Решение № 17127 от 24.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17127 гр. София, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110101446 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ******, ЕИК ******, срещу Г. М. Г., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 29.01.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2409/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: ******, аб. № ****** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.

Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът чрез назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК особен представител адв. И. А. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва ответникът да е изпадал в забава за заплащане на главните задължения. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли претенциите срещу представляваното лице да 1 бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията, като с доклада по делото, приет без възражения, съдът е обявил на страните, че давността за част от процесните вземания е спряла да тече по силата на ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. за период от 2 месеца и 7 дни.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

С оглед изложеното и въз основа на доказателствата по делото (нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на обекти № 97, том II, рег. № 15413, дело № 280 от 2008 г., нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 165, том I , рег. № 3488, дело № 142/26.05.2020 г., се установява, че през процесния период ответникът е бил собственик на имота, находящ се в ******, за който при ищеца е разкрита партида с аб. № ******. Последното го легитимира като купувач по продажбеното правотоношение с ищеца, съответно задължен за заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия.

По делото са приети писмени доказателства (изравнителни сметки, фактури, документи за главен отчет и справка за потреблението на ТЕ в имота през периода), от които се установява, че през процесния период за имота е начислявана топлинна 2 енергия, след като е извършен отчет на уредите в същия. Видно е, че прогнозните суми, които са били начислени преди издаването на изравнителната сметка, са били заплатени от потребителя. Установява се от представените писмени доказателства начина на формиране на задължението за главница за топлинна енергия, като е видно, че от задължението по общата фактура за отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е останал непогасен остатък в размер на 475,91 лева. Ищецът претендира сума в понисък размер – 396,85 лева, за която искът е доказан по основание и размер.

Ответникът своевременно е заявил възражение за погасяване по давност на част от главницата, което следва да бъде разгледано.

Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.

111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр.

София от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 17.01.2023 г.

Съгласно императивната норма на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, обаче, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г., тъй като вземането за м.09.2019 г. е станало изискуемо на 15.11.2019 г. и при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 17.01.2019 г.

Следва обаче да се посочи, че от представените от ищеца документи е видно извънсъдебното признание на последния за извършени от ответника плащания, с които са били погасени задълженията му към ищеца за главница за топлинна енергия по всички издадени от ищеца прогнозни фактури. Видно е от съставените изравнителни сметки и общи фактури, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. реално дължимата 3 сума след извършено изравняване е била в размер на 525,29 лева, като още към 31.07.2020 г.ответникът е бил погасил чрез плащания суми в размер на 45,24 лева, съответно дължим е бил остатъкът от 475,91 лева. От последната сума към предявяването на иска остатъкът съдът приема, че възлиза на търсената от ищеца сума 396,85 лева, която не е обхваната от погасителна давност. Ето защо и предвид извършените от страна на ответника плащания, не са налице вземания на ищеца, които да са погасени по давност.

По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца.

В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на сумата от 396,85 лева следва да се уважи за сумата от 90,50 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. За разликата до пълния размер от 105,90 лева този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.