Определение № 21 от 26.01.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21 гр. гр. София, 25.01.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина П. Вълева

Членове:

Даниела Росенова

Мариета Неделчева като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20221010600021 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

Производството е образувано въз основа на постъпила частна жалба от адв.К. Д., защитник на подсъдимите Р.Е., Л.Д. и Г.Д. срещу определение, постановено в разпоредително заседание на 12.01.2022 г. от С НС, 18-ти състав по НОХД № 2335/2021 г. по описа на СНС. С атакуваното определение съдът е оставил без уважение искането на адв.К. Д. за прекратяване на съдебното производство по делото поради наличието на съществени и отстраними процесуални нарушения допуснати на досъдебното производство и връщане на делото на Специализираната прокуратура (СП) за изправяне им.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се иска неговата отмяна и връщане на делото на СП.

Адв.К. Д. излага аргументи за допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което се състои в това, че в обстоятелствената част на обвинителния титул се твърди една форма на изпълнителното деяние по чл.321 от НК, а именно „образувал“, а в диспозитивната част е посочено, че подс.Р. Л. е „ръководил“ организирана 1 престъпна група. Намира, че по сочения начин е нарушено правото на защита подс.Л. и възможността му да разбере за какво престъпление е привлечен към наказателна отговорност.

На следващо място като допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила адв.Д. намира и обстоятелството, че според него не е посочено в обвинителния акт, къде е проведена срещата с три от подсъдимите лица, сочени като участници в организираната престъпна група – К., Б., М., а единствено е посочено, че се е осъществила в заведение за обществено хранене (л.4 от обвинителния акт). Адв.Д. сочи, че по този начин защитата на подсъдимите е затруднена и така допуснатия пропуск от прокурора противоречи на нормата на чл.246, ал.2 от НПК, където е закрепено изискването, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да е посочено мястото, където е реализирано престъплението.

Защитникът отбелязва, че по така направеното възражение в разпоредително заседание няма произнасяне от страна на първоинстанционния съд.

В депозираната частна жалба адв.Д. излага още становище, че е допуснато и друго съществено, отстранимо процесуално нарушение при описание на престъпленията по чл.215 от НК на л.3 от ОА. Нарушението се изразява в това, че като форма на изпълнителното деяние прокурорът е приел позицията, че вещите са придобити от другиго чрез престъпление, като никъде обаче не било посочено какво е това престъпление.

Друго съществено нарушение на процесуалните правила адв.Д. намира, че е допуснато, при описание на престъплението по чл.206 от НК, като СП е повдигнала обвинение за престъпление по чл.206 от НК, при положение, че някой от подсъдимите лица не са владели или пазили конкретните вещи, а става въпрос за лизингови автомобили. Намира, че прокуратурата не е положила и минимални усилия да установи и разпита лизингополучателите, като твърди, че в изключително голям процент от случаите на деяние по този текст, извършител е лизингополучателя.

Апелативният специализиран наказателен съд, след като обсъди доводите, изложени в частния протест и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, 2 поради което е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователена и следва да бъде оставена без уважение.

Първоинстанционното съдебно производство по НОХД №2335/2021 г. пред Специализирания наказателен съд е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от Специализираната прокуратура, с който подсъдимия Р. А.

Е. е обвинен за престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2, вр. ал.2 от НК, две престъпления с правна квалификация по чл.354А, ал.2, т.1, вр. ал.1 от НК и други две престъпления с квалификация чл.354А, ал.1 от НК. Със същия обвинителен акт са обвинени и подс.Л. А. Д. за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и чл.215, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и подс.Г. В. Д. за престъпление по чл.206, ал.4, пр.1, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Заедно с посочените подсъдими лица СП е повдигнала със същия обвинителен титул обвинения и на още четири лица, като на подс.Р. В. Л. едно от обвиненията е за това, че е ръководил организирана престъпна група за периода от неустановена дата в началото на 2006 г. до месец септември 2014 г. в Р.България, градовете Кюстендил, София, Варна и село Р. Г., обл.Кюстендил, създадена да вършат участниците в нея престъпления по чл.206, чл.215 и чл.354А от НК с участници Й. К., С. Б., К. М. и двама от подзащитните на адв.Д. – Р.Е. и Л.Д..

По отношение на първото изложено възражение от адв.К. Д. за наличие на противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на обвинителния акт по отношение на подс.Р. Л., намира същото за неоснователно. На л.3 държавният обвинител е описал извършвани от действия по образуване на организирана престъпна група от страна на подс.Р. Л.. Действително видно от диспозитивната част на обвинителния акт по отношение на подс.Л. е повдигнато обвинение, че е „ръководил“, но не и че е „образувал“ организирана престъпна група. Съгласно чл.127, т.3 от Конституцията на РБългария суверенно право на прокуратурата е да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. Същевременно обаче освен описаните действия по образуване на организирана престъпна група, на л.4 (гръб) и на л.18 (гръб) и л.19, според номерацията на обвинителния акт, представителят на СП е обяснил в какво според становището му са се изразявали ръководните функции на подс.Л., като е описал взаимоотношенията му с всяко едно от останали подсъдими лица. С оглед на горното правилно е 3 преценил първоинстанционният съд, че в обвинителния титул се съдържат достатъчно конкретни твърдения за това, че подс.Р. Л. е ръководил организирана престъпна група като проявна форма и времеви период, твърдят се негови обяснения, възлагане, давани указания на другите твърдяни участници в престъпната група. Предвид на това и съдът намира, определението от 12.01.2022 г., постановено от състав на СНС за законосъобразно и правилно, като представителят на СП не е допуснал съществено процесуално нарушение при съставянето на обвинителния акт, в сочения от адв.Д. смисъл.

По отношение на следващото възражение, изложено от адв.Д. за липса на място на осъществената среща между подс.Л., сочен за ръководител на организираната престъпна група и подс.Й. К., С. Б. и К. М., въззивният съд намира, че е допуснато нарушение при изготвянето на обвинителния акт от представителя на прокуратурата, но същото не е съществено по своя характер.

Този пропуск би бил съществен в случай, че по отношение на подс.Л. бе повдигнато обвинение за това, че е реализирал изпълнителното деяние по чл.321, ал.1, пр.1 от НК „образувал“ организирана престъпна група, като такова обаче липсва. Мястото на извършване на престъплението, за което са обвинени подсъдимите Р. Л., Й. К., С. Б. и К. М. е индивидуализирано на л.1314 от ОА, а именно сочи се, че организираната престъпна група е действала на определена територия в РБългария, а именно гр.Кюстендил, гр.София, гр.Варна, с.Р. Г.а. Същите населени места са посочени и в обвиненията фигуриращи в диспозитивната част на обвинителния акт, по отношение на всеки един от горепосочените подсъдими лица.

На следващо място АСНС намира и следващото възражение на адв.К. Д., касаещо повдигнатите обвинения на подсъдимите за престъпление по чл.215 от НК, за неоснователно. Конкретно възражението на адв.Д. касае престъплението на чл.215 от НК на л.3 от ОА, но съдът констатира, че на посочения лист не е описано престъпление със сочената правна квалификация. С оглед на това въззивния съд ще вземе становище по отношение на всички обвинения, касаещи престъпления по чл.215 от НК, съдържащи се в обвинителния титул. След запознаване с обвинителния акт АСНС констатира, че при описанието на престъпленията по чл.215 от НК във всяко едно, от които се сочи, че е участвал подс.Р. Л., извършени на неустановена дата през месец юли 2011 г. в гр.Варна, четири деяния 4 извършени на 30.09.2014 г. по отношение на различни МПС-та в хале, находящо се в „П.“ в гр.Кюстендил, на 01.10.2014 г. в автоморга, находяща се в гр.Кюстендил, местност „Б. к.“, в обстоятелствената част на акта държавният обвинител е посочил какъв е вида на извършеното престъпление, а именно такива по чл.346 от НК, чрез което са придобити движимите вещи обект на престъплението по чл.215 вр. чл.26, ал.1 от НК. Същото е положението и при другото описано в ОА престъпление по чл.215 вр. чл.26, ал.1 от НК, състоящото се от други четири деяния, като престъпленията вследствие на които са придобити инкриминираните движими вещи се сочат, че са такива по чл.206 от НК. Освен, че са посочени тези деяния са и детайлно описани в обвинителния акт.

По отношение на възражението на адв.Д. за това, че прокуратурата е повдигнала на някой от подсъдимите лица обвинение по чл.206 от НК, а пък те не са нито владели, нито пазили веща, въззивният съд намира същото за такова по съществото на делото и по доказателствата. В обвинителния акт са изложени твърдения защо представителят на СП намира, че посочените подсъдими лица – Р. Л. и Г.Д. намира, че са участвали в извършване на деянието по чл.206 от НК, като съизвършители, като в хода на съдебното следствие по делото следва да докаже тези свои твърдения.

С оглед на гореизложеното АСНС намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е констатирал достатъчност във фактологичното описание на престъпленията по чл.215 и чл.206 от НК, поради което е приел, че не е допуснато претендираното от адв.Д. съществено, отстранимо процесуално нарушение.

Отправената от адв.К. Д. критика към внесения в СНС обвинителен акт, по отношение на това, че лизингополучателите на леките автомобили обект на престъплението по чл.215 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, при което се сочи, че автомобилите са били придобити чрез реализиране напрестъплението по чл.206 от НК, представлява такава по събиране на доказателствата по делото, а не съществено процесуално нарушение, което да е засегнало правото на защита на подсъдимите лица.

Макар и твърде пестелив и неподреден обвинителния акт отговаря на базисните изисквания, закрепени в разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК и основните положения изложени в ТР №2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

5

Въззивният съд намира, че не са допуснати сочените от адв.К. Д. съществени, отстраними процесуални нарушения, което от сдвоя страна не налага и прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП.

Воден от гореизложеното и на осн. чл.345, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено на 12.01.2022 г. по НОХД № 2335/2021 г. по описа на СНС, 18-ти състав.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6