Решение № 4201 от 04.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4201 гр. С., 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110137089 по описа за 2025 година

Предмет на делото е предявеният от С. В. П., ЕГН ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

П.П № 30, чрез адвокат Д. Х. П., САК, личен № **********, съдебен адрес: гр. С., ул. П.П № 30 срещу „Уиз еър Унгария“ ЦРТ, вписано в регистъра на дружествата под № 01-09-964332, действащо на територия на Република България чрез „Уиз еър Унгария ЦРТ-клон България" КЧТ, ЕИК 200830927 установителен иск с правно основание чл.7, §1, б. „а“ и чл. 12, вр. чл. 9 от Регламент (ЕО) 261/2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за признаване за установено вземането на ищеца по отношение на ответника за сумата в размер на 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № W6 4336 от дата 30.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът основава претенциите си с твърденията, че делото е образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като съдът е указал на ишцовата страна да предяви настоящите искове за установяване на вземането. Ищецът твърди, че е закупил самолетен билет за полет W6 4336 по направление от Щутгарт до С. за дата 30.12.2024 г. Полетът е следвало да излети в 19:55 ч. и да кацне в С. в 21:10 ч. на същия ден. В действителност самолетът е излетял със закъснение в 20:34 ч., като е бил отклонен до летище Скопие, при което не е достигнал крайната си дестинация – С.. На ищеца е била представена информация, че отклоняването на полета се е дължало на извънредни обстоятелства. Ищецът се е явил на летището навреме, спазвайки всички изисквания и полагайки необходимата грижа. Въпреки това е пристигнал в крайната си дестинация с над 3 часа закъснение. Поддържа се, че в съответствие с член 5, параграф 3 от Регламента и според практиката на Съда на Европейския съюз въздушният превозвач не е длъжен да изплати обезщетение в случай на отмяна или закъснение при пристигане, ако може да докаже, че отмяната или закъснението са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки. Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства 1 отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. Поддържа се, че в процесния случай такива извънредни обстоятелства не са налице. Сочи се, че дължимото обезщетение на ищеца е в размер на 250 евро с оглед разстоянието по въздух между началната и крайната точка на излитане (приблизително 1,286.04 км.). Твърди се, че ответникът е бил поканен да изпълни задължението си чрез онлайн платформата си за претендиране на обезщетение, но доброволно плащане е било отказано. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът подава отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна. Не се оспорва, че между ищеца и ответника е имало сключен договор за въздушен превоз за редовен полет W6 4336 STR - SOF (Щутгарт - С.) на 30.12.2024 г. Твърди се, че процесният полет W6 4336 STR - SOF (Щутгарт — С.) на 30.12.2024 г. е бил пренасочен и е кацнал на летището в гр. Скопие вместо на летище С., поради лоши метеорологични условия, изразяващи се в мъгла. Полетът е имал закъснение от 25 минути при заминаване.Планираното време на заминаване на полета е било в 18:55 ч.

UTC (19:55 ч. местно време в Щутгарт), а планираното време на пристигане е било в 22:55 ч.

UTC (00:55 ч. местно време в С.). Действителното време на заминаване на процесния полет е било в 19:20 ч. UTC (20:20 ч. местно време в Щутгарт), а действителното време на пристигане на процесния полет на летище Скопие е било в 22:59 ч. UTC (23:59 ч. местно време в Скопие). Уточнява се, че координираното универсално време или UTC е часовото време, спрямо което се изчислява времето в различните часови зони. Официалното часово време в Щутгарт е Централноевропейското време, което се равнява на UTC+1 часа, а лятното часово време в Щутгарт се равнява на UTC+2 часа. Официалното часово време в Скопие е Централноевропейското време, което се равнява на UTC+1 часа, а лятното часово време в Скопие се равнява на IITC+2 часа. Официалното часово време в С. е източноевропейското време, което се равнява на UTC+2 часа, а лятното часово време в България се равнява на UTC+3 часа. В случая, тъй като полетът е опериран на 30.12.2024 г. се прилага UTC +1 часа за времето в Щуртгат и Скопие, а за времето в С. е UTC +2 часа.

Процесният полет е бил отклонен до летището в гр. Скопие, тъй като на летище С. е имало извънредно обстоятелство, поради неработеща система за осветление при кацане. Системата за осветление при кацане е спряла да функционира вследствие на заледяваща мъгла на летище С.. Условията са били под завишения минимум за кацане заради заледяваща мъгла през цялата вечер. Не се е очаквало подобрение в скоро време. Процесният полет е имал закъснение от 25 минути при излитането, което е минимално отклонение от планираното време. Не е имало как да бъде избегнато отклонението до летището в Скопие. Освен процесният полет, още 3 полета са били отклонени към други летища - 1) W6 4406 (Барселона - С.) е отклонен към летище Бургас, 2) W6 4322 BVA-SOF (Париж С.) е отклонен към летище Бургас и 3) W6 4416 NCE-SOF (Ница - С.) е отклонен към летище Бургас.

Причината за отклонението на четиритте полета са били лошите метеорологични условия на летище С. и неработещата система осветление при кацане. Поддържа се, че е налице извънредно обстоятелство (лоши метеорологични услоия, изразяващи се в мъгла), което не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета. Поради което ответникът следва да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 г.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и приложи правните разпоредби, намира следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото, съдът е отделил за безспорни между страните наличието на действащ договор за превоз между страните/ пътник и превозвач и наличие на потвърдена резервация № LWTYMX за полет № W64336 от Щутгарт до С. , планиран по разписание на 30.12.2024 г.

В тежест на ищеца е да установи при пълно и главно доказване, неизпълнение на полета от ответника, вид на неизпълнението – закъснение на полета.

Ответникът следва, при условията на непълно и насрещно доказване, да опровергае ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докаже, че е заплатил исковите суми или да установи наличието на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, 2 дори да са били взети всички разумни мерки

Страните не спорят и се установява от доказателствата по делото, че планираното време на заминаване от летище Щутгарт е било в 18:55 часа UTC (19:55 часа местно време в Германия) на 30.12.2024, а действителното време на излитане е в 19:34 часа UTC (20:34 часа местно време в Германия) на 30.12.2024 г. Планираното време на пристигане на летище С. е било в 22:55 часа UTC (00:55 часа местно време в България). В 22:32 часа UTC (00:32 часа местно време в България) самолетът е достигнал до летище С., като е изчаквал в района на подхода на летище С. поради ниска видимост (видно от т.1 от отговора на ДП Ръководство на въздушното движение). След като самолетът не е могъл да кацне на летище С., командирът на полета взема решение да кацне на резервно летище в Скопие.

Действителното време на пристигане на летище Скопие е в 22:59 часа UTC (23:59 часа местно време в Северна Македония).

Спорно по делото е единствено обстоятелството дали закъснението се дължи на обстоятелства, за които не следва да се ангажира отговорността на ответника. Според нормата на чл. 5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В съображение № 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. От приетото в решения по дело С-549/07, С-28/20, С315/15 на СЕС следва, че с понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на чл. 5, §3 от Регламента се обозначават събитията, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай. Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, въздушният превозвач трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл, освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент, да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, които са довели до отмяната на полета или до закъснение при пристигането от три или повече часа.

По делото е прието като писмено доказателство писмо на ДП „Ръководство на въздушното движение“ (наричано по долу за краткост ДП РВД), от което се установява, че в 20:56 часа UTC постъпва съобщение за активация, с което районният център в Сърбия известява районния център в С. за това, че процесният полет (с ИКАО кода WZZ63QY) ще навлезе във въздушното пространство на района за полетна информация С. в 21:12 часа UTC. Следва изчакване в района на подхода на летище С. поради ниска видимост. В 22:32 часа UTC командирът на полета взема решение да кацне на резервното летище в Скопие. В 22:32 часа UTC е изпратено съобщение за активация към районния контролен център в Северна Македония, с което ги информират, че процесния полет ще навлезе в границите на района за полетна информация Скопие в 22:37 часа UTC. ДП РВД съхранява данни за полетите по техния ИКАО номер. Процесният полет с код по IATA W6 4336 от 30.12.2024 г. е идентичен с полет с код по ИКАО WZZ63QY от ДП РВД. Това е видно от маршрута на полета, назначените часове на излитане и кацане, регистрационния номер на въздухоплавателното средство, посочени за полет с код по ИКАО WZZ63QY, които напълно съвпадат с тези за процесния полет с код по IATA W6 4336 от 30.12.2024 г. Следователно, полетният план за полет с код по ИКАО WZZ63QY, както и информацията по т.2 от отговора на ДП РВД, се отнасят за процесния полет с код по IATA W6 4336 от 30.12.2024 г.

В т. 2 от отговора на ДП „Ръководство на въздушното движение“ се посочва, че причината за отклонението на процесния полет (ИКАО кода WZZ63QY) към резервното 3 летище за кацане е ниска видимост на летище С., която не е позволила на екипажа да изпълни безопасно кацане. За същия ден при ДП РВД има докладвани множество случаи за въздухоплавателни средства отклонили се от кацане на летище С. към друго резервно летище. Полет WZZ63QY с регистрационен знак на самолета 9H WNL също е докладван като отклонил се към резервното летище за кацане Скопие. В т. 2 от отговора на ДП „Ръководство на въздушното движение“ се пояснява, че “решението за кацане е комплексно и се взема от пилота на въздухоплавателното средство, отчитайки характеристиките и способностите на въздухоплавателното средство (натоварване, състояние на оборудване и др.), оборудването на летището, условията на земята (стойности на видимостта при кацане и вертикалната видимост), както и на квалификацията на пилота да извършва кацане при тези условия.”