Решение № 2641 от 12.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2641 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110144523 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Д. В. В., ЕГН **********, живущ в гр. С......., чрез адв. Р. Д., личен номер № ***********, вписана в САК, служ. адрес: гр. С......, срещу М. О. С. В., представлявано от министър М. Г. административен адрес: гр. С......... с която се иска признаване за незаконно и отмяната на уволнението извършено със заповед №965/18.07.2025 г. на министъра на О. С. В., с която е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328 ал. 1, т. 2 от КТ както и възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „старши сътрудник по УЕПП“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ към МОСВ.

В исковата молба се твърди, че считано от 01.04.2024 г., на основание трудов договор №278/29.03.2024 г., сключен с М. О. С. В. (МОСВ) за определен период до 31.12.2029 г., ищецът е изпълнявал длъжността „старши сътрудник по УЕПП“ (управление на европейски проекти и програми), с код по НКПД 2422-6007, код по НКИД 8411, в отдел „Администриране на нередности“ (АН) в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ (ГД ОПОС) към МОСВ. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед №965/18.07.2025 г. на министъра на О. С. В., считано от 18.07.2025 г. В заповедта са посочени материалноправно основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - съкращение в щата, и причини за прекратяването „утвърдено длъжностно разписание на М. О. С. В. със заповед на министъра на О. С. В., в сила от 18.07.2025 г.“. Сочи, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца не е било известно наличието на цитираната заповед на министъра на О. С. В. за утвърждаване на длъжностно разписание на МОСВ, нито утвърдено и влязло в сила към 18.07.2025 г. ново длъжностно щатно разписание, въпреки задължението на административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Поддържа, че към 18.07.2025 г. не е извършено съкращение в щата, нито е намалена общата численост на служителите в Главна дирекция „Оперативна програма Околна среда“, нито е престанала да съществува изпълняваната от ищеца трудова функция. Изтъква, че според чл. 16 във вр. с чл.

32, т. 1 от Устройствения правилник на МОСВ и Приложението към чл. 16, ал. 2 от същия, числеността на Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, в т.ч. териториалните звена Велико Търново и Стара Загора, е 121 служители и този брой не е намален към 18.07.2025 г. Твърди, че необходимостта от разписаните в длъжностната характеристика на ищеца функции и задължения не е отпаднала, доколкото същите са подчинени на изпълнението на нормативноустановените функции на ГД ОПОС като 1

Управляващ орган и на конкретния отдел „Администриране на нередности“. Сочи че Към 18.07.2025 г. в средата на текущия програмен период 2021-2027 г., няма обективна необходимост от длъжностна или структурна промяна в ГД „ОПОС“ към МОСВ. Няма функционална промяна нито по вид, нито по обем. Няма и нормативна промяна, която да налага длъжностна или структурна такава. Прави извода, че така извършената промяна в ГД „ОПОС“ към МОСВ е резултат от обективно необосновано решение на ръководителя на МОСВ, а процесната заповед - акт на недобросъвестно упражняване на работодателската власт и на правото на уволнение в широкия смисъл на това понятие (чл. 8 от КТ), тъй като не се цели управление на човешките ресурси, нито оптимизиране на дейността на администрацията на МОСВ в интерес на работата на Главната дирекция и отдела, чиито функции са нормативно установени, както бе посочено по-горе. Поддържа, че дори и да е осъществено основанието за уволнение, работодателят не е извършил задължителния за този случай подбор между изпълняващите същата или сходна на изпълняваната от ищеца длъжност. Към 18.07.2025 г. в отдел „Администриране на нередности“ на ГД ОПОС са работили и други служители, изпълняващи длъжността „сътрудник по УЕПП“. Същата длъжност е съществувала и в други звена на ГД ОПОС. На последно място, счита, че оспорената заповед за уволнение е израз на недобросъвестно упражняване, по смисъла на чл. 8 КТ, на правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник/служител. Действителните причини за уволнението на ищеца не са обективни, и не са свързани с професионалната му квалификация и начина на изпълнение на възложените трудови функции и задачи. За периода на изпълнение на длъжността „старши сътрудник по УЕПП“, до датата на освобождаването му, ищецът е получил годишна атестационна оценка „Изключително изпълнение“ – „1“. Идентични оценки е получавал и при тримесечното оценяване за постигнати резултати. Ето защо моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с който същата се оспорва. Поддържат че със Заповед №ЧР-11/17.07.2025 г. на министъра на О. С. В. (стр.) е изменено длъжностното щатно разписание на М. О. С. В. като в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, по предложение на главния директор на ГД ОПОС, като са закрити структурните звена отдел „Програмиране и планиране“; отдел „Оценка на проекти и договаряне“; отдел „Техническа верификация“; отдел „Финансова дейност“ със: сектор „Финансова верификация и плащания“; сектор „Финансово планиране, счетоводна отчетност и сертификация“; отдел „Последващ контрол“; отдел „Администриране на нередности“. Съгласно т. 2.8 от Заповед №ЧР-11 / 17.07.2025 г. на министъра на О. С. В. от закрития отдел „Администриране на нередности“ са намалени с една щатна бройка „началник отдел“, една щатна бройка „държавен експерт“, пет щатни бройки „главен експерт“, една щатна бройка „главен сътрудник по УЕПП“, една щатна бройка „старши сътрудник УЕПП“. Видно от представеното Длъжностно разписание на МОСВ в сила от 18.07.2025г. (стр. 13-18) отдел „Администриране на нередности“ в ГД ОПОС не съществува.

От длъжностното разписание на МОСВ действало преди 18.07.2025 г., а именно в сила от 01.07.2025 г. се установява, че в ГД ОПОС в отдел „Администриране на нередности“ са съществували, както следва: една щатна бройка „началник отдел“, една щатна бройка „държавен експерт“, пет щатни бройки „главен експерт“, една щатна бройка „главен сътрудник по УЕПП“ и една щатна бройка „старши сътрудник УЕПП“. Предвид гореизложеното, считат, че безспорно се установява, че целият отдел „Администриране на нередности“ е закрит, т.е. и длъжността на ищеца е съкратена. Преструктурирането на ГД ОПОС е управленско решение и се извършва от органа по назначаване, без предварително съгласуване със служителите, общо за главната дирекция числеността е запазена, но новоутвърденото щатно разписание отдел „Администриране на нередности“ е закрит, т.е. не фигурира в утвърденото щатно разписание на М. О. С. В., и по-конкретно в частта отнасяща се за ГД ОПОС. Заеманата от ищеца длъжност „старши сътрудник по УЕПП“ в отдел „Администриране на нередности“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“ (ГД ОПОС) В МОСВ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не е съществувала в щатното разписание и организационната структура на министерството. Не е необходимо да се извършва подбор тъй като структурното звено не съществува към настоящия момент. В тази връзка на ищеца му е предложено да сключи допълнително споразумение към действащия му трудов договор за заемане на длъжност „старши сътрудник по УЕПП“ в отдел „Законосъобразност на процедури, управление на риска и контрол“ в Главна дирекция „Оперативна програма „Околна среда“, в МОСВ. Считат, че разпоредбата на чл. 329 от Кодекса на труда извършване на подбор при съкращаване в настоящия случай не е приложима. Г-н В. е отказал да подпише допълнителното 2 споразумение към трудовия си договор, касаещо неговото преназначаване в новосформирания отдел и сектор. Съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията и наредбата за неговото прилагане сътрудниците по управление на европейски проекти и програми подпомагат управлението и изпълнението на помощта от програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 – 2020 г. и Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021 – 2027 г., Българо-швейцарската програма за сътрудничество, Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и други европейски фондове/програми/инструменти и в зависимост от възложените задължения и необходимите за тяхното изпълнение професионална квалификация и професионален опит са разделени в три групи „Сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, „Старши сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ и „Главен сътрудник по управление на европейски проекти и програми“. Към 17.07.2025 г. заеманата от г-н В. длъжност „Старши сътрудник по УЕПП“ е единствена щатна длъжност в отдел „Администриране на нередности“, т.е. не е необходимо извършване на подбор при съкращаване, тъй като няма друг служител, заемащ същата длъжност. Считат за неоснователен наведения от ищеца довод за злоупотреба с право и факти като се сочи нарушение на чл.8 от КТ, тъй като не е надхвърлено допустимото засягане на правата и законните интереси на съкратения служител, доколкото съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в отдел „Администриране на нередности“ в ГД ОПОС и е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Не е налице и противоречие с целта на закона да се оптимизира работата на органа, като дейността се организира по начин, който да позволи ефективно изпълнение на функциите му. Не е нарушен и принципа за добросъвестност на трудовото правоотношение по чл. 8 от КТ, тъй като трудовото правоотношение със служителя не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране дейността на администрацията, а не е и без значение, че му е предложено да сключи допълнително споразумение към трудовия си договор за заемане на длъжност в същата администрация.

Ето защо молят за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 от КТ, вр. с чл. 328, ал.1, т.2 КТ.

По отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.

С разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ законът е признал потестативното право на работника или служителя да оспори законността на уволнението, освен пред работодателя и пред съда. Съдебно това право се упражнява чрез конститутивен иск, с който се установява съществуването или несъществуването на предявеното потестативно право - в случая, дали предприятието е имало право да уволни работникът или служителят, тъй като със сила на пресъдено нещо се ползва само спорното потестативно право, но не и новото правно положение, създадено с конститутивното решение. Затова, към момента на предявяване на конститутивния иск следва да е осъществен юридическия факт на уволнението, който поражда признатото от закона потестативно право на ищеца да иска да се установи незаконността на уволнението и неговата отмяна.

В настоящия случай в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение, и неговото прекратяване.

Във връзка с направеното възражение за недобросъвестност че следва да установи, че работодателя е действал недобросъвестно при прекратяване на трудовото му правоотношение.

В тежест на ответника е да установи установи, законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 328, ал.1, т. 2, пр.1, КТ, а именно, че е налице реалното съкращаване на щата от предприятието като за уволнението не се изисква провеждане на подбор.