Решение № 587 от 15.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20241001000535 по описа за 2024 година

, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на Е. А. Б. от гр.*** насочена против Решение № 35/06.11.2023 г., постановено по т.д. № 5/2021 г. по описа на ОС Видин, с което е обявена за относително недействителна по отношение на "Билиив“ЕООД, ЕИК 200238181 и на всички кредитори в несъстоятелността на „Ромекс инс“ЕООД, ЕИК 115045753 на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс инс“ ЕООД – П. Б., в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е. А. Б. - ЕГН ********** в размер на 687 000 лв.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост и се иска пълната му отмяна.

С оглед обстоятелството, че първоинстанционният съд е разгледал с атакувания съдебен акт общо три иска, предявени в условието на обективно евентуално съединяване, като е уважил единствено този с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и е отхвърлил двата иска с правно основание чл.647, ал.1, т.1 и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ, а ищецът по делото не е обжалвал решението в посочените му отхвърлителни части се налага, че в тези му части решението с ее стабилизирало и е влязло в сила.

1

Затова и независимо че въззивницата Е. Б. сочи, че обжалва първоинстанционното решение в неговата цялост и иска пълната му отмяна въззивната инстанция в решаващият състав приема, че първоинстанционното решение се обжалва от само в частта му, с която предявеният от въззиваемия-ищец против въззивницата и „Ромекс инс“ЕООД /н/ иск с правно основание чл.647, ал.1, т.6 ТЗ е уважен.

В частите, с които предявените от „Белиив“ЕООД искове с правно основание чл.647, ал.1, т.1 ТЗ и чл.647, ал.1, т.3 ТЗ са били отхвърлени, първоинстанционното решение има позитивен по отношение на въззивницата характер, поради което и за същата не е налице правен интерес от обжалването му, т.к. крайният резултат за обжалващия е благоприятен.

Няма спор в доктрината и съдебната практика, че правен интерес от обжалване съществува само тогава, когато постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната.

В случая в отхвърлителните му части, касателно предявените искове по чл.647, ал.1, т.1 и т.6 ТЗ постановеното първоинстанционно решение е неизгодно за ищеца-въззиваем и негов е правният интерес да го обжалва. След като не е сторили това и за въззивникаответник не е налице правен интерес от обжалването му, в тези му части решението се е стабилизирало, влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

След това уточнение относно предмета на въззивното производство конкретните оплаквания във въззивната жалба се свеждат до постановяване на обжалваното решение ва нарушение на съдопороизводствените правила поради това, че съдът не е изготвил доклад по чл.146 ГПК, изискващ посочването на всички обстоятелства, обхванати от нормата, нито е дал указания на страните за кои от твърдените факти не сочат доказателства. Отделно първоинстанционният съд допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не се произнесъл по възражението на ответниците, че ищцовото дружество не е легитимен кредитор относно вземания спрямо несъстоятелното дружество „Ромекс инс“ЕООД, т.к. цесията не била редовно съобщена на длъжника. В тази връзка в списъка с приети вземания „Билив“ЕООД бил вписан като кредитор единствено за вземане в размер на 10 000 лв. главница, което, според твърденията на въззивника, било погасено чрез плащане.

Ето защо и ищецът-въззиваем не можел да се легитимира като кредитор на несъстоятелния длъжник, респ. - за същия не била налице активна процесуална легитимация от водена на процесния иск.

На отделно основание с предявения иск се атакувал елемент от трудовото възнаграждение на работника, което било недопустимо, т.к. КТ познавал единствено иска по чл.74, във вр. с чл.75 от с.к. за недействителност на трудов договор, но не и за елемент от трудовото възнаграждение.

Друг самостоятелен аргумент за неправилност на обжалваното решение бил и това, че вземането за ДМС на въззивницата било включено в списъка с неприети вземания, обявени по партидата на длъжника, от което следвало, че то по никакъв начин не намаля масата на несъстоятелността.

Освен посоченото начисленото ДМР не било нито безвъзмездна сделка, нито възмездна такава, сключена в сроковете преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ, нито даденото надхвърляло размера на полученото. Начисленото ДМС било част от трудовото възнаграждение на лицето, сключило трудов договор и полагало труд при несъстоятелни търговец, с основание участие в група за създаване на продукт по НИКОР за приноса на работника към увеличаване активите на дружеството.

Поддържа се и заповедта, с която е начислено ДМС била вътрешнодружествен акт едностранно изявление на орган на дружеството, по силата на което последното се е задължило да изплати парична сума, е не двустранна сделка. Не ставало въпрос за правоотношение, част от търговската дейност на несъстоятелното дружество, а за трудово такова, при липса на намерение за увреждане, т.к. се касае за стимулиране на служител, извършващ основна дейност в дружеството.

Поддържа се и че уваженият от първоинстанционния съд иск бил предявен 2 преждевременно и при злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца - въззиваем, т.к. все още нямало окончателен списък с приети и неприети вземания, за да се установи със СПН, че въззивницата няма вземане спрямо нсъстоятелния длъжник. По този начин и се заобикалял искът по чл.694 ТЗ за установяване съществуването/несъществяването но вземане, развиващ се освен между оспорващите съществуването на вземането страни и със синдика като гаранция за защита правата и интересите на всички кредитори на несъстоятелността. по делото оплакванията във въззивната жалба следва да се обобщат до такива за постано По изложените подробни съображения за всяко едно от оплакванията от въззивната инстанция се иска отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявения иск.

В отговора по въззивната жалба „Билиив“ЕООД, чрез процесуалния си представител, оспорва доводите във въззивната жалба и поддържа правилност на обжалваното решение.

След запознаване с първоинстанционното дело въззивната инстанция съобрази следното:

СГС е бил сезиран от „Билиив“ЕООД с предявен иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ против Е. А. Б., с който е поискано да бъде обявена за относително недействителна по отношение на "Билиив“ЕООД,

ЕИК

200238181 и на всички кредитори в несъстоятелността на „Ромекс инс“ЕООД, ЕИК 115045753 на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс инс“ ЕООД – П. Б., в частта, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е. А. Б. - ЕГН ********** в размер на 687 000 лв.

Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че с решение № 47/15.01.2018 г., постановено по т.д. № 1/2017 г. по описа на ОС Видин е обявено неплатежосподобността на „Ромекс инс“ЕООД, открито е производство по несъстоятелност срещу дружеството, наложени са запор и възбрана върху имуществото му и е прекратена неговата дейност. В хода на въззивното обжалване на това решение с постановеното такова от АС София № 832/10.04.2019 г. по т.д. № 2724/2018 г. е била променена единствено началната дата на неплатежоспособността на длъжника - 01.07.2015 г. Решението е влязло в сила на 15.11.2019 г., като не е допуснато до касация с определение на ВКС по т.д. № 2088/2019 г.

Ищецът "Билиив“ЕООД предявил свое парично вземане в производството по несъстоятелност с молба с вх. № 200008 /18.08.2020 г. и същото било прието под № 4 в списъка на приетите вземания на кредитори по чл.686,ал.1 ТЗ.

Именно в качеството си на кредитор на несъстоятелния търговец ищецът предявявал и искът по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ твърдейки, че ответницата Е. А. Б. също предявила на 19.02.2018 г. за приемане в производството по несъстоятелност на „Ромекс инс“ЕООД свое парично вземане в размер на 644 145,90 лв., представляващо вземане по трудов договор. Вземането произтичало от Заповед № 2/19.12.2016 г., издадена от управителя на „Ромекс инс“ЕООД, с която се начислявало допълнително материално стимулиране /ДМС/ в размер на 687 000 лв. на Е. Б..

За дължимостта на ДМС в посочения размер последната водела съдебно производство - гр.д. № 21/2020 г. по описа на РС Пловдив, по което било постановено Решение № 1766/01.06.2020 г. С него „ромекс инс“ЕООД било осъдено да заплати на Б. сумата от 699 6026,07 лв. представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение да периода м.ноември 2016 г. - м.май 2017 г., заедно с мораторната лихва върху тази сума за периода от датата на падежа на всяко вземане - 30-то число на следващия месец до 30.12.2019 г. в размер на 213 722,90 лв., заедно със законната лихва от 01.01.2020 г. до окончателното плащане.

Твърдяло се е гр.д. № 21/2020 г. по описа на РС Пловдив да е било образувано единствено с цел увреждане кредиторите на несъстоятелността - вземането аз ДМС в размер на 687 000 лв. било установено със съдебно решение, постановено след откриване производството по несъстоятелност, без участието на синдик, поради което и по арг. от чл.691 ТЗ можело ад ес оспорва от кредиторите на несъстоятелността.

3

Твърдяло се и че „Ромекс инс“ ЕООД изпаднало в неплатежоспособност на 01.07.2015 г., към който момент изпитвало сериозни финансови затруднения, а икономическата му дейност не водела до реализиране на печалба. Финансовите затруднения на дружеството налагали като извод, че не са били налице предпоставките за начисляване на допълнително възнаграждение в толкова висок размер. Начисляването на подобно ДМС предполагало работникът да е имал изключителен индивидуален принос към търговската печалба на фирмата. Според обявения ГФО за 2016 г. Ромекс инс“ ЕООД реализирало общо 43 хиляди лева нетни приходи от продажби и не е реализирало печалба, а било на загуба от 196 000 лева. За 2017 г. по същото перо са осчетоводени приходи от 651 хил. лева. Въпреки че сумата е значително по-висока от тази за 2016 г., не предполага начисляването на претендираното ДМС, при това - след изпадането на дружеството в неплатежоспособност.

Поддържа се начисляването на процесното ДМС да е извършено само и единствено с цел увреждане на кредиторите на несъстоятелността и поради обстоятелството, че при предявяването му то е посочено като глобална суми при пълна липса на конкретизация за произход и основание за начисляване, както и при неспазване на процедурата, установена от чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Е. Б. и несъстоятелния длъжник бил свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател, както и самата Б. посочила в молбата, с която предявява вземането си.

По изложените съображения е поискано от съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността заповедта, издадена от управителя на „Ромекс инс“ЕООД, с която е определено допълнително материално стимулиране на Е. Б. от 19.12.2016 г., т.к. страните по сделката били свързани лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ТЗ в качеството им на работник и работодател.

Поддържа се с така начисленото и изискуемо за плащане ДМС се създавало задължение, което увеличавало пасива на масата на несъстоятелността и в същото време не увеличавало актива й.

От ответниците отговор по исковата молба е подала единствено въззивницата Е. Б..

В него на първо място е оспорена допустимостта на предявения иск, поради отсъствието на надлежна процесуална легитимация на страната на ищеца, който нямал качеството на кредитор на несъстоятелността на „Билиив“ЕООД. Същият се легитимирал като такъв въз основа на договор за цесия, който бил нищожен, поради липса на съгласие от страна на управителя на „Билийв“ЕООД –И. Д.. Отделно дори и в случай на действителност на договора за цесия ищецът придобил вземането си срещу несъстоятелното дружество едва на 23.07.2020 г. /датата на сключване на договора за цесия/ - т.е. преди тази дата не е било кредитор, поради което и искът бил недопустим.