Акт от 27.12.2011, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 191

Номер

191

Година

12.10.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.11

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Секретар:

Петя Михайлова

Пламен Александров Александров

Кирил Митков Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело номер

20155100500146 по описа за

2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 21 от 18.03.2015 г., постановено по гр.д.№ 1286/2014 г., К.районен съд е: 1.) отхвърлил предявените от С.Х.А. и С.Н.А., и двамата от с.П., общ.К., срещу Р.Р.Р. от гр.К., М.Н.Е.от гр.К. и Р.Р.Р. от с.П., общ. К., иск по чл.108 от ЗС за предаване владението върху 200 кв.м., находящи се в северната и източната част на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.09.1986 г., том I, дело № 194/1986 г. на нотариус при К.йския районен съд, и иск по чл.109 от ЗС премахване на изградена ограда /бетонна/ и пристройка в северната и източната част на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ. К., целият с площ от 500 кв.м., собственост на С.Х.А.; 2.) отхвърлил предявения от С.Н.А. срещу Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. иск по чл.109 а от ЗС за определяне границата между неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.09.1986 г., том I, дело № 194/1986 г. на нотариус при К.йския районен съд, и съседния неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., с площ 431.10 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 47/02.04.2009 г., том I, рег. № 1076, нот.дело № 47/2009 г.на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС – К. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76/03.08.2012 г., том I, рег. № 2067, нот.дело № 76/2012 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС-К. и 3.) определил границата по предявения от С.Х.А. иск по чл.109 а от ЗС срещу Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р., между собствения на С.Х.А. неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.09.1986 г., том I, дело № 194/1986 г. на нотариус при К.йския районен съд и съседния му съсобствен на Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., с площ 431.10 кв.м. по документ за собственост – Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 47/02.04.2009 г., том I, рег. № 1076, нот.дело № 47/2009 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС-К. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76/03.08. 2012 г., том I, рег. № 2067, нот.дело № 76/2012 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС – К., като границата е тази очертана в Скица N КР-СС-420/27.07.2012 г., издадена от Техническа служба на Община К., представляваща лист 79 от делото и неразделна част от решението. С решението си съдът е осъдил С.Х.А. и С.Н.А. да заплатят на Р.Р.Р. и М.Н.Е.сумата 300 лева, представляваща разноски по делото.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците С.Х.А. и С.Н.А., които чрез своя процесуален представител го обжалват в срок като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно и в нарушение на материалния закон било прието в оспореното решение, че всички предявени от ищеца С.Н.А. искове следва да бъдат отхвърлени само на основание, че същата не е собственик на процесния неурегулиран поземлен имот в с.П.. Съдът не отчел обстоятелството, че С.Н.А. е съсобственик на построената в имота през 1988 г. двуетажна масивна жилищна сграда, което обстоятелство се установявало от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 161/2011 г. Необосновано и само въз основа на отговора на вещото лице А. в съдебно заседание, съдът приел, че границата между процесиите имоти е идентична във всички представени скици. Това било така, тъй като изготвеното от в.л. А. заключение било изрично оспорено от ищцовата страна и същевременно други доказателства не подкрепяли този извод. Не се подкрепял от доказателствата по делото и изводът, че бетонната ограда на ответниците е по имотната граница, както и че пристрояването, извършено от ответниците е изцяло в техния имот. Излагат се също съображения, че необосновано съдът не кредитирал показанията на свидетелите М.и И., ангажирани от ищците, както и тези на св. А., ангажиран по искане на ответниците. Освен това, обжалваното решение било постановено и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводстевните правила – съдът не допуснал относимо и допустимо доказателствено искане на ищцовата страна по чл.201 от ГПК за назначаване на повторна експертиза, мотивирано във връзка с оспореното заключение на в.лице А.. Така решението било постановено, без да е изяснен спорът от фактическа и правна страна, въз основа на заключение, което е необосновано и възниквало съмнение за неговата правилност. Молят съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените от тях обективно съединени искове, като им се присъдят и направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. не са подали отговор на жалбата. С молба, подадена от представителят им по пълномощие, въззиваемите Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. оспорват въззивната жалба и излагат съображения, че обжалваното решение е правилно. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото са били предявени от С.Х.А. и С.Н.А. (въззивници) срещу Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. (въззиваеми) обективно съединени искове, както следва: 1.) по чл.108 от ЗС за предаване владението върху 200 кв.м., находящи се в северната и източната част на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ. К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост, претендиран като собствено на ищците; 2.) по чл.109 от ЗС премахване на изградена ограда /бетонна/ и пристройка в северната и източната част на неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ. К., целият с площ от 500 кв.м., и 3.) по чл.109 а от ЗС за определяне границата между неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ. К., целият с площ от 500 кв.м. по документ за собственост и съседния неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., с площ 431.10 кв.м. по документ за собственост, собственост на ответниците. Във връзка с така предявените искове ищците са изложили твърдения, че ответниците са изместили границата между двата имота, навлизайки в имота на ищците чрез изграждането на бетонна стена – ограда, по който начин завзели 200 кв.м. от имота им, в т.ч. в тази площ ответниците пристроили и разширили двуетажната си масивна сграда.

Установено е по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 101/19.09.1986 г., том I, дело № 194/1986 г. на нотариус при К.йския районен съд, въззивникът С.Х.А. (ищец по делото) придобива собствеността върху недвижим имот, представляващ дворно място от 500 кв.м., находящ се в землището на с.П., включено в застроителната част на определения застроителен полигон, при посочени граници. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 161/01.08.2011 г., том 3, дело № 542/2011 г. на нотариус № 020 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС – К., въззивниците С.Х.А. и С.Н.А. (ищци) са признати за собственици на двуетажна масивна сграда със застроена площ от 96 кв.м., построена в собствено дворно място от 500 кв.м., представляващо неурегулиран поземлен имот в урбанизираната територия на с.П., общ.К., при посочени граници. Към нотариалното дело за съставяне на цитирания нотариален акт № 161/2011 г. е приложена скица на имота от 25.07.2011 г., изготвена от инж.Кючуков и заверена от общинска администрация – К. на 27.07.2011 г. с отбелязване, че за урбанизираната територия на с.П., където попада имота, няма одобрен кадастрален план. В посочената скица като собственик на имота е посочен С.Х.А., съгласно нотариален акт № 101, том I, дело N 194/19.09.1986 г.

От гореизложеното се установява, че собственик на описания неурегулиран поземлен имот е само ищецът С.Х.А., тъй като имотът е придобит от него по дарение през 1986 г., при действието на Семейния кодек от 1985г. /отм./, съгласно чл.20, ал.1 от който вещите и правата върху вещи, придобити през време на брака по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата С.Н.А. не е собственик на процесния имот, поради което и всички предявения от нея срещу ответниците искове са неоснователни и следва да се отхвърлят само на това основание. В тази връзка, ирелевантен за предявените искове по чл.108, чл.109 и чл.109 а от ЗС е доводът във въззивната жалба, че ищцата С. А. е съсобственик на построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, тъй като от значение и за трите иска е обстоятелството дали с изграждането на бетонната стена – ограда е засегната собствеността върху дворното място.

Установено е също по делото, че въззиваемите Р.Р.Р., М.Н.Е.и Р.Р.Р. (ответници по исковете) са собственици на съседен (от запад) на ищеца Х. недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.П., общ.К., ЕКАТТЕ 56928, с площ по документ за собственост 431.10 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда. В тази насока са: 1.) нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване № 47/02.04.2009 г., том I, рег. № 1076, н.дело № 47/2009 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС-К., с който въззиваемият Р.Р.Р. купува по време на брака му с въззиваемата М.Н.Е.посочения по – горе недвижим имот от праводателите Р. Р. А. и Х. Е. А. (съпрузи); 2.) нотариален акт за собственост на недвижим имот № 77/13.07.2007 г., том VII, рег. № 10033, нот. дело № 1224/2006 г. на нотариус Калин Димитров с № 020 на НК, с район на действие РС – К., с който праводателката на първите двама въззиваеми Х. Е. А.е призната за собственик по давностно владение на описания по – горе недвижим имот, и 3.) нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76/03.08.2012 г., том I, рег. № 2067, нот.дело № 76/2012 г. на нотариус Мария Даскалова с № 279 на НК, с район на действие РС – К., с който Р.Р.Р. и М.Н.Е.са дарили на третия ответник (въззиваем пред тази инстанция) Р.Р.Р. 1/2 идеална част от продадения им през 2009 г. неурегулиран поземлен имот, ведно с втория етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата (в т.ч. външно стълбище). И в трите нотариални акта са посочени следните граници на неурегулирания поземлен имот: изток – поземлен имот на С. Ш. М., запад- поземлен имот на С.Х.А. (въззивник), север – граница на урбанизирана територия и юг – поземлен имот на С. Г. Х..

Към преписката по нотариалния акт за продажба със запазено право на ползване - № 47/2009 г., е представена скица – проект на поземлен имот от март 2009 г., изготвена от ЕТ „Г.“ К.К., заверена от общинска администрация – К. на 30.03.2009 г. със забележка, че за урбанизираната територия на с.П., където попада имота, няма одобрен кадастрален план. Към преписката по нотариалния акт за дарение - № 76/2012 г. е представена скица № КР-СС-420, издадена от техническа служба на Община К. на 27.07.2012 г. за неурегулирано място в с.П., записано на Р.Р.Р..