Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 680 от 23.06.2011, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 1703/2010
Вид
Решение № 680
Подписан
23.06.2011
Състав
СОНЯ ТОДОРОВА ДЖЕНКОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н

И Е № гр.

Добрич, 23.06.2011 година

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Добричкият районен съд, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди и единадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА при участието на секретаря Д.Д.,*** по описа на съда за 2010год., докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по допускането.

С искова молба от 15.04.2010г. Ж.В.И. с ЕГН **********, чрез изрично упълномощен адвокат е предявила срещу В.И.А. с ЕГН **********,*** искове за делба на:

-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор ..... по КК на гр.Д., представляващ АПАРТАМЕНТ с административен адрес гр.Д. ул.”....”№..., вх..., ап... със застроена площ от 93,38кв.м., състоящ се от две стаи, кухня-столова, сервизни помещения, ведно с избено помещение№3 със застроена площ от 13,53кв.м., както и с 2,419% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

-САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор .... по КК на гр.Д., представляващ ГАРАЖ с административен адрес гр.Д., ул.”....”№..., вх..., със застроена площ от 25,26, ведно с 0,586% идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот;

-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с.Т., общ.К.. с идентификатор .... по КК на с.Т.., с площ от 651кв.м., попадащ в урбанизирана територия с начин на трайно ползване-за друг вид застрояване.

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1400кв.м, съставляващ имот с пл.№.., за който е отреден парцел... в кв.... по плана на с.О.., община Д.., ведно с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 24кв.м. и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ от 40кв.м./уточнен номера на парцела в с.з от 28.10.2010г/.

-

ЛЕК АВТОМОБИЛ ”....” и РЕМАРКЕ за лек автомобил;

В исковата молба се излагат твърдения, че заявените за делба вещи са придобити от съпрузите в режим на съпружеска имуществена общност, по време на брака им. Бракът на страните бил прекратен.

Настоява се делба при равни квоти.

В срока за отговор ответникът взема становище по обективно съединените искове, като принципно не оспорва придобиването на имотите по време на брака на страните, нито наличието на съсобственост при равни квоти. Главно ответникът настоява да се уточни индивидуализацията на имота в с.О. по действащия ЗРП на селото, както и да се изследва въпроса относно възможно наличие на съсобственост с трети лица в парцела, доколкото данните по представената скица са за площ на целия парцел-2200кв.м. Ответникът уточнява, че в имота са застроени стая с антре и стопанска постройка без строителни книжа. Настоява за допълнителен срок, в който да представи скица на имота и евентуално да посочи останалите участници в съсобствеността.

По реда на чл.341 ал.2 от ГПК В.А. настоява за включването в делбената маса на движими вещи, както следва: библиотека 4 секции и половина с кафяв цвят;комплект спалня с две нощни шкафчета, тоалетно огледало и гардероб-полирани, кафяви; комплект холова гарнитура-канапе разтегателно, 2 табуретки, 2 фотьойла и малка масичка; Приста персон и половина с ракла-кафява;

Бюфет-бял; Хладилник”...”;Фризер с 6 бр. чекмеджета; Готварска печка-електрическа; Газов котлон;

Шевна машина-крачна; Килими-2бр нови, жакардови. Сочи, че заявените за делба движими вещи са в държане на ищцата по делото, с изключение на фризера, който бил в негово държане.

С определение от 30.06.2010година съдът е внесъл в делбената маса заявените от В.А. движими вещи.

С определение от 23.11.2010година за участие в производството по иска за делба на имота в с.О., като главни страни съделители са конституирани Т.И.А. с ЕГН **********, И.К.С. с ЕГН ********** и С.К.М. с ЕГН **********.

С нарочна молба от 04.11.2010година, Ж.И. настоява на основание чл.344 ал.2 от ГПК ответникът да бъде осъден да и заплаща обезщетение за лишаването от ползването на имота в с.О., лекия автомобил и ремарке, заявени за делба, общо в размер на 250лв. месечно/200лв. за недвижимия имот и 50лв. за автомобила и ремаркето/. С молбата си Ж.И. настоява съдът да извърши прихващане на тези задължения на ответника със сумата от 160лв. на месец, която ищцата плащала за ползването на съсобствения апартамент въз основа на решение по гр.д№ 3734/2009година.

С молба от 25.11.2010година В.А. взема становище по молбата на ищцата по реда на чл.344 ал.2 от ГПК. Сочи, че не ползва дворното място в с.О. и кани ищцата да заеме полагащата и се по закон част от имота, ведно със съответната част от построените в мястото жилищна и стопанска сграда. Като сочи, че лекия автомобил и ремарке, заявени за делба не са годни за ползване, В.А. изразява съгласие вещите да се ползват от ищцата.

С тази молба В.А. предявява искане по чл.344 ал.2 от ГПК, Ж.И. да бъде осъдена да му заплаща обезщетение за лишаването от ползването на заявения за делба гараж в размер на 100лв. месечно, ведно със законната лихва за забава и, както и обезщетение в размер на 120лв. месечно за това, че И. го лишавала от ползването на таванска стая, пригодена за самостоятелно ползване и отдаване под наем, прилежаща на заявения за делба апартамент.

С молба от 30.11.2010г. Ж.И. сочи, че А. не бил лишен от ползването на гаража, имал ключ за него и възможност да го ползва. Ищцата била съгласна В.А. да ползва целия гараж, като претендира „наема” за ползването на нейната част да се прихване от сумата, която И. плащала за ползването на апартамента.

В съдебно заседание Ж.И. поддържа предявените от нея искове, не оспорва възникването на съпружеска общност върху внесените в делбената маса движими вещи. Относно заявения за делба имот в с.О. в първото по делото съдебно заседание и с допълнителна молба от 06.12.2010гщ., въвежда изменение на иска, като сочи, че се настоява делба да се извърши на целия парцел ... с площ от 2200кв.м. по плана на с.О.. Въвежда се твърдение, че макар 600кв.м. от този имот да били формално закупени от бащата на ответника И., всъщност истинските купувачи били първоначалните страни по делото, които го платили изцяло и получили пълното владение още при покупката през 1980година. Съпрузите А. придобили освен закупения с нот.акт /том /1980г. имот с площ от 1400кв.м., и имот с площ от 600кв.м., въз основа на непрекъснато владение върху имота упражнено от 1980-1999година и до момента на подаване на молбата. Съпрузите владяли целия имот ... с пълната му площ. Имот с площ от 600кв.м. изобщо не влязъл в патримониума на

И.С.А. и съпругата му М.М.А..

В съдебно заседание В.А. поддържа отговора си и уточнява, че заявеното за делба ремарке се намира в имота в с.О., а лекият автомобил се съхранявал на паркинга на предприятието, където работи. Автомобила бил неизползваем, тъй като се нуждаел от смяна на гумите, не била заплатена задължителната застраховка „гражданска отговорност”.

По повод на измененията допуснати по иска за делба на имота в с.О.. депозира допълнителен отговор. В последния ответникът излага възражения по процесуалната допустимост на измененията направени от ищцата в първото по делото съдебно заседание и с допълнителна молба, като сочи, че се касаело за нов иск, който следвало да се предяви в отделно производство и по преценка на съда да се съедини по правилата на чл.213 от ГПК с настоящото производство. По същество оспорва се придобиването на процесния имот от съпрузите, тъй като липсвало владение. От закупуване на имотите единствено И.А. обработвал цялото място, включително и това закупено от страните. След смъртта на И.А. през 1999година, мястото не се обработвало. В.А. гледал животни в имота, но градината не се ползвала. Ищцата посещавала имота инцидентно до 2002година, самата тя никога не се занимавала с работа в градината.

Освен горните доводи за неоснователност на твърденията на ищцата, В.А. се позовава и на законова забрана относно придобивната давност, установена в Закона за собствеността на гражданите, действащ към 1990година, а след това поради действащите ограничения в ЗТСУ И ЗУТ.

Ответниците С.М. и И.С., в срока по чл.131 от ГПК, депозират отговор на исковата претенция за делба на имота в с.О.. Сочат, че от своята майка И. И. М. и от дядо си И.С.А. знаели, че процесния имот е на В.А. и Ж.И.. През последните две години от живота си И.С. живял при майката на ответниците и никога не споменал да има имот в с.О.. След смъртта му И.М. никога не заплащала данъци за този имот. Едва с получаване на документите по делото, ответниците разбрали, че 600кв.м. от имота са придобити на името на И.А.. Въпреки това ответниците нямали никакви претенции за собственост в имота, тъй като признават, че последния е съсобствен на вуйчо им и вуйна им. Този имот ответниците посещавали през 1994 година като гости и по покана на В.А. и Ж.И..

Ответникът

Т.И.А. не изразява становище по исковата молба.

Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска за делба на апартамент, гараж и поземлен имот в с.Т.:

Не се спори от страните по делото В.А. и Ж.И., че сключили брак на 13.11.1976година.

С нот.акт№ ..., том .. от 1996 година на нотариус при районен съд Д., В.И.А. е признат за собственик на жилище№. разположено на първи етаж в жилищна сграда –блок”..”, във вх..., по ул.”...”№..., гр.Д., построено върху държавна земя с отстъпено право на строеж от ЖСК”...”. Видно от акта, жилището е с площ от 93,38кв.м, състои се от две стаи, кухня-столова, сервизни помещения и блакони, с прилежащо избено помещение № . с площ от 12,54кв.м. и таванско помещение№.. с площ от 13,33кв.м.

Със същия констативен акт за собственост В.А. е признат за собственик на Гараж№. с площ от 25,26кв.м., построен в гореописаната сграда, ведно с 0,586% идеални части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

Съгласно представените схеми на самостоятелни обекти от АГКК, процесното жилище- апартамент е с идентификатор.... по кадастралната карта на гр.Д.., гаражът е заснет с идентификатор ...., а поземления имот в с.Т.- с идентификатор ..... по кадастралната карта на с.Т..

С нот.акт№ ..., том... от 1999г. на нотариус рег.№... в НК, с район на действие-районен съд К.., обективиращ договор за замяна, В.А. придобил възмездно поземлен имот с площ от 505 кв.м., представляващ парцел .. в кв... по плана на с.Т.., община К...

С нот.акт№ ..., том... от 1999г. на нотариус рег.№ ... в НК, с район на действие-районен съд К.., обективиращ договор за покупко-продажба, В.И.А. закупил 115/620идеални части от поземлен имот, представляващ парцел ... в кв.... по плана на с.Т..

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото, от заключението на която се установява, че с решение №...8.15.2000 са обявени за селищни образувания териториите, включени в околовръстните полигони край с.Т..

За тази територия действа парцеларен план. Със заповед №.../28.06.2005годинае одобрен опорен план и оцифрен парцеларен план на СО Т... С решение №..., протокол 15 от 05.09.2008г.е одобрен ПУП –план за регулация на СО Т... Поземлен имот с идентификатор ....от действащата кадастрална карта на с.Т.. е идентичен с УПИ ..., кв.... по ПУП на с.Т.

С решение по гр.д№../2009г. по описа на ДРС, бракът между А. и И. е прекратен с развод, като съдът е одобрил постигнато между страните споразумение по реда на чл.49 ал.4 от СК.

Видно от съдебния акт, въпросите относно имуществените отношения на съпрузите не е уреден със споразумението, което обуславя допустимостта на исковете за делба на вещите, предмет на настоящите обективно съединени искове, за които се твърди, че са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

По силата на чл.19 от

Семейния кодекс от 85г./отм/, действал към момента на покупката, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Чл.19 ал.3 от СК/отм/ установява законно предположение относно наличието на съвместен принос.

Законните предположения са норми, които разпределят тежестта на доказване в процеса. Доколкото ответникът В.А. не е оборил презумпцията за съвместност при придобиването, нито дори е направил възражения в тази насока, следва да се приеме, че апартамента, гаража и поземления имот в с.Т.. попадат в обхвата на съпружеската имуществена общност.