Решение № 618 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 618 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Борис Р. Илиев

Яна Вълдобрева при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20268002101856 по описа за 2026 година

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 3001/ 08.06.2026 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Б. В. Ц. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 7213/ 27.11.2025 г. по гр.д.№ 945/ 2025 г., с което по предявените от И. М. Ц. и Р. Ц. Ц. искове против Б. В. Ц. и против Н. И. Д., С.

С. Д., И. С. К. и А. Д. К. е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.2 пр.5 33Д, договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, том I, рег.№ 851, дело № 66 от 2022 г. на нотариус рег.№ *, с който Н. И. Д. и С. С. Д. дарили на Б. В. Ц. 1/ 100 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.*, находящ се в *, район „*“, ул. „*“ № *, с площ от 252 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план *, квартал: *, парцел *, при граници: имоти с идентификатори *.*.*, *.*.*, *.*.*, *.*.*, като прикриващ договор за покупко-продажба и на основание чл.17 ал.1 ЗЗД е обявен за действителен прикрития договор за покупко - продажба, допуснато е на основание чл.33 ал.2 ЗС в полза на И. М. Ц. и Р. Ц. Ц. изкупуване на 1/2 1 идеална част от същия поземлен имот срещу цена от 30 000 лева, платима на Б. Ц., като е указано на И. М. Ц. и Р. Ц. Ц., че ако в 1-месечен срок от влизане в сила на решението не платят цената, решението ще е обезсилено и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса „При упражнено право на изкупуване по реда на чл.33 ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, при която съсобствениците са повече от двама, в какъв обем следва да му се признае това право – само съразмерно на притежаваните от него идеални части, или за цялата част, с която продавачът – съсобственик се е разпоредил?“.

За да даде отговор на този въпрос настоящият състав изхожда от вече установената практика на ВС и ВКС по приложението на разпоредбата на чл.33 ЗС. Още с решение № 648 от 12.VIII.1975 г. по гр.д.№ 440/ 1975 г., III г.о. на ВС, е прието, че когато няколко съсобственици искат да изкупят частта на този, който продава, понеже всеки има право да изкупи, възможността трябва да се признае на всички, като всеки изкупи съразмерно на своята притежавана част. До този извод следва да се дойде както от граматическо и систематическо тълкуване на текстовете на чл.19 ал.1 ЗСГ и 39 ал.1 ППЗСГ, така и като се изхожда от аналогичната разпоредба на чл.33 ЗС, по приложението на който текст съдебната практика е категорична и единодушна в този смисъл.

С решение № 684/ 18.11.2024 г. по гр.д.№ 878/ 2024 г., І г.о., е прието, че когато искът по чл.33 ал.2 ЗС е бил предявен от единия от съсобствениците срещу съсобственик /неговите наследници/, който се е разпоредил с дела си, и приобретателя, като наред с тях в производството е бил конституиран и другият съсобственик, по отношение на който също е било налице това право, но той не го е упражнил, следва да бъде признато на ищеца право да изкупи изяло прехвърлената от съсобственика идеална част. В случай, че и другият съсобственик е упражнил правото си на изкупуване, то делът, който всеки от тях може да изкупи, се определя съответно и съразмерно по между им, ако и по отношение на двамата са налице предпоставките по чл.33 ал.2 ЗС.

Решението се основава на подробен анализ на предходни актове на ВКС по приложението на чл.33 ЗС, включително на решение № 441/ 10.01.2012 г. по гр.д.№ 1056/ 2010 г., в което е разрешен спор за изкупуване на идеална част от съсобствен имот от двама съсобственици срещу други съсобственици и 2 приобретател на тази част, като по същество изкупуването е допуснато съобразно правата на ищците в съсобствеността, а по отношение на съсобственика, неупражнил правото на изкупуване, е прието, че „продажбата остава в сила“.

В решение № 72/ 02.06.2021 г. по гр.д.№ 3478/ 2020 г., І г.о. е възприето тълкуването в решение № 1/ 23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/ 2007 г. на ВКС, II г.о., според което срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред на потестативното субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато липсва отправено предложение се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е този на узнаването, т. е. моментът е твърденият от ищците по делото. Аналогично е разрешението, дадено в решение № 197/ 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1430/ 2010 г., I г.о.

Като се имат предвид тези разрешения, въпросът, по който касационното обжалване е допуснато, следва да получи следния отговор: При упражнено право на изкупуване по реда на чл.33 ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, когато съсобствениците са повече от двама, правото на ищеца е в обем съразмерно на притежаваните от него идеални части, ако останалите съсобственици не са упражнили правото си на изкупуване и по делото не е установено, че те са изгубили или са се отказали от правото на изкупуване. Когато по делото е установено, че останалите съсобственици са изгубили или са се отказали от правото на изкупуване, ищецът има право да изкупи цялата част, с която продавачът – съсобственик се е разпоредил.

Отговорът съответства на установената практика, която не допуска отмяна на влязло в сила решение по чл.33 ал.2 ЗС по молба на съсобственик, който също има право да изкупи съразмерно на дела си, но друг съсобственик вече е упражнил това право по отношение на цялата прехвърлена от трети съсобственик идеална част. Тази практика е цитирана във въззивното решение /решение № 91/ 11.05.2015 г. по гр.д.№ 6251/ 2014 г., I г.о./ като довод в подкрепа на възприетото от въззивния съд, че предявилият иска един от няколко съсобственици има право да изкупи всичко /не съразмерно на дяла си, а и това, които би се припадало на неучаствалите съсобственици/. Всъщност тази практика съставлява довод в подкрепа на точно обратното разрешение – ако не е възможно да се отмени влязлото в сила решение, с което един от 3 няколко съсобственика изкупува дела, който би се припаднал на останалите, то останалите не разполагат с никакво друго средство за защита.

Конститутивното действие на влязлото в сила решение за изкупуване легитимира ищеца като собственик на имота и няма как те да упражнят право на изкупуване съразмерно на дела си в съсобствеността. Това би дало възможност на съсобственик с миноритарно участие /напр. 1/ 100 ид.ч. от вещта/ да изкупи повече от 1/2 ид.ч. от нея и така да придобие доминиращо участие над съсобственик, който до този момент е имал, примерно, 1/3 ид.ч. от вещта, но не е знаел за сделката, без никаква възможност последният да защити правата си. Това не би могло да е целта на разпоредбата на чл.33 ал.2 ЗС. Затова следва да се приеме, че при упражнено право на изкупуване по реда на чл.33 ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, когато съсобствениците са повече от двама, правото на ищеца е в обем съразмерно на притежаваните от него идеални части. Той може да изкупи всичко прехвърлено, само ако докаже, че останалите съсобственици са изгубили или са се отказали от правото на изкупуване.

Разрешението, дадено от въззивния съд на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, противоречи на дадения от касационната инстанция, отговор поради което по отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Спорът следва да бъде разгледан от настоящата инстанция /по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия/.

По делото е установено, че на 22.07.2020 г. между М. Н. С. /наследодател на ищцата И. М. Ц./ и Й. Й. С., от една страна в качеството им на продавачи, и ответника Б. В. Ц., от друга в качеството му на купувач, бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот при настъпване на бъдещо събитие. С него продавачите се задължили да продадат на купувача 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *.*.*, като в срок от тридесет дни от датата на подписване на посочения договор те заедно с ответниците С. Д. и И. К. /които заедно с продавачите били наследници на С.

А./ следвало да инициират производство по извършване на съдебна делба с наследниците на Н. В., като в делбената маса бъде включен и ПИ с идентификатор *.*.*, като в общ дял на наследниците на А. да се иска да бъде поставен ПИ с идентификатор *.*.*. Уговорена била цена за закупуване на 4 имота от 34 000 лв., от които 2 000 лв платени при подписване на предварителния договор. С нотариален акт № 143, т.VІІ, рег.№ 11259, н.д.№ 1051/ 2021 г. на нотариус рег.№ *, била извършена доброволна делба на поземлен имот с идентификатор *.*.*, като Й. Й. С., И. М. Ц. и Н. М. В. получили 48/96 ид.ч. от имота при равни права, а останалите 48/ 96 ид.ч. били придобити от С. С. Д. и И. С. К., също при равни права. Останалите съделители, които не получили реална част от имота, заявили, че са получили от придобилите такава част парично уравнение за дяловете си. С нотариален акт от 08.02.2022 г. за дарение на недвижим имот № 77, том I, рег.№ 851, дело № 66/ 2022 г. на нотариус рег. № * ответниците Н. И. Д. и С. С. Д. дарили на ответника Б. В. Ц. 1/100 ид.ч. от процесния имот, а с нотариален акт от същата дата за покупко-продажба на недвижим имот № 78, том I, peг.№ 852, дело № 67/ 2022 г. на нотариус peг.№ * ответниците Н. И. Д. и С. С. Д., като собственици общо на 24/100 ид. ч. от процесния имот и И. С. К. и А. Д. К., като собственици общо на 25/100 ид. ч. от процесния имот, продали на ответника Б. В. Ц. общо 49/100 ид. ч. от процесния имот за цена от 30 000 лева. От свидетелските показания на Н. В. – сестра на ищцата И. Ц. и съсобственик на процесния имот по силата на нотариалния акт за доброволна делба, се установява, че от братовчедите си С. и И. е разбрала, че и те имат сключен предварителен договор за покупко-продажба с ответника Б. Ц..

Свидетелката и сестра й И. отправяли няколкократно предложение до братовчедките си да закупят идеалната им част от имота, но то било отхвърлено именно поради наличието на предварителния договор, който С. Д. и И. К. искали да изпълнят. Предложение до С. Д. и И. К. за закупуване на тяхната идеална част от процесния имот правил и свидетеля Д. И. – собственик на съседен имот, но той също получил отказ поради наличието на сключен между тези ответници с ответника Б. Ц. предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот и опасения, че ще дължат неустойки.

При тези фактически установявания правилни са изводите на въззивния съд, че свидетелските показания са допустими, тъй като не попадат в ограничението по чл.165 ал.2 изр.2 ГПК. „Начало на писмено доказателство“ като условие за допустимост на свидетелските показания при разкриване на симулация се изисква тогава, когато страната, която твърди симулативността на изразеното от нея съгласие, е и страна по сключената сделка. Ищците не са страна по договора за дарение, те са трети за сделката лица, срещу които тя е 5 насочена и за тях не съществува забрана за установяване на симулацията със свидетели. В този смисъл неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на свидетелските показания за развитие на симулацията, което следва и от трайно установената съдебна практика, посочена във въззивното решение. Затова правилно, при съвкупното обсъждане на писмените доказателства и свидетелските показания, съдът е достигнал до извод, че праводателите по двата договора притежавали идеални части, а не цялото право на собственост върху имота, а приобретателят не бил техен съсобственик преди реализиране на първата сделка от 08.02.2022 г. Като съсобственик на имота ответникът Ц. се легитимира едва след сключване на договора за дарение, а идеалните части на останалите ответници той закупил непосредствено след дарението. Двата договора са сключени на една и съща дата, с нотариални актове с поредни номера. С оглед и свидетелските показания, правилно съдът е намерил договора за дарение за симулативен и прикриващ договор за покупко-продажба. Дарствено намерение у ответниците Н. и С. Д. нямало, мотивът за сключване на безвъзмездния договор е избягване на приложението на чл.33 ЗС и осуетяване възможността останалите съсобственици да изкупят идеалните части на прехвърлителите.