Решение № 464 от 29.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100504940 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 03.01.2023 год., постановено по гр.дело №33978/2021 год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД срещу Е. С. Г. и М. С. Г. искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат разделно на ищеца, както следва: първата ответница – сумата от 1 311.90 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 16.12.2017 год. до 30.04.2019 год., с включена сума за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 год. до 30.04.2019 год., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, кв.„*******, абонатен №*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 63225/2020 год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в - 16.12.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 230.59 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 год. до 09.12.2020 год., с включено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 год. до 09.12.2020 год., а вторият ответник – сумата от 1 904.34 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год., с включена сума за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 год. до 30.04.2019 год., за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, кв.„*******, абонатен №*******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване 1 на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 63225/2020 год. по описа на СРС, ГО, 82 с-в - 16.12.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 334.72 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 год. до 09.12.2020 год., с включено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 год. до 09.12.2020 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните предявени размери и периоди и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в исковото производство и заповедното производство, както следва: Е. С. Г. – в размер на 147.28 лв., а М. С. Г. – в размер на 213.79 лв.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД.

Срещу решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че по делото било доказано, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди. В раздел VІІ от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 год. – чл. 32, ал. 1, били определени реда и срока, в който купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаване фактури, бил най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Друго било уговорено в чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 год., в сила от 12.03.2014 год. – след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издавал за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една обща фактура за потребено количество топлинна енергия за отчетния период. Клиентите на дължали обезщетение за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия до изравняване на отчетния период. Едва след това се начислявало обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура. В случая било несъмнено, че Общите условия били влезли в сила, тъй като били публикувани. По делото нямало данни ответниците да са упражнили правото си на възражения – чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата Е. С. Г. и М. С. Г. не изразяват становища по въззивната жалба.

Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове срещу Е. С. Г., е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от посочената ответница. Жалбоподателката поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че има качеството на купувач на топлинна енергия единствено въз основа на представения от ищеца договор за продажба на държавен имот от 10.11.1992 год.

Презюмирано било, че ответницата е била собственик на имота през исковия период.

Количеството и стойността на доставената топлинна енергия по принцип съответствали на 2 претендираните от ищеца, като ответницата била направила единствено възражение за погасителна давност /3 години/. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 153 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Първият спорен между страните въпрос е свързан с това дали през процесния период между ищеца и ответницата Е. С. Г. е съществувало твърдяното облигационно правоотношение.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /редакция Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./, „потребител на топлинна енергия за битови нужди” е това физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си, а според § 2а от ДР на ЗЕ /нов – ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК, присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на вещното 3 право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

В разглеждания случая по делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано е също така въз основа на писмените доказателства по делото – договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 10.11.1992 год., че двамата ответници са съсобственици на процесния недвижим имот при равни права, поради и което се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди, респ. имат качеството на битови клиенти.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год., понастоящем отменена/.

4

Безспорно е във въззивното производство, че стойността на доставената топлинна енергия през периода от 01.05.2017 год. до 30.04.2019 год. възлиза на 3 783.85 лв., а стойността на стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 год. до 30.04.2019 год. – на 24.84 лв., или общо 3 808.69 лв., както и че ответниците са в забава по отношение на задълженията си за заплащане на посочените суми, поради което и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на ответника М. С. Г. за 1/2 част от посочените суми и за обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 334.72 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.