Решение № 3653 от 16.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3653 гр. Пловдив, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330109146 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от ЗД „Дженерали Застраховане” АД, срещу Община Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 321,57 лева, представляваща заплатено застрахователно обезщетение по автомобилна застраховка „Каско на МПС” във връзка с щета № *** за настъпило застрахователно събитие на *** г., при което в гр. П., на бул. „****“, МПС лек автомобил марка и модел „***“, с рег.

№****, собственост на „АИПППДМ – *** А. П.“ ЕООД, е попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени вреди по автомобила, както и сумата в размер на 72,87 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 25.09.2023 г. – 16.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на **** г. в гр. П., на бул.

„***“, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка и модел „****“, с рег.

№ *****, собственост на „АИПППДМ – *** А. П.“ ЕООД, е попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени вреди по автомобила. Посоченият автомобил имал сключена застраховка „Каско на МПС” с ищцовото дружество, поради което уведеното лице предявило претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, вследствие на реализираното ПТП, за което била образувана щета № ****. За възстановяване на уврежданията по автомобила, ищецът заплатил на увреденото лице сумата в размер на 306,57 лева. Поради изложеното и на основание чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ същата се претендира от ответника, доколкото на основание чл. 31 от ЗП поддържането на общинските пътища се 1 извършва от общините. Претендира се и сумата в размер на 15,00 лева, представляваща ликвидационни разходи. Посочва се, че ищецът е изпратил на ответника покана за заплащане на обезщетението от **** г., но последният не заплатил дължимата сума. Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Община Пловдив, с който се оспорват исковите претенции по основание и размер.

Възразява се, че ищецът не е установил наличие на застрахователно правоотношение между него и увреденото лице към датата на настъпване на описаното в исковата молба ПТП. Оспорва се и начинът и механизмът на настъпване на същото. Липсвало и представен протокол за ПТП, издаден от служители на МВР. Липсвало и конкретизация на мястото на ПТП, както и доказателства, установяващи неговия механизъм. Липсвало и основание за начисляване на сума за ликвидационни разходи. Възразява се за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на процесното МПС, колкото същият се твърди да се е движил с несъобразена скорост.

Предвид неоснователността на главната претенция, се излагат съображения за неоснователно и на акцесорната така за заплащане на обезщетение за забава.

Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъда отхвърлени като в полза на ответника да се присъдят разноски в производството.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на кумулативност, проявлението на следните материалноправни предпоставки: сключен договор за имуществено застраховане; в срока на застрахователното покритие по договора и вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; в изпълнение на договорното задължение, застрахователят да е изплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение. В тежест на ищеца е да установи и конкретния механизъм на настъпване на ПТП, вследствие на което са настъпили увреди по застрахованото имущество ( в случая МПС, с рег. № ****), както и размерът на дължимото обезщетение .

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „Дженерали застраховане“ АД и собственика на МПС рег. № **** за застраховка „Каско на МПС”, обективирана в полица № ****/**** г., с период на застрахователно покритие о т 09.11.2021 г. – 08.11.2022 г . Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (**** г.) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

От заключението на приетата по делото САТЕ , изготвена от в. л. ***. В.

С., се установява, че най-вероятният механизъм от техническа гледна точка за настъпване на изследваното ПТП е следния: на *** г. водачът А. Ф. П. е управлявал л.а. „***** ****” с per. № ****, собственост на „АИПППДМ - *** А. П.“ ЕООД, по платното за движение на бул. „**** ****“ в гр. П.. В района до **** автомобилът преминава през необозначено и необезопасено препятствие на платното за движение - дупка, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети -**** **** автомобилна гума: ********* - протектор *** - **** в степен за подмяна. От техническа гледна точка еднозначно и категорично може да се определи, че установената увреда е причинена по механизъм на удар и/или притискане и тангенциалното им действие, като 2 същата добре отговаря и е напълно възможно да се получи при попадане на автомобила в негативна неравност - дупка на платното за движение. При осъществяване на механизма на настъпилото произшествие увреда и необходимост от подмяна на авточаст в посочената степен по л.а. „**** ****“ е технически възможно. Предвид направения анализ от техническа гледна точка в. л. е достигнало до извод, че е налице причинно- следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредите на сочената от ищеца автомобилна част. Общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследвано ПТП, по средно пазарна стойност възлизат на 699,56 лв. с ДДС.

В проведеното открито съдебно заседание на 23.06.2026 г. по делото, в. л. пояснява, че при изследване на материалите по делото е възприело два начина за настъпване на увредата по автомобила – единият чрез попадане на гумата в дупка, а другият – чрез попадане на винкел в гумата, като възниква въпросът кое е първичното. На база на всички събрани по делото доказателства, в. л. прави извод, че първичното е попадане на гумата в дупка, доколкото винкелът би довел до разкъсване на гумата и настъпване на други вреди по автомобила. С оглед изложеното вещото лице достига до извод, че щетите по автомобила са в пряка причинно – следствена връзка с попадане на автомобила в необозначена и необезопасена дупка.

Съдът кредитира заключението на в. л. по допуснатата САТЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения, и обосновано.

Същото не е оспорено и от страните в производството.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява и от разпитания по делото св. А. П.. Бидейки водач на процесното МПС към момента настъпване на ПТП, св. се явява освен пряк, така и първичен информационен източник досежно процесните събития. Св. изтъква, че при попадане в дупка на пътното платно, която не е обезопасена и обозначена, гумата се е спукала, като колата не е могла да продължи на собствен ход. Изложеното наложило смяна на гумата, за да може свидетелят да продължи с управлението на автомобила.

Нужно е да се посочи и че заплащането на застрахователното обезщетение се изяснява от прибщеното платено нареждане от **** г. за сумата в размер на 306,57 лева по щета ****, рег. № на увреденото МПС ****.

Обстоятелството, че посочената сума е заплатена от ищеца на увреденото лице е отделено и като безспорно и ненуждаещо се от доказване с протоколно определение от 04.11.2025 г., постановено по делото.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г .

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Отвъд всякакво съмнение се изясни, че пътят, на който е реализирано произшествието, е местен (публична общинска собственост) съобразно чл. 3, ал. 3 Закон за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с 3 оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.

Община Пловдив като лице, което стопанисва пътната отсечка на бул. „**** ****“ в гр. П. осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая, именно бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя (вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им) е довело и до неизпълнение на задължението по чл.

13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 355,06 лева с ДДС, равняващи се на 181,54 евро. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО; Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).

Горепосочената възстановителна стойност (181,54 евро), не съответства на изплатеното застрахователно обезщетение от ищеца, което възлиза на сума в размер от 306,57 лева, равняващи се на 156,75 евро. Предвид това, по регресната претенция за заплатено застрахователно обезщетение ответникът дължи на ищеца сума в размер от 321,57 лева, равняващи се на 164,42 евро, с включени ликвидационни разходи. Нужно е да се посочи, че нормата на чл.

410, ал. 1 КЗ повелява обичайните разноски, направени за определяне на застрахователното обезщетение също да бъдат възстановени от лицето, спрямо което е насочена претенцията.

Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 321,57 лева, равняващи се на 164,42 евро. Върху посочената сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В тази насока следва да се посочи, че недоказано се явява възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице. Посоченото твърдение не се подкрепя от нито един доказателствен източник, приобщен по делото.