Решение № 294 от 10.04.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Сливен, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20232230103342 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 417 ГПК за установяване съществуване на вземане, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, връчена на длъжника, който в предоставения му срок е депозирал възражение.

С исковата си молба ищцовото дружество "Креди Йес" ООД, предявявайки искови претенции срещу ответника твърди, че последният дължи на ищцовото дружество главница в размер на 3374,37 лева, произтичаща от вземане по Запис на заповед, издаден на 15.09.2020 година в гр. Сливен, предявен на 16.09.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 година до окончателното й изплащане, сумата 567,49 лева, представляваща разноски по делото, от които 67,49 лева държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение въз основа, на което има издадена заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС - Сливен за 2023 година.

На база издадените заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на 1 парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС Сливен за 2023 година и подадена на 17.05.2023 година молба от ищеца от ЧСИ П. Г., peг. № 837 на КЧСИ е образувано изпълнително дело № 20238370400462 по описа за 2023 година срещу длъжника Д. Д.. След образуване на изпълнителното производство и връчване на покана до длъжника от ЧСИ, същата е депозирала възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

С Определение № 2109 от 04.07.2023 година по ЧГД №

20232230100116/2023 година по описа на PC - Сливен, с което са уведомени, че срещу издадената Заповед за изпълнение по ЧГД № 20232230100116 по описа на съда е подадено в срок възражение от длъжника Д. Д. и е указано, че могат да предявяват иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението, като представят доказателство за това. Цитираното Определение на съда е получено на дата 17.07.2023 година. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 415 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес от предявяването на настоящия иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК срещу възразилия длъжник Д. Д., срещу която е издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 20232230100116 по описа на PC-Сливен.

Твърди се, че вземането на „Креди Йес“ ООД е във връзка с неизпълнение на поето задължение за плащане по Запис на заповед от 15.09.2020 година, издадена от Д. Д.. Процесната Запис на заповед е валидна и представлява обезпечение по Договор за паричен заем № 463899 към искане № 147680 от 15.09.2020 година, сключен между „Креди Йес” ООД, в качеството му на Заемодател и Д. Д., в качеството и на заемател. Сочи се, че с издаването на конкретната Запис на заповед издателят е поел безусловно и неотменяемо задължение за плащане на сумата в размер на 4158,00 лева на предявяване на поемателя „Креди Йес” ООД. Записът на заповед е надлежно предявен за плащане на издателя Д. Д. на 16.09.2020 година. Твърди се, че така издадената Запис на заповед съставлява обезпечение по сключен между страните „Креди Йес“ ООД и Д. Д. Договор за паричен заем № 463899 от 15.09.2020 година. Тъй като заемателят Д. Д. не е изпълнила задължението си да заплати дължимите по договора за заем погасителни вноски, то заемодателят е упражнил правото си да търси изпълнение на остатъка от дължимите по договора за заем суми по реда на чл. 417 от ГПК.

2

Изтъква се, че представените пред съда документи в производството по издаване на заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС - Сливен за 2023 година са редовни не само от външна страна, но и доказват съществуването на право на принудително изпълнение и удостоверяват изискуемо притезание в полза на лицето, което се сочи като кредитор - в случая „Креди Йес” ООД и против длъжника - Д. Д..

От съда се иска да постанови решение, с което да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница по запис на заповед от 15.09.2020 година в размер на 3374,37 лева, законната лихва върху главницата от 13.01.2023 година до окончателното изплащане на вземането, както и сумите 67,49 лева за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лева. Претендират се разноски.

В законоустановения срок от ответната страна е подаден отговор на исковата молба, с който се излага, че предявените искови претенции са неоснователни и недоказани. Въвежда се възражение за нищожност на сключения на 15.09.2020 година между ответницата и ищцовото дружество Договор за паричен заем, по силата на който първата е получила сумата от 1700.00 лева, при месечен лихвен процент 3.30%, фиксиран годишен лихвен процент от 39.96 % и ГПР в размер на 48.31 % и като обезпечение на задълженията й по договора е подписала запис на заповед в размер на 4158.00 лева и погасителен план към договора, индивидуализиращ начина на погасяване на задължението - размер и брой на погасителните вноски. В подкрепа на така правеното възражение за нищожност се излагат конкретни аргументи и съображения, сочещи неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 22 от ЗПК и наличие на неравноправни клаузи. Излага, че предвид нищожността на договора, ответницата следва да върне единствено главницата.

От съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за установено, че сключеният между страните договор за паричен заем от 15.09.2020 година е нищожен като противоречащ на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.

Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. Негов 3 пълномощник е депозирал писмено становище съгласно, което исковите претенции се поддържат и се моли за уважаването им.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. Пълномощникът му е депозирал писмено становище, в което излага своите съображения, обосноваващи въведените с отговора на искова молба възражения.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.09.2020 година между „КРЕДИ ЙЕС” ООД и Д. Д. Д. е сключен Договор за паричен заем № 463899/15.09.2020 година, въз основа на Молба за заем №147680/15.09.2020 година.

Съгласно сключеният Договор за паричен заем на Д. Д. Д. е отпуснат потребителски заем в размер на 1 700 лева, за срок от 18 месеца.

Потребителския заем се олихвява с месечен лихвен процент в размер на 3,330 % или годишен лихвен процент в размер на 39,96 % при Годишен процент на разходите в размер на 48,311 %.

Размерът на дължимата договорна лихва, за целия срок на договора е 587,41 лева. Обща сума за плащане по договора - 2 287,41 лева.

Съгласно Договора, сумата по заема е следвало да бъде погасена на 18 месечни погасителни вноски, платими в периода от 15.10.2020 година до 15.03.2022 година в размер на 127,08 лева всяка, съгласно погасителния план, приложен към договора.

Съгласно чл. 6 от Договора, страните са се съгласили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи/и на условията на чл.10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на Заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгласно чл.10, ал. 2, т. 3 от Общите условия, 2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от Общите условия, 3. Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от общите условия и 4. Ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

В Договор за паричен заем № 463899/15.09.2020 година е отбелязано, че заемателя е избрал точка 4 - „Ценна книга издадена в полза на Заемодателя”, която съгласно чл.10, ал. 1 от Общите условия е за заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, съобразно договора за 4 заем.

По приложеното частно гражданско дело е представена Запис на заповед, издадена на 15.09.2020 година от Д. Д. Д., с която безусловно и неотменяемо се е задължила да плати на „Креди Йес“ ООД сумата от 4 158 лева. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Общите условия „Страните имат право за обезпечаване изпълнението на договора за заем да уговарят в самия договор учредяването на някое от следните обезпечения: т.1 Гаранти - две физически лица, всяко от които отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева, съгласно справочни данни на НОИ; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ”; т. 2 Залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем; т.З Първа по ред ипотека; т.4 Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка. Съгласно чл. 10, ал. 4 от Общите условия заемодателя може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия, и да сключи договор за заем, като със съгласието на заемополучателя начисли неустойка за неточно изпълнение на изискванията за обезпечение.

В чл. 8 от Договора за паричен заем е посочено, че с подписването на договора заемателя декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 1 870,59 лв., с начин на разсрочено плащане подробно посочен в погасителния план към договора за заем.

Вещото лице е изчислило годишният процент на разходите, включвайки само дължимата главница 1 700 лева и договорна лихва 587,41 лева по Договор за паричен заем № 463899/15.09.2020 година, използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл.19, ал.

5

2 от ЗПК, в размер на 48,311 %, тоест същият отговаря на посоченият в договора.

Вещото лице е изчислило годишният процент на разходите, при първоначално договорените задължения, като включи в обхвата му и размера на предвидената неустойка в договора за непредоставеното обезпечение отговарящо на условията, посочени в чл.10, ал. 2 от Общите условия, използвайки нормативно установената формула посочена в Приложение № 1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК, в размер на 279,21%.

При изчисляване на годишния процент на разходите са взети предвид следните базови показатели: главница - 1 700 лева, срок - 18 месеца, договорна лихва при лихвен процент - 39,96 % - 587,41 лева, неустойка, начислена ежемесечно - 103,92 лева (103,9217 лв.), или общ размер 1 870,59 лева.

В Договор за паричен заем № 463899/15.09.2020 година не са посочени други дължими такси - за усвояване, за управление или други.

Издадена е заповед № 63/16.01.2023 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 16.01.2023 година по ЧГД № 116 по описа на РС - Сливен за 2023 година за главница в размер на 3374,37 лева, произтичаща от вземане по Запис на заповед, издаден на 15.09.2020 година в гр. Сливен, предявен на 16.09.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2023 година до окончателното й изплащане, сумата 567,49 лева, представляваща разноски по делото, от които 67,49 лева - държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение.