Решение № 3630 от 23.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3630 гр. Варна, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. А.а като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110100641 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. Б. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. В., ул. „Н. Ц.“ №***, кв. „А.“, съдебен адрес: гр. В., ул. „Х. Е.“ №***, офис *** адв. Д. Д., с която претендира да бъде осъдено *** „Л. ." ***, ЕИК: *****, със седалище: гр. С., бул. „Ч. в.“ № ***, представлявано от М. С. М.- Г. и П. В. Д., да й заплати сумата от 15000 лв., от която: 13000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания от получена фрактура на лява раменна кост и травми по тялото; и 2000 лв, - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лява врата, ляв заден панел, предна броня комплект, два фара комплект, задна дясна гума, предно стъкло, външен ляв праг, лява средна колонка на купето, абсорбер предна броня, преден ляв рог на купето, напречна подпора носач, вътр. пред маска, задна лява джанта, ляв страничен мигач и преден капак на собствения на ищцовата страна автомобил марка „Т.“, модел „Я.“, рег. №*****, които вреди са настъпили вследствие на ***** причинено на ****г. виновно от водач управлявал **** „****“ с рег. № ****, застраховано при ответника по договор за „Г. о.“ № ******, ведно със законната лихва върху главниците считано от 03.07.2021г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: На 16.06.2021г., около 07:50ч., в гр. В., кв.“А.“, ищцата управлявайки собствения си л.а. „Т. Я.“, с рег. №*****, по ул. „Д.“ в посока на ул. „Н. Ц.“ и пресичайки кръстовището с ул. „З.“ била блъсната от друг л.а. марка „***“, модел „***“ с рег. № ***** с водач И. Н. К., при отнемане на предимството и неспиране на задължителен знак „****“.

Към момента на настъпване на процесното ПТП, л.а. „..“, модел „***“ с peг. № **** било застраховано при ответното застрахователно дружество със застраховка „Г.“, обективиран в застрахователна полица № *****, със срок на валидност от 01.09.2020г. до 31.08.2021г. На 17.06.2021г. ищецът уведомил ответника за настъпилото ПТП с искане за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. №*******/17.06.2021г, като последният на 22.06.2021г. извършил оглед на автомобила и съставил Опис- заключение на щетите. Въпреки надлежното регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие ответното дружество не изплатило на ищеца застрахователно обезщетение. На 1

04.11.2021г. представител на ищеца - адв. Д., получил на електронната си поща предложение от представител на дружеството за сключване на споразумение за изплащане на обезщетение в размер на 8.000 лв. по заведената щета, като на предложението адв. Д. отговорил на 09.11.2021г. с писмо, че предложеното обезщетение е в недостатъчен размер и предложил сумата от 11.000 лв., включваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди, както и разходи за евентуално бъдещо съдебно производство за СМЕ, СТЕ, евентуални лихви, съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорари. От ответното дружество отговорили, че няма да бъде изплатено обезщетение на ищцата предвид липсата на решение от досъдебно производство. Обезщетение за имуществени вреди не е било коментирано. Вследствие на удара от претърпяното ПТП ищцата получила травма, изразяваща се във фрактура на лява раменна кост, както и натъртвания по цялото тяло, като се посочва, че травмата от фрактурата не е отминала и към настоящия момент, като болките и страданията все още пречат на нормалния й начин на живот. Страхува се да управлява МПС и е възпрепятствана да извършва спортни занимания и хобита. Вследствие на травмата в торса на пострадалата, същата за период от четири месеца е ползвала отпуск за временна нетрудоспособност, извършени са й били над десет медицински прегледа и рехабилитации.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от редовно уведоменият ответник е подаден отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на валидно правоотношение между водача И. К. и ответното застрахователно дружество по застрахователна полица № *******, със срок на валидност от 01.09.2020г. до 31.08.2021г. за лек автомобил марка „****“, модел „****“ с peг. № *****, но оспорва твърденията за настъпилото застрахователно събитие. Ответникът твърди, че описания в исковата молба механизъм не отговаря на фактическата обстановка, като посочва, че вина за настъпване на ПТП има ищцата, а не застрахованото в ответното дружество лице. Бил е съставен протокол за ПТП от служители на ПП–МВР, в който не е посочен виновен водач. Вината на ищцата се обуславя от факта, че същата не е пропуснала вече навлезлият в кръстовището автомобил на И. К. Кръстовището е неурегулирано със светофарна система, при което важат общите правила на ЗДвП, по смисъла на който ищцата е била длъжна да даде възможност на вече навлезлият в кръстовището да напусне безпроблемно същото, като същевременно е имала възможност правилно да възприеме пътната обстановка и да действа правилно съобразявайки се с нея. Ответникът посочва, че в процесния случай няма данни за виновно поведение от страна на водача на МПС, застраховано в ответното дружество, поради което на осн. чл. 496 КЗ не следва да се изплаща застрахователно обезщетение. В условието на евентуалност, искът се оспорва в претендирания размер, като същият ответникът счита за прекомерен. Сочи се, че застрахователната комисия на ответното дружество е обсъдила в пълен обем материалите по застрахователната преписка, епикризи, становище на лекарсъветник за характера, степента на увреждането, както и продължителността на възстановителния период, който при аналогични случаи, обикновено е около 60 дни, и съобразно методиката за определяне на обезщетение, същата е дала заключение, че претендираният размер е прекомерен и не е съобразен с принципа за „справедливост“ в съответствие с актуалната съдебна и застрахователна практика. С обезщетението следва да се репарират действително настъпили вреди, които в процесния случай са в размер на 5000 лв. Оспорва и предявената претенция за имуществени вреди в размер на 2000 лв.

Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – копия на: констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ***** от 16.06.2021г.; фиш за спешна медицинска помощ; лист за преглед на пациент в конултативно-диагностичен блок/спешно отделение; допълнителен лист към лист за преглед на пациент; талон за рентгенологично изследване; амбулаторни листи №*****г.;

№*****г.; ****г.; ****г; №******.; №******г.; №********.; № *****г.; №****г.; болнични листи за временна неработоспособност № *****; № ******; № *****; опис-заключение, опис на документи и електронна кореспонденция по щета № ******г.; писмо до Р. Б. Б. с изх. № *****г., се установява, че: На 16.06.2021г., около 07:50ч., в гр. В., кв. „А.“, управлявания от Р. Б. Б. л.а. „Т. Я.“, с рег. №****, се движел по ул. „Д.“ в посока на ул. „Н. Ц.“ когато бил блъснат в ляво от друг л.а. марка „****“, модел „****“ с рег. № ***** с водач И. Н. К., 2 който идвал откъм улица ул. „З.“ обозначена на кръстовището с „Д.“ с пътен знак „****“.

Към тази дата л.а. „****“, модел „***“ с peг. № **** бил застрахован при *** „****" ****, ЕИК:****със застраховка „Г.“. На 16.06.2021г. в 08,00ч. Р. Б. Б. постъпила в ЦСМП при ****„С. А.-В.“ *** и била изписана в 10,00ч., при което след изследвания била установена травма, изразяваща се във фрактура на лява раменна кост, както и натъртвания по цялото тяло. Р. Б. Б. входирала при *** „Л* и.“ *** искане за изплащане на застрахователно обезщетение с вх. №**** от 17.06.2021г., като на 22.06.2021г., застрахователят извършил оглед на автомобила и съставил Опис- заключение на щетите. На 04.11.2021г. адв. Д. като представител на Р. Б. Б. получил на електронната си поща предложение от представител на *** „Л. *“ *** за сключване на споразумение за изплащане на обезщетение по заведената щета в размер на 8000 лв. за неимуществени вреди. На предложението адв. Д. отговорил с писмо по електронна поща на 09.11.2021г., като предложил сумата от 11000 лв., включваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди и разходи за евентуално бъдещо съдебно производство за СМЕ, СТЕ, евентуални лихви, съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорари. По повод на травмата на Р. Б. Б. била поставена имобилизационна ортеза, която била свалена на 03.09.2021г. Р. Б. Б. ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност съобразно решения на ЛКК за период от 23.06.2021г. до 02.10.2021г. с посочена диагноза счупване на горния край на раменната кост /хумерус/.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че механизмът на настъпване на ПТП описан в протокол съставен от служител на МВР е неспиране на знак „Стоп“ от водача на застрахования при ответника автомобил /участник 1/ и отнемане на предимството на ищеца /участник 2/, като отговаря на установените от застрахователя увреждания, според представените от него снимки на увреденото МПС. Цената на необходимите труд и материали за възстановяване на увредената вещ в състояние годно да бъде ползвана по предназначение, определена към момента на щетата, е 3380,13 лв. Първоначалният контакт е бил между предната част на участник 1, който удря странично автомобил 2 в предната половина на лявата му страна.

Щетите по автомобила установяват къде е бил удара.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че според представената по делото медицинска документация в резултат на ПТП на 16.06.2021 год. като водач на лек автомобил Р. Б. Б. е получила счупване на лявата рамена кост и контузия на лицето. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респективно удар на главата и лявото рамо в части или детайли от купето на катастрофиралия автомобил. Счупването на лявата раменна кост е обусловило трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца. Контузията на лицето обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на сега чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", който сключвайки я се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. От това следва, че рискът при застраховката „Гражданска отговорност“ включва не само опасността от възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно Д.ие в нейния деликтен смисъл - чл. 45 и чл. 52 ЗЗД, но и от безвиновните задължения по чл. 46 ал. 2, чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. (в т.см. пр. Решение № 15 от 1.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС).

В случая ищецът основава твърденията си на наличие на деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, извършен от водача на застрахования автомобил (противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина) и валидно застрахователно правоотношение с предмет 3 автомобила, управляван от деликвента. Поради това, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва да установи настъпило ПТП, при което са му нанесени имуществени вреди от застрахован със задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество автомобил, както и неправомерното поведение на водача му, вида и стойността на вредите, респ. вид и характер на неимуществените, причинна връзка между неправомерното поведение и вредите. Респ. ответникът да установи /ако твърди такива обстоятелства/ липса на вина у деликвента, съпричиняване от пострадалия, както и евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно обезщетение за претърпените увреждания.