Решение № 300 от 04.07.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. Русе, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200579 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Лайтдаш“ ЕООД, представлявано от К.М.Х. до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 18 - 2500167 от 17.03.2025г. на Директора на „Инспекция по труда” -гр.Русе с която се моли съда същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Наказаното дружество, редовно призовано, явява се процесуален представител, редовно упълномощен от управителя на дружеството, като поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован изпраща представител,който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаното дружество имало шивашки цех в гр.Русе на адрес ул.“Тулча“ № 15. На 29.01.2025г. сутринта по телефона в Дирекция „Инспекция по труда“ -гр.Русе бил подаден анонимен сигнал, че в този шивашки цех работници полагат труд без да имат сключени трудови договори. Сигналоподателят също така обяснил, че с оглед осуетяване на проверки от контролни органи работници без трудови договор напускат през задния вход. Около 11ч. служители на тази Дирекция извършили проверка на място в цеха, като една част от тях 1 позвънили през централния вход, а друга част, между които и св.Г. С., застанали пред задния вход. В един момент от задния вход се вдигнала ролетна щора и около 10 човека вкупом напуснали помещението. Служители, които били на този вход им разпоредели да се върнат обратно в помещението и в разговор с тях започнали да установяват кой от тях в какви правоотношения е с наказаното дружеството. Били им предоставени за попълване саморъчни декларации на основание чл.399 от КТ. В своята декларация св.Д.Т. (л.25 от делото) саморъчно попълнил, че изпълнява длъжността „складажия“ с работно време от 09,00 ч. до 11,00 ч. , като е започнал работа в 09,00 ч., работи във фирма „Елена Фешън“ и че има договорено трудово възнаграждение в размер на 1 077 лв. Впоследствие при извършената по документи проверка управителят на „Лайтдаш“ ЕООД представил трудов договор № 29 / 06.02.2025г., сключен между наказаното дружество и работника Д.Т. на длъжност „крояч текстил“ със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. За констатираното нарушение св.Г. С. съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.414 ал.3 вр.чл.62 ал.1 вр.чл.61 ал. от Кодекса на труда му наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 и от лице, което и има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и правилно е приложен материалния закон.

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на това основание.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което в крайна сметка той сторил, в развилото се съдебно производство.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява,че към момента на 2 проверката между работника св.Д.Т. и наказаното дружество е имало сключен трудов договор. От саморъчно попълнената декларация от работника на л.25 от делото се установява, че същият е започнал да предоставя работната си сила на 29.01.2025г., като е полагал труд от 09,00 ч. до момента на проверката. Съдът приема това за безспорно установено от посочената декларация. Също така не се оспорва от страните, че трудовият договор, който е сключен след проверката, а именно на 06.02.2025г. от когато е и уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ, л.22 от делото.

При сравняване на показанията на актосъставителката св.Г. С. и св.Д.Т. се наблюдават съществени противоречия и то касаещи главния факт на доказване – имало ли изпълнение на трудови задължения, а оттам съответно следвало ли е да се сключи писмен трудов договор между работник и работодател преди постъпване на работа. Съдът изцяло кредитира показанията на св.Г. С., като логични, последователни и изцяло съответстващи на другите събрани по делото доказателства; от показанията на св.Т. единствено безусловно се установява, че той е полагал труд по трудово правоотношение с наказаното дружество, с което за него е възникнало задължението да допусне работника към изпълнение на трудовата му функция след сключване на писмен трудов договор. На първо място следва да се посочи, че липсата на кредит на доверие към показанията на св.Т. произтича от напълно нелогичното му обяснение за причината голяма група работещи, вкл. и в друго дружество („Елена Фешън“) изведнъж вкупом да напуснат работното помещение : „След това излязохме навън да изчакаме управителя. Излязохме отзад, ние сами решихме да излезем от там“, показанията му л. 38, гръб. Освен, че единствената причина за подобно внезапно напускане на работното помещение е съзнанието за започнала проверка и съответно разпореждане към напускащите на лице от дружеството / -ата, то това следва да се разглежда и в контекста на показанията на св.С., че същите са били стресирани, нейното описание за тях е „разтичалите се работници“. Също от тях се установява, че в близост до този вход, от който са излезли вкупом няма нито обособено място за пушене, нито кафе машина, отделно от това управителят на дружеството също няма никакво обяснение какво е наложило подобно групово и внезапно напускане на работното помещение. В този смисъл съдът приема за единствена достоверна и основателна причина за подобно напускане, вкл. излизане през задния вход, защото се е очаквало, че така ще бъде осуетена проверката и съответно няма да се констатира липсата на писмени трудови договори при вече започнало изпълнение на трудовата функция на множеството работници, вкл. св.Д.Т.. Съдът не кредитира показанията на св.Т. в съдебно заседание, че „докато са изчаквали управителя са разглеждали работната среда“, тъй като в саморъчна декларация на л.26 от делото изрично е посочил, че на 29.01.2025г. по време на проверката е „опаковал дрехи на опаковъчна машина“.

Обстоятелството, че в декларацията си по чл.399 от КТ св.Т. е посочил, че работи в друго дружество следва да се отдаде единствено на техническа грешка и още едно основание за достоверност на показанията на св.С., че не тя и нейни колеги са диктували какво да се попълва в тези декларации, а установените работници без сключени писмени трудови договори са се питали един друг какво да попълват. Спор по делото няма в кое точно дружество е работил св.Т., както предвид сключения впоследствие писмен трудов договор, 3 уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ,показанията му в съдебно заседание, че към днешна дата работи там, а също и писмената декларация на управителя на дружеството, л.19 от делото, в която той изрично декларира намерение за сключване на трудов договор с няколко работници и служители, вкл. св.Д.Т. и което впоследствие материализира. Тази декларация всъщност е и признание, че и към момента на проверката тези лица всъщност са полагали труд в полза на дружеството, като по отношение на св. Т. е обявено съществуване на трудово правоотношение с постановление по чл.405а ал.1 от КТ, влязло в сила като необжалвано.

Въз основа на изложеното безспорно се установява, че към момента на проверката св.Д.Т. полага труд в полза на наказаното дружество, тъй като същият е започнала да предоставя работната си сила на 29.01.2025г. от 09,00 ч., като това е прекъснато единствено по причина на извършената проверка от контролните органи.В този връзка следва да се посочи също, че той е започнал изпълнение на трудова функция при кумулативно наличие на множество от елементите на чл.66 ал.1 от КТ – работно място, длъжност, продължителност на работния ден, като не е уговорено трудовото възнаграждение по горепосочената причина. Тези параметри на престиране на работната сила единствено имат характеристиките на трудово правоотношение. Това е така и защото няма посочване на конкретно определен резултат, наето лице не работи със собствени средства, а използва тези на работодателя си и е подчинен на създадения от него вътрешен трудов ред, с който изцяло се е съобразил, като напр.начало на работното време. При това положение единствения възможен договор, който е следвало да бъде сключен между страните е бил трудовият договор, тъй като съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, съответно единствената възможна форма е бил писменият договор. Обстоятелството, че св.Т. е бил насочено от Бюро по труда по програма за „младежка заетост“ е ирелевантно, защото това не освобождава работодателя от задълженията му по на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ. В този смисъл работодателят в лицето на наказаното дружество е извършило нарушение на разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ, като е допуснало на работа св.Д.Т., като между тях не е сключен писмен трудов договор преди постъпването на работа на работника.

По тези причини съдът отхвърля възраженията на защитата, че от обективна страна няма нито една от характеристиките на трудово правоотношение.

От обективна страна дружеството е извършило нарушение на чл. 414 ал.3 от КТ съгласно ,която се налага санкция за нарушения на разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от с.к. Няма спор по делото, че дружеството е годен субект на нарушението по чл.414 ал.3 от КТ , тъй като то има качеството на работодател по см. на § 1 т.1 от КТ, защото самостоятелно е наела на работа в качеството на работник св.Али.

Съдът намира, че размерът на наложеното наказание е несъобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН и в този смисъл същото следва да се намали. Съдът намира, че в случая са налице само смекчаващи отговорността обстоятелства. Нарушението на трудовото 4 законодателства е извършено за първи път, доколкото АНО не е представил доказателства за обратното, поведението на управителя на дружеството по време на проверката, което се е изразило в оказване на пълно съдействие на проверяващите, а не на последно място по значение и това, че трудовият договор между дружеството и св.Т. е сключен непосредствено след проверката. По тези причини имуществената санкция следва да се намали към минимума на санкционната норма на чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено само по отношение на размера на наложената имуществена санкция.

При такъв изход на делото и предвид направеното изрично искане от представителя на АНО на дружеството следва да се възложат и разноските по делото в минималния размер от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, което произтича от липсата на фактическа и правна сложност на делото и наличието на само едно съдебно заседание.

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.3 вр.ал.7 т.2 и чл.63д ал.4 от ЗАНН ,съдът :