Решение № 193 от 07.07.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Шумен, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Георгиева при участието на секретаря В.П.И. като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630201104 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от адв. Н.Г.П. – АК Пазарджик, пълномощник на Л. Д. В. срещу Електронен фиш серия К № 6214206 на ОД МВР Шумен. В жалбата се твърди, че е изтекла абсолютната давност за реализиране на административно наказателна отговорност, тъй като твърдяното нарушение е извършено на 06.08.2019г. Излага още, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като е налице нарушение на материално и процесуално - правните норми. Моли съда да отмени изцяло електронния фиш и да присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не изпраща упълномощен представител.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща упълномощен представител.

ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

По делото е установено, че на 06.08.2019г., свидетелят С. С. К. - служител в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен, изпълнявайки служебните си задължения поставил преносима камера за контролиране на скоростния режим в с. Радко Димитриево, обл. Шумен.

Преносимата камера била поставена на ул. Бургаско шосе до № 5 и била насочена в посока към гр. Бургас, но заснимала движещите се и в двете посоки. Преди да постави преносимата камера, свид. К. се уверил, че пътните знаци за начало и край на с. Радко Димитриево са на 1 местата си. За използваното автоматизирано техническо средство или система, свидетелят С.

К. съставил Протокол, в който отразил броя на заснетите нарушения. На 06.08.20219г. в 14,05 часа бил заснет лек автомобил „Субару Форестър“ с рег. № РА55 73КН, който се движел със скорост 98 км.в час в населено място. На собственика на лекия автомобил бил издаден ЕФ серия К № 2931406. След връчване на елекронния фиш, собственикът депозирал декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбите на чл.189, ал.5 от ЗДв.П ведно с копие на свидетелство за управление на жалбоподателя Л. Д. В.. ЕФ серия К № 2931406 бил анулиран и бил издаден ЕФ серия К № 6214206 на ОД МВР Шумен с който на Л. Д. В. от гр. Пазарджик била наложена глоба в размер на 600 лева на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитания в съдебно заседание свидетел С. К..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за напълно основателен довода, изложен както в жалбата, така и в депозираните писмени бележки за изтекла абсолютна давност.

Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността – по аргумент от чл.24, ал.1, т.3 от НПК и Тълкувателно решение № 112/16.12.1982г. по н. д. № 96/82г. на ОСНК, то безспорно при липса на съответна уредба в ЗАНН, където липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно – наказателно производство да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него, административно нарушение, следва този институт да бъде прилаган и в административно наказателното производство. Институтът на абсолютната погасителна давност няма изчерпателна уредба в чл.82 от ЗАНН, където е регламентирана единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, с влязло в законна сила НП, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не и абсолютната погасителна давност за наказателното преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно следва да се приложи нормата на чл.81, ал.3 от НК.

Противното становище би било абсолютно неправилно и нелогично, тъй като за осъществено престъпление, наказуемо с наказание “глоба” е предвидена абсолютна давност, а за административно нарушение – абсолютната давност по НК не се прилага. От друга страна в чл.34, ал.1 от ЗАНН е предвиден едногодишен преклузивен срок от извършване на нарушението, след изтичането на който не се образува административно наказателно производство или образуваното се прекратява, поради което настоящия съдебен състав намира, че абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК следва да бъде прилагана и в административно наказателното производство предвид препращащата норма на чл.11 от 2

ЗАНН.

Съдът намира, че в настоящия случай е приложим чл.80, ал.1, т.5 от НК, съгласно който наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, в случаите извън хипотезите по т.1, т.2, т.3 и т.4 на същия текст.

Текста на чл.81, ал.2 от НК постановява, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност.

На основание чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора, предвидения в ал.1. Следователно, срокът на така определената абсолютна давност за изпълнение на процесното наказание е четири години и шест месеца. Предвид датата на извършване и установяване на административното нарушение – 06.08.2019г., срокът на изтичане на абсолютната давност в случая е 06.02.2023г., т. е. към датата на връчване – 07.05.2025г. и към настоящия момент са налице основания за погасяване на административно наказателната отговорност на жалбоподателя за процесното административно нарушение, което изключва правомощието на наказващия орган да го санкционира с налагане на каквото и да е административно наказание.

Предвид гореизложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че атакувания ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен, без да обсъжда останалите доводи, изложени в жалбата.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна жалбоподателя е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, но липсват доказателства за размер и заплащане на същото, съдът не следва да определя такова.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Шуменски районен съд, РЕШИ:

ОТМЕНЯВА като незаконосъобразен Електронен фиш серия К № 6214206 на ОД МВР Шумен, с което на Л. Д. В., с ЕГН ********** от ************** е наложена “глоба” в размер на 600 лева на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДв.П за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДВ.П.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХХІІ от Административно процесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3