Решение № 1163 от 20.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56335/2024
- Вид
- Решение № 1163
- Подписан
- 20.01.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 2 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 4, ал. 3 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 5 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 71, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- §1, т. 1 · Закон за защита от дискриминация
- чл. 39 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 1 и ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 6 · Конституция на Република България
- чл. 77 , ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 77, ал. 1, т. 2 · Конституция на Република България
- чл. 77, ал. 1, т. 3 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1163 гр. София, 20.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20241110156335 по описа за 2024 година
Предявени са от ищците К. П. Н. -., ЕГН **********, П. С. П., ЕГН **********, И. Н. Н., ЕГН **********, Л. Б. С., ЕГН **********, Р. С. К.,
ЕГН **********, срещу ответниците Р. Н. Н., в качеството й на *********** на *********************, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминацията ( ЗЗДискр.). Ищцата К. П. Н.-К., ЕГН ********** предявява срещу Ц. В. Р., в качеството й на *********** на *************************************** в ********************* иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
Твърди се нарушение на чл. 6 вр. чл. 5, ал. 1 и ал. 2, чл. 77 , ал. 1 КРБ, чл.17, ал. 1, чл. 18, ал. 1 *****, чл.8, ал. 1, т. 16 *****, както и на чл. 14 ЕКЗПЧОС, на чл. 19 вр. чл. 26 от Международния пакт за граждански и ************* права и чл. 10 вр. чл. 2 ЗЗДискр., поради което спрямо ищците била осъществена непряка дискриминация и дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. вр. чл. 5 ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „*********** принадлежност“. Конкретно ищците К. П. Н.-К., П. С. П., И. Н. Н., Л. Б. С., Р.
С. К. твърдят, че ответницата Р. Н. Н. в качеството на *********** и законен ************* на *********************, не е изпълнила задължението, произтичащо от чл. 77, ал. 1, т. 2 КРБ във връзка с чл. 18, ал.1 от ***** и задължението по чл. 8, ал. 1, т. 2 от ***** във вр. с чл. 77, ал. 1, т. 3 от КРБ, с което се твърди, че е осъществила в периода от 05.07.2024 г. до 11.11.2024 г., спрямо ищците непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗДискр. по признаците „лично положение“, „обществено положение“ и „*********** принадлежност“, поради неизпълнение от страна на този ответник на задължението, регламентирано в чл. 10 във вр. с чл. 2 ЗЗДискр. с чл.14 от 1
ЕКЗПЧОС; с чл. 19 във връзка с чл. 26 от Международния пакт за граждански и ************* права. Ищците К. П. Н.-К., П. С. П., И. Н. Н., Л. Б. С., Р. С. К. твърдят, че ответницата Р. Н. Н. в качеството на *********** и законен представител на ********************* е осъществила спрямо тях дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр във вр. с чл. 5 от същия закон спрямо тях по признаците: "лично положение", "обществено положение", "*********** принадлежност", поради свързаността им с ******** на ********** И. М. и поради членството им в тази *********** ******, като е бездействала да упражни правомощията си в раздел III от *****/ чл. 153 – чл. 162/ спрямо ********************** от ************, които публично обиждали и унижавали ищците на 09.08.2024 г. в *********** зала, докато седяли на определените им места и изпълнявали служебната си дейност като **********************. Ищцата К. П. Н.-К. твърди, че ответника Ц. В. Р. в качеството си на *********** на ************************************************** – ******* на ************ и изграденият в с. ***********, община ********** културно****************** ****************, в т.ч. престъпления, свързани с *********** и обвързаности на представители на местната и ************ с този комплекс и неговото изграждане“, не е предоставила на ищцата същата възможност да задава въпроси на изслушаните лица , както и да се изказва по предмета на проверката, както такава възможност е била предоставена на *********************** на останалата част от разпадналата се
************** група *********************** при сравними сходни условия в проведено на 19.07.2024 г. и следващите такива, което засягало нейна лична сфера и разпространявало нейни лични данни, с което ответникът Р. е осъществила за периода от 19.07.2024 г. до 08.08.2024 г. спрямо тази ищца, в качеството на същата на „независим“ ********************, избрана в ******* от листата на ************, непряка дискриминация (по смисъла на чл.4, ал.З от ЗЗДискр) по признака „лично положение“, както и била осъществена дискриминация под формата на „тормоз“ по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. по признаците „*********** принадлежност“ или "убеждения", „лично положение“, „обществено положение“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. Н. Н., в качеството й на *********** на *********************, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Т. Г., с който оспорва производството като недопустимо, а по същество – оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорва наличието на пасивна легитимация на ответниците да отговарят по исковете по чл. 71 ЗЗДискр. Оспорва да е налице дискриминационно поведение в случая. Поддържа, че по същество визираните в исковата молба действия, а именно – невключването им в комисии/ отстраняването им от изслушвания, произтичат от разпоредбите на ***** и представляват процедурни правила, приложими към всички независими ********* в *********************.
Моли за прекратяване на делото, евентуално –за отхвърляне на исковете като неоснователни. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. В. Р., в качеството й на *********** на *************************************** и на И. М. в 2
*********************, подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковата молба като нередовна, респ. – като неоснователна и недоказана.
Излага, че към датата на конституиране на ******************, ************ не е съществувала поради липса на минимално изискуемия брой ********************** за ************** група. Твърди, че действително към датата на вземане на решение за образуване на процесната *************** ищците са имали качеството на **********************, нечленуващи в ************** група, поради което не са имали право да бъдат избрани като редовни *****************, ръководена от ответника.
Сочи, че ищцата е присъствала на заседанията на ****************** без право на гласува. Поддържа, че на заседание от 17.07.2024 г. на ищцата й е дадена възможността да бъде изслушана. Относно изслушаното лице М. ответникът излага, че комисията не разполага с предварителна информация за това, което ще говори изслушваното лице. Поддържа, че ако ищцата намира за уронващо престижа й изказаното от М. по време на заседанието, то следва да предприеме мерки срещу същото лице, а не спрямо ответника. Поддържа, че в проведено заседание на 24.07.2024 г. в залата на заседанието са присъствали всички инвеститори на **************** след допускането им именно от ответника. Твърди, че двама от легитимиращите се като инвеститори лица са пречили на работата на **************** от място и явно заснемане на лицата и изказванията на **********************, поради което в съответствие с процедурните правила на ***** ответникът ги е извел от залата. Поддържа, че ищцата е могла да зададе въпросите си, като й е указано, че следва да са по предмета на работата на ****************** и спрямо изслушваните лица. Оспорва да е налице дискриминационно поведение.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация.
Ищците К. Н.-., П. П., И. Н., Л. С., Р. К. в качеството им на **********************, избрани от листата на *********** в *********************, след напускане на тази ************** група, придобили статут на независими **********************, твърдят, че спрямо тях е осъществена дискриминация от ответника Р. Н., в качеството й на *********** на ********************* в периода от 17.07.2024 г. до 11.11.2024 г. чрез бездействие на последната да изпълни правомощието си по чл. 8, ал. 1, т.16 от ***** , за да реализира право на ищците по чл. 17, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1, изр. второ от ***** чрез разглеждане на подадено от ищците искане вх. № **********/25.06.2024 г. и чрез подлагане на гласуване на представения от ищците проект за решение на ** с вх. № **********/02.08.2024, с което считат, че е проявила спрямо тях непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация. В уточнена искова молба по делото от 09.06.2025 г., ищците твърдят, че бездействие е било налице въпреки изпратения отговор с изх. № *********** от 01.08.2024 г. от ***********я на **, доколкото твърдят, че 3 такъв ред и процедура по ***** и КРБ не е предвиден, особено след като ищците са представили надлежно оформен и депозиран проект на решение.
Този проект за решение е бил поставен от ответника за гласуване в ************, но ищците считат, че опитът на ответника да шиканира и прехвърли отговорността на ************** съвет представлява проява на непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от закона.
Съгласно чл. 4 от Закона за защита от дискриминацията се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, *********** принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който *************** е страна. Съгласно чл. 4, ал. 3 от същия закон, непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Според легалната дефиниция в §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита от дискриминация, неблагоприятно третиране е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Понятието за дискриминацията се тълкува последователно в практиката на *************** по правата на човека по отношение на чл. 14 от ЕКПЧ, съгласно която „дискриминация“ означава различно третиране , без обективна и разумна обосновка, на лица в сходни ситуации.
Признакът трябва да е основна, значима причина за понеблагоприятното третиране, защото не всяко различно третиране е дискриминация, а само това, което е основано на защитен признак. Признакът "лично положение" може да включва различни характеристики на личността: местоживеене, ръст, цвят на косата и очите, тегло, стаж, професионален опит, съдимост, дали лицето получава социални помощи, майчин език, акцент или диалект, хранителни навици, културни обичаи, дееспособност и поставяне под запрещение и много други черти, които отличават един човек или група хора от останалите. Признакът „обществено положение“ се определя като мястото, което едно лице заема в структурата на дадено общество и е израз на отношението, оценката, която се дава на това лице във връзка с неговото социално поведение и функции. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактическия състав на всеки един от двата вида дискриминация - пряка и непряка, като липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на ищците спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или чрез привидно неутрална 4 разпоредба, критерий или практика , освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана". ( Решение № 88 от 06.01.2026 г. по адм. дело № 7444/2025 г. на ВАС).