Присъда № 47 от 21.05.2025, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 47/21.05.2025 година по НОХД № 140/2025 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура –Ямбол обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Б. Р. /B R/, роден на ********** година в град Рещ, **********гражданин на **********без документи за самоличност е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 06.05.2025 година, в района на гранична пирамида №254, в землището на село Вълча поляна, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначения му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимия редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на обективната истина по делото, а правото на защита на подсъдимия в производството е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия Б. Р. обвинение. Намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин, и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от четири години и глоба в размер на 500.00 лева.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. М. Д. М. от АК – Ямбол не оспорва, че подзащитния му е осъществил състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Счита делото за изяснено от фактическа стрА. и моли за определяне на наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, като и да не бъде налагано кумулативно предвиденото за престъплението по чл. 279, ал.1 от НК наказание глоба.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдим по делото е Б. Р. /B R/, роден на ********** година в град Рещ, Иран.

Същият е гражданин на **********с постоянен адрес в **********със средно образование, без документи за самоличност.

Подсъдимият Б. Р. в началото на м. април 2025 година заедно със съпругата си влязъл в република Турция, с намерение двамата заедно да продължат движението си и достигнат територия на трета държава - Великобритания, в която да се установят да живеят и работят.

С оглед намерението на подсъдимия и съпругата му да достигнат Великобритания, в гр. Истанбул, република Турция подсъдимият се свързал с неустановено по делото лице, с което се договорил, че това неустановено по делото лице срещу парично възнаграждение ще подпомогне подсъдимия и съпругата му да влязат в република България, като част от пътя им към Великобритания, през границата на стрА.та ни от република Турция, без изискуемото се по закон разрешение от надлежните органи на властта на република България.

В изпълнение на договореното на 04.05.2025 год. след обяд подсъдимия заедно със съпругата си и още две лица, иранци, бил придвижен в близост до турско - българската граница. След това подсъдими и остА.лите три лица от групата, водени от лице с неустановена по делото самоличност продължили движението си към турско - българската 1 граница през гориста местност.

На 06.05.2025 година подсъдимия и остА.лите лица от групата, в която се придвижвал достигнали възпрепятстващото съоръжения на българо – турската граница.

На 06.05.2025 година около 20,30 часа, подсъдимия заедно с остА.лите три лица от групата преодолял възпрепятстващото съоръжение на българо – турската граница в района на гранична пирамида №254, находяща се в землището на село Вълча поляна, община Елхово, област Ямбол, с помощта на стълба, която водачът на групата поставил на възпрепятстващото съоръжение и по която подсъдимия преминал. Водачът на групата остА.л на територията на република Турция.

По този начин, преминавайки по стълба над възпрепятстващото съоръжение на 06.05.2025 година подсъдимият влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида №254, в землището на село Вълча поляна, община Елхово, област Ямбол.

Към момента на влизането си в стрА.та ни подсъдимия не е носел документи за самоличност, нито е притежавал надлежно разрешение даващо му право да влезе на територията на Република България.

Съпругата на подсъдимия и другите две лица, иранци, с която подсъдимия се придвижвал, влезли през границата на стрА.та ни по идентичен начин по същото време и от същото място.

Влизането на групата от четири лица през границата на стрА.та ни било забелязано в координационния център на Гранична полиция при осъществено видеонаблюдение на границата на стрА.та, след което на място били изпратени двама служители на ГПУ – Елхово, един от които св. Г. С. А. - полицай в трета група за охрА. на държавната граница при ГПУ – Елхово.

Около 20.40 - 20,45 часа свидетелят А. пристигнал на мястото на нарушението - в района на 254 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Вълча поляна, община Елхово и установил в близост до 254 гранична пирамида подсъдимия, съпругата му и още две лица.

При извършената им полицейска проверка на място подсъдимия и спътниците му не представили документи за самоличност, нито други документи даващи им право да влязат на територията на стрА.та ни, след което били задържани.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Б. Р. /B R/ се установява, че същия не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Г. С. А., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето на извършване на деянието, механизма на извършването му и формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от доказателствата съдът ги цени с доверие.

Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с остА.лите доказателства, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. Писмените доказателства, кореспондиращи с другите доказателства по 2 делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Б. Р. /B R/, е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 06.05.2025 година, в района на гранична пирамида №254, в землището на село Вълча поляна, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

От обективна стрА. подсъдимият Б. Р. е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която идва – Ислямска република Иран.

Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля Г. С. А.. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимия е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимия е успял да премине държавната граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимия е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция за което е начинът по който същия е влязъл на територията на Република България. Подсъдимият е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието и разрешението на граничните власти, както и че няма необходимите за това документи – документ за самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му произход - Ислямска република **********както и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

Начинът на влизане на подсъдимия в република България – укривайки се от органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в стрА.та ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.

Поради недоказаност на визирА.та от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са налице 3 основания за ненаказването на подсъдимия.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Б. Р. за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението, в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало и направените от него самопризнания в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка и досъдебното производство.

При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - една година лишаване от свобода и на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00 лева.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.