Решение № 726 от 18.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 726 гр. София, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20241001000652 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ответниците в първоинстанционото производство „Марджента СПГ“ ЕООД, С. П. Г. и Р. М. Г., срещу Решение № 1403 /17.11.2023г. по т.д. № 29/2023г. по описа на СГС, с което е признато за установено по искове с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Лено” АД, с ЕИК: 203217465, срещу „Марджента СПГ” ЕООД, с ЕИК: 204311246, Р. М. Г., и С. П. Г., че „Марджента СПГ” ЕООД, Р. М. Г. и С. П. Г., че дължат солидарно на „Лено” АД следните суми: на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 15 000 евро, представляваща неплатени месечни вноски и останалата предсрочно изискуема част от главното задължение за връщане на предоставената за временно ползване парична сума, което е възникнало по договор за заем, сключен на 05.07.2019 г., между „Лено“ АД, като заемодател, и „Марджента СПГ” ЕООД, като заемател, Р. М. Г., като солидарен и ипотекарен длъжник, и С. П. Г., като солидарен длъжник; на основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сума в размер на 5 340, 11 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва, начислена за периода от 06.07.2019 г. до 09.11.2020 г., дължима съгласно чл. 2.3., б. „а“ от договор за 1 заем, сключен на 05.07.2019 г., между „Лено“ АД, като заемодател, и „Марджента СПГ” ЕООД, като заемател, Р. М. Г., като солидарен и ипотекарен длъжник, и С. П. Г., като солидарен длъжник; на основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД сумата от 55, 41 евро /петдесет и пет евро и четиридесет и един евроцента/, представляваща платени от „Лено“ АД разходи за сключване и поддържане на имуществена застраховка на предмета на учреденото обезпечение, дължима съгласно чл. 4.1., б. „h“ от договора за заем, сключен на 05.07.2019 г., между „Лено“ АД, като заемодател, и „Марджента СПГ” ЕООД, като заемател, Р. М. Г., като солидарен и ипотекарен длъжник, и С. П. Г., като солидарен длъжник. Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно не е отчел потребителския характер на сключения договор за заем, като не е разгледал наличието на неравноправни клаузи, което е следвало да извърши и служебно, въпреки, че възражението за това е оттеглено от ответната страна. Твърди, че са били ангажирани доказателства, че договорът има потребителски характер и че неправилно не са били допуснати исканите от ответниците такива за доказване на твърдението.

Твърди, че съдът не е обсъдил направеното възражение за противоречие на договора с добрите нрави, като от събраните доказателства било очевидно, че е налице такова противоречие, както на отделни клаузи, така и в тяхната съвкупност. Твърди, че неправилно било прието, че ответниците не са поръчители, а солидарни длъжници, като по отношение на тях е приложима разпоредбата на чл. 147 от ГПК.

Счита, че клаузата, с която е уговорена договорна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че този размер на лихвата следва да бъде преценяван единствено на годишна база, а не да бъде разбиван на дневна база. Счита за неправилен извода на съда, че той е обоснован от продължителния срок на договора за кредит. Липсвали мотиви относно извода на съда, че ,уговорената договорна лихва не е прекомерна, тъй като тя превишавала законната лихва почти трикратно; в периода на действие на договора, основният лихвен процент е бил нулев, наличие на свръхобезпеченост.

Твърди се, че при постановяване на решението е допуснато процесуално 2 нарушение, като не са събрани поискани своевременно от страната доказателства чрез извършването на служебна справка в ТРРЮЛНЦ, както и чрез разпит на двама свидетели, посочени от всеки един от ответниците – физически лица.

В срок е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна, в който същата се оспорва и се излагат съображения относно правилността на решението. Оспорва се искането за допускане до разпит на свидетели, като се твърди, че е налице забрана за установяване на фактите с гласни доказателства.

В срок е постъпила и частна жалба срещу определение № 1714/07.05.2024г. по същото дело, с което е оставено без уважение искането на ответниците за изменение на решението в частта за разноските. Твърди се, че същото е същото е неправилно и не следва да се намалява адвокатското възнаграждение под законовия минимум, както и че следва де се присъдят и разноските в заповедното производство. Излагат се подробни съображения.

Постъпил е отговор на частната жалба, с който се оспорва същата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и отчасти допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

Решението е влязло в сила в отхвърлителната си част.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между „Ленно“ АД, с ново наименование „Лено“ АД, от една страна, и „Марджента СПГ” ЕООД, в качеството му на заемополучател, Р. М. Г., в качеството му на солидарен и ипотекарен длъжник и С. П. Г., в качеството й на солидарен длъжник, от друга страна, е сключен договор за заем от 05.07.2019 г., озаглавен „договор за бизнес кредит“ № 6311. Договорът е подписан от страните и техните представители. По силата на договора заемодателят с предишно наименование „Ленно“ АД се е задължил да предостави на заемополучателя „Марджента СПГ” ЕООД, сумата с максимален размер на главницата 15 000 евро, като сумата бъде получена в левова равностойност към деня на получаването по фиксинга на БНБ. Заемополучателят се е 3 задължил да използва предоставената сума в размер н на 870,10 евро за погасяване на уговорените такси по договора и остатъка от сумата, следва да се преведе по сметка на „Марджента СПГ” ЕООД за оборотни средства на дружеството. Видно от заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза сумата е усвоена по уговорения начин. В чл. 2.1.b.iii е уговорена неустойка в случай, че заемът не се използва за уговорените в договора цели.

От заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза, която е изслушана от първата инстанция, се установява, че в изпълнение на уговореното в писмения договор от 05.07.2019 г. заемателят „Марджента СПГ” ЕООД е получил парични средства в размер на общо 15 000 евро от „Лено“ АД, като това е станало по предвидения в съдържанието на тази сделка начин – част от паричните средства в размер на 870, 10 евро са удържани за погасяване на задълженията за заплащане от заемателя на такса за юридически и административни разходи, свързани със заема и обезпеченията, а останалата част в размер на 14 129, 90 евро е преведена по банкова сметка на заемателя на 10.07.2019г.

С чл. 2.3. от договора за заем заемателят е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и годишна лихва върху усвоената и непогасена част от главницата, която е в размер на 27 %. Същият се е задължил да изплаща кредита за срок от 118 месеца от датата на сключването на договора, съобразно погасителен план на равни месечни анюитетни вноски, всяко от които в размер на 363,84 евро.

Според заключението на експертизата, по процесния договор, ответникът „Марджента СПГ” ЕООД е заплатило до момента на предявяването на претенцията в заповедното производство единствено сумата от 441,52 евро, с която са погасени вноска за възнаградителна лихва в размер на 23,87 евро за периода 05.08.2019г. и сумата 162 евро наказателна лихва и 255,65 евро платена такса по чл. 4.1 от договора за имуществена застраховка.

„Марджента СПГ” ЕООД не е погасило никаква част от дължимата главница от 15 000 евро.

До всички ответници, ищецът е изпратил покана, с което ги уведомява, че тъй като е налице забава за изпълнение на договорните задължения, продължила 438 дни, към 05.11.2020г. обявява кредита за предсрочно изискуем. Представени са доказателства, че поканите са връчени на 4

„Марджента СПГ” ЕООД, на С. Г. и на Р. Г. на 09.11.2020г., което обстоятелство не се оспорва от страните.

Размерът на дължимата възнаградителна лихва за периода от датата на усвояване на кредита – 06.07.2019г. до датата на обявяването на предсрочната изискуемост – 09.11.2020г. е в размер на общо 5 340,47 евро, съобразно заключението на експертизата.

Ищецът „Лено“ АД е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от 16.03.2021г., по което е било образувано ч.гр.д.№ 14801/21 по описа на СРС. По него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за осъждането на ответниците да му заплатят сума в размер на 15 000 евро, представляваща дължима главница по договор за заем бизнес кредит №6311, сключен на 05.07.2019 г., сума в размер на 5 340, 11 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва, начислена за периода от 06.07.2019 г. до 09.11.2020 г., сумата от 55, 41 евро, представляваща платени от „Лено“ АД разходи за сключване и поддържане на имуществена застраховка на предмета на учреденото обезпечение, както и разноски в размер на 1 839,58лв. В същата заповед са присъдени и суми за неустойка и други разходи, които не се претендират в настоящото производство.

Всички ответници са подали на 03.11.2022г., в срок възражение.

Съобщенията са им били връчени на 06.10.2022г. на С. Г. и „Марджента СПГ” ЕООД и на Р. Г. на 07.10.2022г. от ЧСИ.

Ответниците С. и Р. Г. са възразили, че не дължат всички суми по издадения изпълнителен лист, а „Марджента СПГ” ЕООД е възразило, че не дължи сумите, с изключение на главницата от 15 000 евро, като изрично е посочило, че възразява частично срещу заповедта и издадения изпълнителен лист.

На кредитора е указано, че следва да предяви иска си в месечен срок, като съобщението му е връчено на 08.12.2022г., а настоящият иск е предявен на 06.01.2023г. пред СГС.

Същият е предявен срещу тримата ответници с искане да се признае за установено по отношение на тримата, че дължат в полза на ищеца сумата 15 000 евро, представляваща неплатена главница по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва за забава, считано от16.03.2021г. до 5 окончателното заплащане; сумата 5 340,11 евро представляваща договорна лихва за периода от 06.07.2019г. до 09.11.2020г.; сумата 750 евро, представляваща разноски за изпращането на покани за предсрочна изискуемост и 55,41 евро разходи за сключване на застраховка.

Горните фактически констатации по принцип не са спорни между страните и се установяват от събраните по делото доказателства.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 422 от ГПК.

Постановеното решение е отчасти недопустимо.

Ищецът е предявил иск с посоченото правно основание срещу ответника „Марджента СПГ” ЕООД за признаване за установено, че този ответник му дължи сумата от 15 000 евро, представляваща неизплатена главница по договор за заем от 05.07.2019г. Ищецът няма правен интерес от предявяването на този иск, тъй като с подаденото възражение по чл. 414 от ГПК, ответникът „Марджента СПГ” ЕООД не е възразил срещу дължимостта на това вземане. С оглед изложеното следва да бъде обезсилено постановеното решение в посочената част и производството да бъде прекратено.

По отношение на предявения срещу ответниците Р. и С. Г. иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240 ал.1 и 2 от ЗЗД във вр. чл. 79 от ЗЗД.

С писмения си отговор тези ответници са навели възражение, че договорът за заем е нищожен, тъй като противоречи на Закона за кредитите на недвижими имоти за потребители, както и на добрите нрави. В подадения по делото писмен отговор ответниците заявяват, че сключеният договор за кредит противоречи на Закона за защита на потребителите , тъй като съдържа множество неравноправни клаузи. Впоследствие последното възражение е заявено, че не се поддържа от ответниците.