Решение № 107 от 17.06.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. и, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – и, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря ЛИДИЯ Г. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200090 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от АНГ. К. ИВ. срещу Наказателно постановление № 647 от 17.01.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София, с което за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2 т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

В депозираната жалба се развиват доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Аргументирани са нарушения на процесуалния закон при издаването му и допуснато неправилно приложение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и развива подробни съображения относно незаконосъобразността на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган (АНО) в писмено становище се развива съображения за неоснователност на въззивната жалба. Отправено е искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и 1 законосъобразно.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд-и, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка.

На 03.09.2021 г. е извършена проверка от служители на РДГ – София в отдел 489, подотдел „з“, землище на с. б, община и – общинска горска територия, където дърводобив се осъществява от „е“ ЕООД с лице упражняващо лесовъдска практика, на чието име е вписано позволителното за сеч – жалбоподателят А.И., съгласно позволително за сеч № 0589434 от 04.01.2021 г.

При проверката било констатирано, че в отдел 489, подотдел „з“, че са изградени тракторни пътища с обща дължина 800 м. и ширина 4 м, които не са отбелязани в одобрения технологичен план.

За това, че в периода от 04.01.2021 г. до 03.09.2021 г. не е изпълнил задълженията си да следи за спазването на одобрения технологичен план свид. аа, в качеството на специалист горски инспектор при РДГ София, съставил срещу жалбоподателя А.И. Акт № 647 за установяване на административно нарушение по чл. 12б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Въз основа на АУАН при същата фактическа обстановка с обжалваното Наказателно постановление № 647 от 17.01.2022 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София, за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2 т. 1 от Закона за горите, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите А.А., П.Д., нс, Констативни протоколи №№ 008281, 008068, 008067, 2 броя доклади, изготвени от инж. П.Д., позволително за сеч № 0589434, обяснение от А.И., Заповед № РД № 49-194 от 16.05.2011 г. на министъра на земеделието и храните

Възприетата фактическа обстановка се установява от изброените доказателствени източници. Те са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях се установяват всички обстоятелства около процесната проверка и констатациите на проверяващите.

От показанията на свидетелите А. и Д. следва несъмнен извод, че в отдел 489, подотдел „з“, землище на с. б, община и са изградени тракторни пътища с обща дължина 800 м. и ширина 4 м, които не са отбелязани в одобрения технологичен план. Свидетелите непротиворечиво изясняват, че по пътищата имало пресни следи от булдозер, прясно отрязани и изкоренени дървета на мястото на пътищата. Това се подкрепя и от показанията на свид. Стоянов, който свидетелства, че през януари месец са „престъргани“ съществуващи пътища. В същия смисъл е и даденото от жалбоподателя писмено обяснение, че пътищата се ремонтирани с булдозер. Поради липса на каквито и да е противоречия в доказателствените източници те следва да бъдат кредитирани в цялост.

Тези съображения позволиха на въззивната инстанция да приеме описаната по-горе фактическа обстановка и на тази фактическа основа да прави своите правни изводи.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В 3 тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Не се споделят доводите на защитата за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при издаване на АУАН и НП.

Несъстоятелни са доводите, че в АУАН и НП не са описани всички признаци от обективна страна на изпълнителното деяние и жалбоподателят не е в състояние да разбере какво е вмененото нарушение. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. То е описано с всички съставомерни признаци, като е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил контролните си задължения да следи за спазването на одобрения технологичен план при дейността по добив на дървесина, вследствие на което в отдел 489, подотдел „з“, че са изградени тракторни пътища с обща дължина 800 м. и ширина 4 м, които не са отбелязани в одобрения технологичен план. Нарушението на 4 въззивника се изразява в бездействие, като резултат от което са изградени процесните пътища. В този смисъл признаците на състава на административното нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2 т. 1 ЗГ вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии са ясни и конкретно описани както от фактическа така и от правна страна.

Непосочването на точна дата на извършване на нарушението не е ограничило правото на защита на жалбоподателя. В случая е посочено обективно възможното – датата на откриване на нарушението 03.09.2021 г.

(денят на проверката), както и периода на извършването му. Очевидно е, че с оглед вида на конкретното нарушение при липсата на данни за точния ден, в който пътищата са изградени чрез булдозер, посочването на конкретна дата или дати, в които е извършено, е невъзможно. Към дата на съставяне на АУАН нито един от двата давностни срока, предвиден в чл. 34 ЗАНН не е изтекъл, поради което не може да се твърди, че е има допуснато нарушение във връзка с момента на извършване на деянието.

Необосновани са доводите, че непосочването в АУАН, на нарушената точка от чл. 12б, ал. 1 Наредбата представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Тази теза не държи сметка, че съгласно задължителната за съдилищата тълкувателна практика, обективирана в ТР № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по ТД № 7/2010 г., ОСК, неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното постановление. Случаят е точно такъв, като в НП нарушената правна норма е посочена с конкретно нарушената точка от чл. 12б, ал. 1 от Наредбата – т. 7.

Доводите, развити съдебно заседание, относно липсата на описание на новизградените пътища и скица по същество са оплаквания за недоказаност на вмененото нарушение, доколкото новоизградените пътища са описани в АУАН и НП, а законът не предвижда формално изискване за изготвяне на скица на същите, като предпоставка за ангажиране на АНО. Тези оплаквания трябва да бъдат категорично отхвърлени, тъй като в рамките на производството се доказва, че пътищата не са били отбелязани в технологичния план и са били новоизградени – т.е. преминато е с булдозер, прясно почистени са, престъргани са и това е станало в периода след издаване 5 на позволително за сеч на името на нарушителя.

Административнонаказателният процес (АНП) по природата си е наказателен предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към съдопроизводствените правила на НПК по неуредените въпроси. Нормата на чл. 13, ал. 2 НПК задължава съда да разкрие обективната истина с всички допуснати относими доказателствени средства. В този смисъл на АНП е чужда формалната доказателствена сила на доказателствените източници, каквато е установена например в чл. 164 ГПК, поради което няма пречка факти от обективната действителност, каквито са изградените тракторни пътища, да се установяват посредством гласни доказателствени средства, каквито са свидетелските показания и писмени доказателства, каквито са констативните протоколи и обясненията на жалбоподателя, без да е нужно за доказаността на обвинението да се изготвят скици.

Предвид изложеното въззивната инстанция приема, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника А.И. е ангажирана на основание за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии на основание чл. 257, ал. 1, пр. 2 т. 1 от Закона за горите.

Несъмнено доказано е, че А.А. е лицензиран лесовъд и в качеството му на лице по чл. 108, ал. 2 ЗГ има издадено позволително за сеч № 0589434 от 04.01.2021 г. за отдел 489, подотдел „з“, землище на с. б, община и – общинска горска територия.

Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина, съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредбата.