Решение № 80 от 10.03.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. М., 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20231600500042 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано във връзка с постъпила жалба от „Р.“ЕООД гр.В. чрез Р.С.-управител срещу Разпореждане от 19.09.2022година на ДСИ М.М. по ИД№80/2015година по описа на РС М. с изложени доводи, че неправилно е уведомен , тъй като вече не е представляващ дружеството и разпореждането следва да се връчи на новия едноличен собственик на капитала и управител.В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане свързани с оспорване на съдебно-техническа експертиза изпълнена от вещото лице Д.Д. досежно описанието на обекта предмет на извършена продажба и неговата оценка.

В срока по чл.436,ал.3 от ГПК е постъпило възражение и от „Х.“ ООД гр.М. представлявано чрез управителя З.З. с изложени доводи за нейната недопустимост, тъй като е подадена от лице без представителна власт, а по същество и за неоснователност.Възражението е подробно мотивирано.Моли съда да остави жалбата без разглеждане или без уважение, с изложени доводи за неоснователност на жалбата.

В приложените мотиви по чл.436,ал.3от ГПК, ДСИ-М. М. подробно е описала извършените от нея действия по изпълнителното дело 1

.Излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като при извършената публична продан са спазени всички процесуални правила, касаещи същата, респективно не са допуснати сочените от жалбоподателите нарушения, включително и по направеното разпределение.

По делото е постъпила и жалба вх.№5925/16.12.2022година подадена от М. М. М.-едноличен собственик и управител на „Р.“ ЕООД гр.В. против разпореждане от 19.09.2022година на ДСИ М.М. с изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения в процедулата по провеждане на публичната продан, които не могат да бъдат санирани с атакуваното разпореждане.

По така подадената жалба не е постапило становище от взискателя.

В приложените мотиви по чл.436,ал.3от ГПК, ДСИ-М. М. подробно е описала извършените от нея действия по изпълнителното дело .Излага становище за неоснователност на жалбата, тъй като същата е бланкетна и не сочи нарушения, които да се обсъждат.

По делото е приложено и заверено копие от изпълнително дело №80/2015година по описа на на на РС М..

Окръжният съд, след като обсъди изложените в жалба оплаквания и провери законосъобразността на обжалваните действия, извършени по изпълнителното дело приема за установено следното:

По отношение жалба вх.№4215/29.09.2022година подадена от Р.С. в качеството на управител на „Р.“ ЕООД МОС намира, че същата е недопустима и не следва да бъде разглеждана, тъй като е подадена от лице без представителна власт.Горното се установява от извършена справка в търговския регистър досежно представляващия дружеството.От същата е видно че промяната е извършена и вписана на 25.10.2022година, от който момент дружеството се представлява от М. М..Последният също е депозирал жалба в качеството на управител на „Р.“ЕООД срещу процесното разпореждани и тъй като няма данни да е уведомяван за същото, МОС намира жалбата за подадена в законовия срок и същата следва да бъде разгледана Жалбата е подадена от активно легитимирана страна –длъжник в изпълнителното производство, в преклузивния срок, като обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол .

2

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.С оглед приложените писмени доказателства МОС намира, че не следва да се събират допълнителни доказателства. Съображенията на МОС за това са следните:

Изпълнително дело№80/2015годинадина по описа на РС М. е образувано по молба на „Р. ЕАД гр.София против „Р.“ ЕООД, Г. Р. С., Р.С. и „П.“ ЕООД гр.В. за събиране на суми по издадена Заповед за изпълнение на парчино задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 14.11.2014година, издадени по ч.гр.д.№81455/2014г. на Районен съд гр.М..

По делото са извършени редица изпълнителни действия, включително и е изнасян на публична продан процесния недвижим имот, която първоначална публична продан е обявена за нестанала.Впоследствие е проведена втора продажба и с Протокол от 15.08.2022година за купувач на 4 броя недвижими имоти е обявен взискателя „Х.“ ООД и на 19.09.2022година ДСИ е изготвил Разпределение по чл.495 от ГПК за което страните и присъединените взискатели са уведомени писмено.

По тази фактическа обстановка не се спори.Предмет на спора е допуснати ли са нарушения при изготвяне на разпределението по чл.495 от ГПК описани в жалбата и от тук ако са налични,дали същите водят или не до незаконосъобразноста на атакуваноторазпореждане.

При обжалване на действията на СИ по чл. 435 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция – Тълкувателно решение № 3/2005 от 12.07.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС .

Производството е контролно-отменително, тъй като съдът не може сам да извърши валидно дължимото изпълнително действие (например публична продан, въвод и т. н.). Ето защо, при наличие на незаконосъобразно изпълнително действие на съдебния изпълнител, съдът е компетентен само да го отмени и да върне делото на органа по изпълнението със задължителни указания.

От друга страна, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в 3 пресмятането на сумите. С оглед очертания кръг от въпроси, с които може да бъде сезиран съдът при обжалване на разпределението, за разлика от производството по чл. 435 и сл. ГПК, при уважаване на жалбата срещу разпределението съдът не е необходимо да връща делото на изпълнителния орган, тъй като може да измени извършеното от съдебния изпълнител разпределение въз основа на дадените от съда отговори на повдигнатите в жалбата въпроси. Именно поради това и посочените в закона правомощия на съда при обжалване на разпределение по ГПК са различни от тези при обжалване на действията на съдебния изпълнител по чл. 435 ГПК. С оглед препращащата към всички алинеи на чл. 278 ГПК норма на чл. 463 ГПК, в производството по разглеждане на жалбата против разпределението окръжният съд прилага правилата на въззивното обжалване.

Препращането към правилото на чл. 278, ал. 2 ГПК, обосновава категоричен извод, че в производството по чл. 463 ГПК окръжният съд не действа като контролно-отменителна инстанция, а като въззивна такава, с оглед правомощията му при основателност на жалбата да реши спора по същество, като при необходимост събира доказателства.

При уважаване на жалбата произнасянето по същество се изразява в промяна на разпределението, без връщане на делото на съдебния изпълнител. Това разпределение ще бъде задължително за съдебния изпълнител по силата на чл. 278, ал. 3 ГПК.

С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. Ето защо, препращането към чл. 278 ГПК при обжалване на изготвеното от съдебния изпълнител разпределение не означава, че съдът следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение.

Жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. При липса на жалба от друга страна, съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало и би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба. Няма 4 основание при проверка на законосъобразността на разпределението принципът на служебното начало на съда да се прилага в по-голяма степен, отколкото в общия исков процес, още повече, че решението му няма сила на пресъдено нещо за изпълняемото вземане. Жалбоподателят не е легитимиран и да брани чужди права.Предвид изложеното, относно законосъобразността на разпределението окръжният съд е ограничен само до оплакванията, наведени в жалбата, и ако тя е основателна, той може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата и доколкото това по необходимост рефлектира върху правата на други взискатели по разпределението.

В настоящия случай жалбата не съдържа конкретни оплаквания свързани с допуснати нарушения от ДСИ, които да рефлектират върху правата на други взискатели по разпределението, поради което МОС намира същата изцяло за неоснователна и като такава я оставя без уважение.

Съобразявайки гореизложеното обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, подадената жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК , съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА РАЗПОРЕЖДАНЕ от 19.09.2022година на

ДСИ М.М. по ид.№20151630410080 по описа на РС М..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6