Разпореждане № 33975 от 22.08.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 33975 гр. Варна, 22.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Частно гражданско дело № 20253110106188 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадено от „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу длъжника К. К. В., ЕГН **********, с настоящ адрес:

**********, за сумите, както следва:

- 800,00 лева – главница по Договор за потребителски кредит № 950397 от 24.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2025 г., до окончателното погасяване на вземането;

- 134,86 лева – възнаградителна лихва п о Договор за потребителски кредит № 950397 за периода от 25.10.2023 г. до 24.04.2024 г.;

- 535,14 лева – неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 950397 за периода от 25.10.2023 г. до 24.04.2024 г.;

- 131,72 лева – законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 950397 за периода от 01.01.2024 г. до 01.10.2024 г.;

- 200,00 лева – еднократна неустойка за забава върху плащанията по Договор за потребителски кредит № 950397, начислена на 01.03.2024 г.

Претендират се и разноски за заповедното производство в размер на 36,03 лева за заплатена държавна такса, както и 260,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК. Спазени са и изискванията за местна подсъдност на делото, доколкото 1 от извършената служебна справка в Национална база данни „Население" се установява, че регистрираният настоящ адрес на длъжника-потребител попада в съдебния район на Районен съд - Варна.

Подаденото заявление също така отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл. 410, ал. 2, във вр. чл. 127, ал. 1 и 3, и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, и чл.

410, ал. 3 ГПК.

Съобразно т. 2б на ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ВКС, доколкото в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства и не може да прави изводи въз основа на представени такива, редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение се обуславя от точната индивидуализация на вземането по основание и размер. Съдът намира, че в разглеждания случай твърденията, изложени в т. 9, т. 12 и т. 14 от заявлението и уточняващите молби, индивидуализират в достатъчна степен претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва, като за същите са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Освен проверка на формалната редовност на заявлението, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, както и с императивните правилата за защита на потребителите.

С оглед на това, с ъдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя.

Относно претендираната законна лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2024 г. до 01.10.2024 г. в размер на 131,72 лева:

В заявлението е посочено, че претендираната мораторна лихва е начислена само върху чистата стойност на дължимата главница за периода от 01.01.2024 г. до 01.10.2024 г. С Разпореждане № 22583/03.06.2024 г. съдът изрично е указал на заявителя да обоснове правен интерес от претенцията си за мораторна лихва върху главницата за период с начална дата 01.01.2024 г., при положение, че видно от представения погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит, първата погасителна вноска, в която има включено задължение за главница, е с дата 25.01.2024 г. С уточняваща молба вх. № 53841/16.06.2025 г. заявителят е потвърдил искането си за присъждане на мораторна лихва върху главницата за посочения със заявлението период, настоявайки, че същият е правомерно определен. Настоящият съдебен състав намира така посочения период за некоректен, тъй като няма как задължението за заплащане на лихва за забава да възникне преди падежа на вземането, за чиято забава се претендира. Доколкото точната индивидуализация на вземането за лихва включва както размер, така и период, за който същата се дължи - и въз основа на който период се изчислява размерът, при некоректно посочен (незаконосъобразно определен) период възникват съмнения и за некоректен размер на претендираната сума.

С оглед на изложеното, искането за заплащане на сумата от 131,72 лева, претендирана като мораторна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 950397 за периода от 01.01.2024 г. до 01.10.2024 г., следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. т. 2 от ГПК.

Относно претенцията за присъждане на еднократна неустойка за забава в размер на 200,00 лева:

Недопустимо е кумулирането на неустойка за забава за неизпълнение на парично 2 задължение с обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва за същото неизпълнение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения, което се и цели с направеното искане за присъждане и на двете. Същото е в пряко противоречие с разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, съгласно които при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Дори да се приеме, че когато законна лихва не е присъдена, може да се присъди неустойка в размер на законната лихва, този размер следва да е установен, за да стане това. В случая, както беше посочено по-горе, въпреки дадените от съда указания, заявителят не е посочил размер на мораторната лихва за коректния период на нейната дължимост, с оглед на което следва да се приеме, че размерът й е останал неустановен.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, заявлението в частта за неустойка за забава следва да бъде отхвърлено.

Относно претенцията за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 950397 в размер на 535,14 лева:

Уговорената в чл. 11 на Договора неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 5 на същия съдът счита за противоречаща на добрите нрави. Съгласно чл.

92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В мотивите на т. 3 от ТР №1/2009 г. на ОСТК е разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В конкретния казус неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение и не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т. е. няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не е нужно да се доказват. Тя е представена от кредитора като санкционна - при неизпълнение на договорно задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение, дължи се и когато такива няма и по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението.

Същевременно договорената неустойка в размер на 535,14 лева, съпоставена със заемната сума, възлиза на 66,89% от нея, което я прави необосновано висока в нарушение на принципа на справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Освен това, уговарянето на съответната клауза с многобройни, най-малкото трудно изпълними изисквания (за размер на заплата на един поръчител поне 7 пъти по-висок от минималната такава, а на двама - за всеки от тях поне 4 пъти по-висок от минималната заплата, или за безусловна банкова гаранция, покриваща 2 пъти дължимите суми за срок от 6 месеца след крайния падеж по кредита), свързани с набавянето на ред документи, с изключително кратък тридневен срок за изпълнение, създава само по себе си предпоставки за неизпълнението на поставените изисквания от кредитополучателя и начисляване на неустойката, която се явява сигурна печалба за кредитора. Включена към погасителните вноски, въпросната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита при заобикаляне на императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР, като съдът намира, че именно последното е и целта, с която клаузата за нея е въведена в договора. С оглед на изложеното, тази клауза се 3 явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, както и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което е нищожна.

Ето защо, заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Относно съдебно-деловодните разноски:

Съобразно отправеното искане, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от заявлението, а именно: 18,69 лева – за държавна такса, и 25,94 лева – за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер, с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, срещу длъжника К. К.

В., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, за сумите, както следва:

- 800,00 лева (Осемстотин лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 950397 от 24.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.03.2025 г., до окончателното погасяване на вземането;

- 134,86 лева (Сто тридесет и четири лева и 86 ст.), представляваща възнаградителна лихва п о Договор за потребителски кредит № 950397 за периода от 25.10.2023 г. до 24.04.2024 г.;

- както и за сумата 44,63 лева (Четиридесет и четири лева и 63 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението.

ПРЕПИС от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, на основание чл. 411, ал. 3 ГПК, ведно с указания за възможността за подаване на възражение по чл. 414 и/или чл.

414а ГПК.

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. т. 2 и т. 3 от ГПК, заявление с вх. № 2657/27.03.2025 г. по регистъра на Районен съд – Девня, на заявителя „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК 4 срещу длъжника К. К. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, в частта за сумите, както следва:

- 535,14 лева, претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по Договор за потребителски кредит № 950397 за периода от 25.10.2023 г. до 24.04.2024 г.;

- 131,72 лева, претендирана като законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 950397 за периода от 01.01.2024 г. до 01.10.2024 г.;

- 200,00 лева, претендирана като еднократна неустойка за забава върху плащанията по Договор за потребителски кредит № 950397, начислена на 01.03.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя, само в частта, в която е отхвърлено частично заявлението за издаване на заповед за изпълнение.