Решение № 3431 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3431 гр. София, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100513185 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника С. А. М. срещу решение от 10.07.2023 г., допълнено в частта за разноските с определение от 24.10.2023 г., по гр.д. №6014/2022 г. по описа на СРС, 176 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на А. Д. Н. на основание чл.45 ЗЗД сумата от 5000, 0 0 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление обида, нанесена публично, извършено на 20.03.2019 г. в сградата на ДНСК в гр. София, за което ответницата е била призната за виновна с присъда, постановена на 10.11.2020 г. по НЧХД №11487/2019 г. по описа на СРС, 108 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане, сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъпление лека телесна повреда, извършено на 20.03.2019 г. в сградата на ДНСК в гр. София, за което ответницата е била призната за виновна с присъда, постановена на 10.11.2020 г. по НЧХД №11487/2019 г. по описа на СРС, 108 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2019 г. до окончателното изплащане , сумата от 200,00 лв., явяващи се имуществени вреди, претърпени в следствие на извършени от ответницата престъпления обида, нанесена публично, и лека телесна повреда, извършени на 20.03.2019 г. в сградата на ДНСК в гр. София, за които ответницата е била призната за виновна с присъда, постановена на 10.11.2020 г. по НЧХД №11487/2019г. по описа на СРС, 108 състав, ведно със законната лихва върху главницата от 20.03.2019г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа, че присъдените обезщетения за неимуществени вреди са в крайно завишен размер, респ. не са спазени критериите за справедливост. Поддържа, че претендираните имуществени вреди не са в пряка и непосредствена връзка с процесното деяние. Предвид изложеното, жалбоподателят моли 1 въззивния съд да отмени решението и да определи справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди, и да отхвърли изцяло предявения иск за имуществени вреди.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. Д. Н. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради следното:

Тъй като процесното деяние е установено с влязла в сила присъда, която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, то и основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и налице ли е причинноследствена връзка между настъпилия деликт и претендираните от ищеца имуществени вреди.

По исковете за неимуществени вреди:

От представените по делото СМЕ №210/2019 г. и болничен лист за временна нетрудоспособност №Е20180995929 се установява, че в резултат на процесното деяние ищецът е получила кръвонасядане в кръстно-поясната област вдясно в размери 1/1,5 см.

От представената по делото съдебно-психиатрична консултация от 22.03.2019 г. се установява, че по време на процесния инцидент ищецът е била в състояние на реакция на емоционален стрес, която впоследствие е преминала в реакция на дезадаптация, като страховите преживявания са довели до разстройство в пълноценното и социално функциониране.

От приетото по делото заключение на КСПМЕ, което настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че при процесното деяние ищецът е понесла удар с ограничена контактна повърхност и незначителна кинетична енергия с или върху твърд предмет в поясно-кръстцовата област, който и е причинил бледо мораво кръвонасядане с размери 1/1,5 см., от което е чувствала болка, който болка е не по-силна от обичайната, и в периода на възстановяване болката е била само при натиск в тази област, като това увреждане би следвало да премине за срок от около 5-7 дни без да остави последици.

Вещите лица сочат още, че психическата симптоматика при ищеца показва динамика, характерна за посттравматично стресово разстройство, като непосредствено след деянието ищецът е реагирала с уплаха, съпроводена с вегетативни смущения и интензивни негативни емоции, което е типично за остра стресова реакция и трае от часове до няколко дни, но 2 когато не настъпва облекчение в рамките на до 6 мес. е налице неблагоприятно развитие на невротичността. При ищеца острата стресова реакция вместо да отшуми е преминала в посттравматично стресово разстройство.

От показанията на свид. В.К. се установява, че след инцидента ищецът е била много разстроена, плачела е по телефона, като е имала синина по нивото на кръста и около 1 седмица е имала болки. Свидетелят сочи още, че след инцидента ищецът се е променила – станала е по-затворена, не е искала да говори, не е искала да излиза и да ходи на работа, а и са се възобнови паник атаките, и се е наложило да приема валидол, мента, глог и валериан.

От показанията на свид. М.А. се установява, че след процесния инцидент ищецът и плакала, била е много разстроена, не е идвала на работа, тъй като е излязла в болничен, като след завръщането си е искала да напусне, тъй като я е било срам от хората, чувствала се е унизена, отчуждила се е от колегите си.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти.

Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Настоящият съдебен състав при определяне размера на обезщетението за претърпяната лека телесна повреда отчита обстоятелството, че кръвонасядането е било с изключително малък размер и е заболяване без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била минимална, че на ищеца не е провеждано никакво лечение, периодът на възстановяване е с изключително кратка продължителност, не се налагало ограничен двигателен режим на пострадалия, както и че липсват данни същият да се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесната злополука ищецът е била на 30 години, т.е. в млада и трудоспособна възраст, както и към настоящия момент не са налице остатъчни травми – ищецът е напълно възстановен. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че липсват доказателства изживените болки и нервно-психическо напрежение и притеснения да са в значителна степен, но отчита и че са довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а не са преживени само негативни усещания и неудобства. Липсват обаче категорични доказателства за обективни прояви на психическия тормоз и стрес към настоящия момент.

При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена и социалноикономическата обстановка в страната и условията на живот за определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 500,00 лв.

При определяне на обезщетението за претърпяната обида настоящият съдебен състав съобразява естеството на извършеното деяние – публично – на работното място на ищеца , което дава възможност да стане достояние на немалък кръг от хора, възрастта на пострадалото лице, негативното отражение на извършеното в психо-емоционален план в резултат от извършения деликт, отражението на деянието както в личен, така и в професионален план. Същевременно съдът отчита и фактът, че деянието е засегнало личното усещане за чест, достойнство и справедливост на лицето, но приема, че като цяло няма данни да е с дълготраен характер. При определяне размера на обезщетението съдът отчита обстоятелствата, че липсват доказателства изживените болки и нервно-психическо напрежение и притеснения да са в значителна степен, но отчита и че са довели до болестни изменения в психиката на ищеца, а не са преживени само негативни усещания и неудобства.

Липсват обаче категорични доказателства за обективни прояви на психическия тормоз и стрес към настоящия момент. При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразена и социално-икономическата обстановка в страната и условията на живот за 3 определяне на справедливо обезщетение, тъй като в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквато не е целта на закона. С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца в резултат на обидата неимуществени вреди е в размер на сумата от 1000,00 лв.

С оглед изложеното, въззивната инстанция приема, че определенитео от първата инстанция обезщетения за претърпените от ищеца неимуществени вреди са в завишен размер, както се твърди от въззивника. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди първоинстанционният съд е извършил нарушение на разпоредбите на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ и не се е съобразил изцяло със събраните по делото доказателства.

По иска за имуществени вреди:

В тежест за на ищеца е да установи, че в причинна-връзка с процесния инцидент е претърпял имуществени вреди и какъв е техният действителен размер.

По делото са представени нот. покана, вх. рег. №02436/16.09.2021 г. по описа на ЧСИ Н.П., с която ищецът, действаща чрез адв. Б. Ц., е поканила ответника да и заплати обезщетение за претърпените в резултат на процесния инцидент неимуществени вреди, съобщение от ЧСИ Н.П. до ответника за връчване на нот. покана, договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв. Б. Ц. за изготвяне на покана за доброволно изпълнение до ответника, като договореното и платено възнаграждение е в размер на сумата от 175,00 лв., както и разписка от 24.09.2021 г. за заплатена от адв. Б. Ц. по сметка на ЧСИ Н.П. такса за връчване на нот. покана на ответника в размер на 25,00 лв.

Поради изложеното, съдът намира, че в причинна връзка с процесния деликт ищецът е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разходи за правна защита във връзка с покана до ответника за репариране на претърпените неимуществени вреди, и за връчването на самата покана чрез ЧСИ Н.П. които вреди са в общ размер на сумата от 200,00 лв.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е искът за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на леката телесна повреда е уважен за разликата над сумата от 500,00 лв. до пълния присъден размер от 5000,00 лв. и в частта, в която искът за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на обидата е уважен за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния присъден размер от 5000,00 лв.