействие, сключени от всеки от заявителите с адв. Г.Д. на 22.01.2025 г., в които е уговорено на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА оказване на безплатна правна помощ за изготвяне на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По образуваното пред СРС ч.гр.д.№ 10451/2025год. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 7943/19.03.2025год. за посочените в заявлението суми, в това число за сумата 200 лв. – адвокатски възнаграждения за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв безплатна адвокатска помощ на Н. А. А. и Г. С. З..

В срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника ,с твърдение ,че е платил задълженията ,поради което на заявителите с разпореждане от 23.07.2025год. са дадени указания по чл.414а,ал.3 от ГПК.

В указания тридневен срок заявителите са подали молба ,в която изразяват становище ,че приемат плащането ,извършено от длъжника на 22.04.2025год. на сумите ,присъдени с издадената заповед за изпълнение.

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в законоустановения срок.

Доколкото произнасянето по разноските в заповедното производство е обусловено 2 от стабилизирането на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу която е подадено възражение по чл. 415 от ГПК, то разглеждането на частна жалба по аргументите и в т. 12 на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, e обусловено от разглеждането на възражението по чл. 415 от ГПК, съответно на предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК и решението по него.

Предвид че производство по чл.422 от ГПК не може да се развие ,то частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските е допустима.

Отговорността за разноски, включително и в заповедното производство е облигацинно вземане, което възниква за тази страна, в чиято полза съдът се е произнесъл и едновременно с това представлява задължение за насрещната страна в процесуалната връзка.

За да възникне отговорността за разноски следва да се установи, че същите са направени от страната, като изключение от това правило е нормата на чл.38 Закона за адвокатурата, при която хипотеза разноските са дължими от страната, която е „загубила“ делото на самия адвокат, който е осъществил своята дейност безплатно за представляваните от него правни субекти. В настоящия случай са представени пълномощни от всеки от заявителите за адвоката и договори за правна помощ, което сочат на уредбата на чл.38 ЗА. В заявлението се съдържа претенция за присъждане на разноските, представляващи платената д.т. и адвокатско възнаграждение за всеки от заявителите по 400лв.

В постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед така даденото разрешение по преюдициалното запитване /задължително за съдилищата/, при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗА, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатските възнаграждения. В актуалната практика на ВКС се приема, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да 3 се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги при съобразяване на предмета на спора, фактическата и правна сложност на делото, естеството и количеството извършена работа. В този смисъл са: определение № 1016/06.03.2024 г. по ч.гр.д. № 4123/2023 г. на IV г.о.; определение № 1059/07.03.2024 г. по ч.гр.д. № 982/2023 г. на IV г.о.; определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на І т.о. и др. Още повече, съгласно чл.38, ал.2 ЗА възнаграждението за оказана безплатна правна помощ се определя от съда.

В случая със заповедта за изпълнение на пълномощника на заявителите са присъдени разноски в общ размер от 200 лв., респ. по 100 лв. за всеки от заявителите, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Заповедното производство е едностранно, като при заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК извършената от пълномощника на заявителите работа се изчерпва с изготвяне и подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /освен при вземане, основано на потребителски договор, при което се изисква представяне на документи/. Като процесуално действие изготвянето на заявлението принципно не представлява фактическа и правна сложност. От друга страна следва да се съобрази, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение освен данните за страните и претендираните вземания, следва да бъдат посочени обстоятелствата, на които се основават тези вземания, с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 2 от ГПК, препращаща към изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 от ГПК, което е предпоставка за редовност на заявлението. С оглед на това не може да приеме, че процесуалното действие по подаване на заявлението се изразява само в елементарно попълване на данни в утвърден образец и за него се дължи винаги минимално възнаграждение. При преценката за извършената от адвоката работа следва да се съобрази от една страна – естеството на производството и участието на пълномощника на заявителя в него, изразяващо се в извършване на едно процесуално действие /подаване на заявление/, а от друга - конкретното съдържание на заявлението, както и материалния интерес. В конкретния случай следва да се отчете и обстоятелството, че отделните претендирани с общото заявление от всеки от заявителите вземания са еднакви по основание и размер /основават се на идентични факти/, което е от значение при преценката за обема на извършената работа от пълномощника им, претендиращ отделни възнаграждения за представителство на всеки заявител. Съобразявайки всички тези обстоятелства въззивният съд намира за оправдано с оглед предоставената правна услуга на адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителите по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на по 200 лв. за процесуалното предтавителство на всеки от тях, или общо 400 лв.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7943/19.03.2025год.,издадена по ч.гр.д.№ 10451/2025год. по описа на СРС,85 състав ,, в частта за разноските в размер на 200 лв. – адвокатски възнаграждения за оказана ,на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна адвокатска помощ на Н. А. А. и Г. С. З.. и вместо това постановява:

ОСЪЖДА Длъжникът У. Е. У. Ц. – дружество, регистрирано в

У., действащо чрез У. Е. У. Ц. - клон България КЧТ, с ЕИК: 200830927 и адрес: гр. София, ЗОНА ЛЕТИЩЕ СОФИЯ СГРАДА ИВТ, общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на адв. Г.Д. Д. от ВАК, ЕГН **********, личен № **********, с адрес: гр. Варна, ул. Акад. ********, сумата от 400 лв. - адвокатски възнаграждения за оказана, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна адвокатска помощ на Н. А. А. и Г. С.