Разпореждане № 1644 от 06.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1644 гр. София, 06.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. Л. Д. като разгледа докладваното от Д. Л. Д. Наказателно дело частен характер № 20241110201684 по описа за 2024 година

Днес, 06.02.2024 г., в закрито съдебно заседание, Д. Д. - районен съдия и съдия-докладчик по н.ч.х.д. № 1684/2024 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, след запознаване с материалите по делото и с повдигнатото от К. С. срещу В. Е. Б. обвинение, с твърдения за извършено престъпление от частен характер, намирам, че са налице основанията по чл. 250, ал. 1, т. 1 НПК за прекратяване на наказателното производство.

Съобразно константната съдебна практика, тъжителят изнася релевантната (според него) фактология, а правната квалификация се дава от съдията-докладчик, при съобразяване с изнесените твърдения, без да се вземат предвид наличните към момента на произнасянето доказателства.

В изложението в тъжбата, освен медико-биологични признаци на инкриминирани телесни увреждания, обаче, се изнасят подробно и последователно факти, обуславящи наличието и на друг квалифициращ признак на престъплението по чл. 130 НК – „хулигански подбуди”, по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, който налага ангажиране на вниманието на държавното обвинение (постановеният отказ не се ползва със сила на пресъдено нещо – виж Sundqvist vs. Finland, Application no. 75602/01, European Court of Human Rights, Fourth Section), но и който е бил фрапантно неглижиран, при прокурорското произнасяне от 10.11.2023 г.

Независимо от възприетото от съдебната практика становище, че личният мотив поначало не изключва хулиганските подбуди (Р 485.1987 г. ВКС, I н.о., Р 546/2009 ВКС III н.о.), следва да се подчертае дебело, че липсват данни пострадалите (макар тъжбата да е подадена само от единия от тях) и подсъдимият да са имали конфликтна ситуация, преди инкриминираното деяние, която да е инициирала инкриминираните действия, нито за наличие на някакво провокативно поведение, от страна на С. конкретно (виж чл. 19, ал. 1 от Наредба на столичен общински съвет за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общински имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на столична община, приета с Решение № 320 на СОС по Протокол № 77 от 25.05.2023 г., в сила от 31.05.2023 г. ), което да не може да бъде уредено, по предвиден в закона и алтернативен на физическото насилие правен ред. Поведението на подсъдимия се отличава с достатъчна дързост и арогантност, за да се квалифицира именно като углавно хулиганско (в тази насока и Р 432/1972 ВКС I н.о., ТР 46/1979 ОСНК ВКС), особено предвид обстоятелството, че е предприето в жилищна сграда (т. е. пред 1 потенциално неограничен брой свидетели-очевидци); при съчетание от обилна нецензурна лексика и физическо посегателство; насочено срещу повече от едно лице, едното от които - с ограничена възможност за отбрана (бременно лице от женски пол); чрез множество удари и с откровено намерение на личността и тялото на пострадалия да се причинят максимален брой вреди – както посредством удари с ръце, така и с хвърляне на твърди предмети; нападението не е преустановено, дори и след намесата на странично лице (зет на подсъдимия) и опитите му да преустанови конфликтната ситуация; съпроводено и със закани с убийство („ще те зачистя“, „ще ти видя сметката“).

Действително, касае се за относително кратък период от време, през който се твърди Б. е реализирал престъпното посегателство. Съгласно Р 491/2001 ВКС III н.о., обаче, това обстоятелство е без значение за обективната съставомерност на деянието. Деянието е извършено в общи части на етажна сибственост, както и пред потенциално неограничен брой очевидци (макар, съгласно Р 656/1991 ВКС, II н.о. публичността на деянието да не е съставомерен негов белег, касателно хулиганството). Предвид всичко изложено и с оглед залегналите в Р 600/1979 ВКС II н.о. и Р 627/1999 ВКС II н.о. изисквания за конкретна преценка на всеки отделен случай, водещ мотив за извършване на процесното деяние е именно демонстрация на надмощие, на вземане на закона в свои ръце, както и на налагане на собствени разбирания (основателни или не) за дължимо поведение, без данни за умишлена лична провокация, поради което и налага се категоричен извод, че деянието следва да бъде квалифицирано, именно като извършено по хулигански подбуди или да бъде квалифицирано като престъпление против обществения ред, при наличие на изключителна дързост и цинизъм (в зависимост от това – каква конкретика ще се съдържа в доказателствената маса), в резултат на което се преследва и по общия ред.

В тази връзка, макар съдът да не разполага правомощие да дава указания в цитираната насока, уместно е обсъждането, предвид извършения превратен анализ на изнесената фактология, на предпоставките за разпределяне на преписката на друг наблюдаващ прокурор.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по н.ч.х.д. № 1684/2024 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, образувано по тъжба на К. С. срещу В. Е. Б., вх. на СРС № 35303/05.02.2024 г.

ДА СЕ ИЗПРАТИ , след влизане в сила на настоящото разпореждане, делото на СРП, с данни извършено престъпно деяние от общ характер.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 7-дневен срок, считано от уведомяването на частния тъжител, по реда на глава XXII НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2