Решение № 1510 от 29.11.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1510 гр. Варна, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Н.а мл. с. Лазар В. като разгледа докладваното от мл. с. Лазар В. Въззивно гражданско дело № 20223100502272 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 20307/30.09.2022 г., подадена от А. С. В. с ЕГН ********** и С. Н. В. с ЕГН **********, двамата чрез адвокат М. Д., по изпълнително дело № 20228950401603 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895.

С жалбата се атакуват Постановление на ЧСИ Станев от 13.09.2022г., обективирано в съобщение изх. № 20224/13.09.2022г. до А. С. В. и съобщение изх. № 20225/13.09.2022г. до С. Н. В., с което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК ЧСИ е определил разноски за адвокатски хонорар в размер на 506,14 лева, дължими от всеки от тях. Жалбоподателите молят да бъдат отменени като незаконосъобразни действията на ЧСИ и адвокатското възнаграждение да бъде намалено до минималния размер общо от 741,14 лева общо за двамата взискатели.

Обжалвано е и Постановлението, обективирано в Протокол за прихващане от 13.09.2022г., в частта в която като част от дълга преди прихващането са определени разноските за адвокатско възнаграждение в изп. процес в общ размер за двамата длъжници от 1012,28 лева /след редуцирането им на основание чл. 79, ал. 5 ГПК/, както и 297,35 лева - платени от взискателите авансови такси в изп. процес. Жалбоподателите са посочили, че част от посочените такси не са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за тях не е възникнало задължение за възстановяването им, с оглед неприложените по делото изпълнителни 1 способи.

В жалбата е посочено, че съдебният изпълнител не е постановил надлежен акт, с който да са определени дължимите по изпълнението разноски по основание и размер. Изложеното е твърдение, че липсва яснота как са изчислени описаните в протокол за прихващане разноски, както и че при изчисляването им не е съобразено отправеното изявление за прихващане.

Жалбоподателите сочат, че са отправили изявление към взискателите, че извършват прихващане между съществуващите между страните насрещни изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях, а именно между дължимото се на В. Т. Т. и Н. Т. Т. от А. С. В. и С. Н. В. вземане за присъдени разноски по подлежащо на изпълнение влязло в законна сила Решение № 260096/17.12.2021 г. на Варненски апелативен съд по възз. гр. д. № 535/2020 г. и Определение на ВКС № 267/14.06.2022 г. по гр.д. № 1097/2022 г„ 1 Г.О., в общ размер на сумата от 11 291,19 лева (единадесет хиляди двеста деветдесет и един лева и деветнадесет стотинки), с дължимото се на А. С.

В. и С. Н. В. от В. Т. Т. и Н. Т. Т. вземане за присъдени разноски по подлежащо на изпълнение влязло в законна сила Решение № 449/09,04.2020г. на Окръжен съд - Варна по гр. д, № 2612/2018 г., Решение № 260096/17.12.2021 г. на Варненски апелативен съд по възз. Гр. д. № 535/2020 г. и Определение на ВКС № 267/14.06.2022 г. по гр.д. № 1097/2022 г., и подлежащото на изпълнение влязло в законна сила на 20.04,2021 г.

Определение на ВКС № 53/20.04.2021 г. по ч, гр.д. № 1227/2021 г., в общ размер на сумата от 2 400,39 лева (две хиляди и четиристотин лева и тридесет и девет стотинки), до размера на по-малкото от двете вземания.

Твърдят, че при така направеното прихващане задължението на длъжниците е в общ размер на 8 890,80 лева, или по 4 445,40 лева от всеки.

Сочи се, че длъжниците са помолили съдебния изпълнител да съобрази прихващането при изчисляване на разноските по делото, в това число и адвокатското възнаграждение на взискатели, като са изложили подробни съображения относно ефекта на прихващането и момента на пораждане на неговия погасителен ефект.

Жалбоподателите намират, че адвокатско възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. З от Наредба № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като следва да бъде изчислено по следния начин - по 270, 57 лева за всеки взискател - адв. възнаграждение за извършване на изпълнителни действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лева (при материален интерес от по 4 445,40 лева за всеки взискател + 200,00 лева - за образуване на делото съобразно чл. 10, т. 1 от НАРЕДБА № 1.

Предвид това жалбоподателите считат, че възнаграждението на процесуалния представител на взискателите следва да се определи в общ размер от 741.14 лева, предвид, че действия от него не са извършвани, извън 2 подаването на молбата за образуване на ИД, както и събраните суми са в почти пълен размер - общо от 7 697,24 лева още на 28.07.2022 г. по наложените запори на банкови сметки на длъжниците, чрез извършени от ЧСИ изпълнителни действия по предприети от същия изпълнителни способи, а до 20.09.2022 г. - вече са 8936,93 лева.

В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателите по делото. Същите са посочили, че намират жалбата за допустима, но за изцяло неоснователна. Претендират присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящия процес за всеки от взискателите.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК , съдебният изпълнител е администрирал делото, ведно с подробни мотиви за жалбата, в които намира същата за неоснователна.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на производството, очертани в жалбите и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Изпълнително дело № 1603/2022г. по описа на ЧСИ Людмил Ставен с рег.№ 895 е образувано на 19.07.2022г., въз основа на молба, подадена от В.

Т. Т. и Н. Т. Т., срещу А. В. С. и С. Н. В., за събиране на суми, присъдени и описани в изпълнителен лист, издаден от ОС Варна. Общото вземане на взискателите към длъжниците възлиза на сумата от 11 291,19 лв. Към молбата за образуване на делото са приложени и договори за правна помощ и съдействие, от които е видно, че всеки от взискателите е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева за процесуално представителство в изпълнителния процес.

В молбата за образуване на изпълнителното дело процесуалният представител на взискателите е упълномощил съдебния изпълнител с всички права, предвидени в нормата на чл. 18 от ЗЧСИ, включително и с определяне на начина на изпълнение.

По делото са наложени запори върху банковите сметки на длъжниците, вписана е и възбрана върху недвижим имот.

Видно от преписа на изпълнителното дело, на 02.08.2022г. длъжниците, чрез упълномощения си процесуален представител, са депозирали молба с искане за прихващане между съществуващите между страните насрещни изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях. Вземането на длъжниците към взискателите е в размер на 2400,39 лв. В молбата е релевирано и възражение срещу размера на разноските за претендираното адвокатско възнаграждение от взискателите. Впоследствие, след уточняване на изявлението за прихващане и представяне на доказателства за действителното съществуване на насрещни вземания на длъжниците, 3 взискателите, чрез адвокат С. са посочили, че прихващането е допустимо и основателно.

С Разпореждане от 13.09.2022г. ЧСИ Станев на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е определил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за всеки от взискателите в размер на 506,14 лв., като по този начин е намалил първоначално претендираното възнаграждение от 1200 лв. за всеки взискател.

Видно от протокол от 13.09.2022г. ЧСИ Людмил Станев е извършил прихващане на насрещните вземания между страните, като след същото дълга на С. Н. В. и А. С. В. към В. и Н. Т.и възлиза на сумата от 10 200,44 лв.

В протокола ЧСИ е посочил, че таксите по ТТР към ЗЧСИ ще бъдат определени и длъжниците ще бъдат известени за тях след влизане в сила на разпореждането за редуциране на разноските за адвокатско възнаграждение и на протокола за прихващане.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и изхожда от активно легитимирани лица, като същата е срещу акт на съдебен изпълнител, подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 3 от ГПК.

Относно основателността на жалбата:

Нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК предвижда възможността за длъжника да обжалва разноските по изпълнението, като в това число се включват и претендираните такива за заплатено адвокатско възнаграждение.

В тази връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени в т. 2 от ТР под № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело с № 3/2015 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които „постановление за разноски“ следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В настоящия случай е налице изрично Разпореждане на ЧСИ Станев от датата 13.09.2022 г., с което са намалени първоначално претендираните от взискателите разноски за адвокатско възнаграждение, като е определен размер на тези разноски за всеки от взискателите по 506,14 лв.

В чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е определен минимален размер на адвокатско възнаграждения по изпълнително дело, който е 200 лева за образуване на изпълнително дело. В т.2 от същата разпоредба е предвидено и възнаграждение за водене на изпълнителното дело, представляващо защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, което е в минимален размер на 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Изложеното дотук, отнесено към фактическата обстановка по делото води до извода, че след извършеното между страните прихващане, вземането 4 на всеки от взискателите в настоящия процес възлиза на сумата от 4 445 лв.

При това положение, минимално дължимите се на всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 1 от Наредба 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения е от по 200 лв.

Минималният размер на дължимите се на всеки от тях разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителния процес, изчислен по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения при интерес от 4 445 лв. е в размер на 270,57 лв.

Общият минимален размер на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение за всеки от взискателите при горепосочения материален интерес, изчислен съобразно Наредба 1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения възлиза на сумата от 470,57 лв. Както се установи по делото, съдебният изпълнител е определил за всеки от взискателите разноски за заплатеното от тях адвокатско възнаграждение в размер на 506,14 лв., което е с около 7% над нормативно установения минимум.

В тази връзка неоснователно се явява искането на длъжниците, заявено чрез техния процесуален представител, за намаляването размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на същото.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът, по искане на насрещната страна, може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, когато същото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но до минималния размер, определен в чл. 36 от Закона за адвокатурата. Обсъждайки възражението за прекомерност обаче съдът следва да отчете и обема на извършените процесуални действия. В конкретния случай, процесуалният представител на взискателите е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело, като в същата е предоставил на съдебния изпълнител всички правомощия, предвидени в чл. 18 от ЗЧСИ.

Всички последвали изпълнителни действия по делото са предприети от съдебния изпълнител, по негова инициатива, именно поради предоставените му пълномощия в тази връзка. Макар изпълнителните действия да не са предприемани по изрични молби на адвокат С., същият все пак е осъществил процесуално представителство е производството, което се изразява в даване на становища по изявлението на длъжниците за прихващане на насрещни задължения и допълнителни уточняващи молби в тази връзка.