Решение № 331 от 18.09.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Добрич, 18.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20223230200272 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И.. С., ЕГН: ********** срещу НП № 143/21.12.2020г., издадено от Директора на РЗИ - Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв. С жалбата се моли Наказателното постановление, като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание редовно упълномощеният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. процесуален

Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на НП, като законосъобразно и обосновано.

Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните, изложени в съдебно заседание намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законоустановеният срок от лице притежаващо активна процесуална 1 легитимация.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следната фактическа обстановка:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентен орган, в присъствие на жалбоподателя и съдържа задължителните реквизити по чл.42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на двама свидетели – свидетели при констатиране на нарушението. НП е издадено в рамките на законоустановения срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказващ орган и съдържа задължителните реквизити по чл.57 от ЗАНН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

От фактическа страна:

На 31.10.2020г. в гр. Добрич, на територията на Кооперативен пазар свидетелите Д.В. и М.Х. – инспектори в РЗИ – Добрич със съдействието на свидетелите К.П. и Д.Д. – полицейски служители в Първо РУ гр. Добрич извършили насочена проверка за спазването на Заповеди № № РД-01609/21.10.2020г. и РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването.

В хода на проверката установили, че лицето М. И.. С., като продавач на щанд за търговия на плодове и зеленчуци обслужвала клиенти без защитна маска за лице в разрез с разпоредбата на т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването.

Предвид констатираното нарушение, св. В., в присъствието на жалбоподателката и свидетелите Х. и П. образувала процесното административнонаказателно производство, като съставила на 31.10.2020г. процесния АУАН № Ф 000446, с който вменила административно нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателката, която собственоръчно вписала в графа „ възражения „, че по време на проверката е закусвала и е имала шал на врата.

На 21.12.2020г. било издадено и обжалваното НП № 143 от Директорът 2 на РЗИ - Добрич, в което АНО възприемайки описаната в АУАН фактическа обстановка, вменил на С. административно нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, и на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ й наложил административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от изцяло кредитираните от съда: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д.В., М.Х., К.П. и Д.Д., както и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН № Ф 000446, съставен на 31.10.2020г., НП № 143/21.12.2020г., издадено от Директора на РЗИ – Добрич, Заповед № РД01-50/27.02.2020г. и Заповед № РД-01-384/30.10.2020г. на Директора на РЗИ – Добрич. По своята същност и насока гласните доказателства се явяват еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, което наложи за съда да ги кредитира изцяло и безрезервно, както и приобщените към доказателствения материал писмени доказателства. По искане на редовно упълномощеният процесуален представител на С., в хода на съдебното следствие бяха разпитани в качеството на свидетели и лицата Е. А. Р. и Ю. Н.

И., които в показанията си заявяват, че са присъствали на проверка, извършена от двама полицаи, които са съставили акт на жалбоподателката. В показанията се св. И. заявява, че е стоял 30 минути, но не е видял други проверяващи освен полицаите, като през цялото време С. е закусвала.

Констатираните противоречия в показанията на свидетелите Р. и И. с кредитираните такива, мотивират настоящият съдебен състав да не ги приема за достоверни и относими към предмета на делото.

Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника с оглед на виновно осъществено от него административно нарушение, съставомерно по текста на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването.

С. е санкционирана, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който регламентира налагане на административно наказание при нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или 3 директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.

63, ал. 4 или 7, освен ако деянието съставлява престъпление. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ предвижда при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като с издадена на основание чл. 63 от ЗЗ Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, обявена на интернет страницата на МЗ по реда на чл. 73, вр. с чл. 72 и чл. 66, ал. 1 от АПК, са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.

България през периода от 29.10.2020г. до 12.11.2020г. В т. 12 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че: „На всички пазари, тържища и базари на открито и закрито се създава организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от 1,5 м. между посетителите. Работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице.“ Именно това е и противоепидемичната мярка, която С. не е изпълнила, поради което и правилно е реализирана административнонаказателната й отговорност.

Наложената санкция е минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Не на последно място следва да се отбележи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Ал. 2 на чл. 3 от ЗАНН съответно предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В случая не е последвала поблагоприятна законова разпоредба от тази, която вече е приложена спрямо нарушителя. След 31.10.2020г., а и до момента, не е отпаднала административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната.

Липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения и не представлява маловажен случай.

Нарушението е формално и за съставомерността му не е необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените отношения, 4 които се охраняват с разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица.

Предвид изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, М. И.. С. следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 143/21.12.2020г., издадено от Директора на РЗИ - Добрич, с което на М. И.. С., ЕГН: ********** за нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и т. 12 от Заповед № РД-01-626/27.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 300лв.

На основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН ОСЪЖДА М. И.. С., ЕГН:

********** да заплати на РЗИ - Добрич сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14 дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд гр. Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5