Решение № 465 от 07.12.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Надежда Трифонова

Димитрина Ангелова при участието на секретаря Галина Иванова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Надежда Трифонова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200921 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от защитника на подс.Р. Б., адв.Р. срещу въззивна присъда № 26 от 07.07.2023г. постановена по ВНОХД № 212/2023г. по описа на Окръжен съд- гр.Благоевград. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и т.2 НПК. Като допуснати съществени процесуални нарушения, се посочват: формиране вътрешното убеждение на съда, в противоречие със събраните доказателствен материал, както и липса на мотиви към въззивната присъда, тъй като не е отговорено на направените от страна на защитата възражения. Аргументите са доразвити в допълнение към касационната жалба, подадено от адв.К., като в същото се акцентира на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Редом с това, в допълнението към жалбата, на вниманието на касационната инстанция се поставят въпросите за справедливостта на наказанието и размера на уважения граждански иск. Иска се от касационния съд да отмени въззивната присъда и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или да намали наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв.К. заявява, че поддържа исканията и възраженията изложени в касационната жалба и допълнението й. Акцентира на пропуските, допуснати от въззивния 1 съд при осъществяване на доказателствения анализ, както и на незаконосъобразните правни изводи, преди всичко относно вината на подсъдимия. Счита, че емоционалната реакция на подсъдимия е мотивирала поведението му.

Подсъдимият Б. се явява лично и заявява, че поддържа доводите на защитата си. Без да отрича извършеното подчертава, че не е имал намерения за изпълни заканата си.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец К. У.- адв.М. оспорва възраженията на касатора. Не открива основания за атакуване на присъдата и счита, че тя следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.

Гражданският ищец и частен обвинител К. У. подържа аргументите на повереника си.

Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Не подкрепя възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила открити от защитата в начина на интерпретиране на доказателствата. Акцентира на нужното внимание, с което окръжният съд се е отнесъл към показанията на свидетелите У., К. и У. и към заключението на СППЕ. Що се отнася до правните аргументи, изложени от контролираната инстанция, то прокурорът намира същите за законосъобразни. Интензитетът на отправената закана с убийство е преценена в унисон с доказателствата относно спецификата на взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалия и правилно е дефинирана като такава, която е породила основателен страх у последния. Що се отнася до оплакването за явна несправедливост на наказанието, то представителят на прокуратурата отбелязва, че същите са направени за първи път в допълнението към касационната жалба и са извън срокът за обжалване на въззивната присъда, поради което не следва да бъдат разгледани от касационния съд. Пледира за оставяне на присъдата на въззивния съд в сила.

В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 57 от 15.11.2022г. постановена по НОХД №623/2022 год. по описа РСгр.Благоевград, подсъдимият Р. В. Б. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 НК и е оправдан.

По повод постъпил протест и жалба на частния обвинител е била инициирана въззивна проверка на първоинстанционния акт. С присъда №

26 от 07.07.2023г., постановена по ВНОХД № 212/2023г. по описа на ОС Благоевград , присъдата на Благоевградския районен съд е била отменена и подсъдимият е бил признат за виновен в това ,че на 29.11.2020г. в гр.Благоевград се е заканил с убийство на К. У. и то е възбудило основателен страх у У. за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. чл.54 НК му е наложено наказание от 6 месеца лишаване от свобода изтърпяването, на 2 което е отложено по реда на чл.66 НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец У. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500лв., като искът е отхвърлен до пълно предявения размер от 7000лв. Осъден е и да заплати направените по делото разноски и държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.

Касационната инстанция ще разгледа доводите на защитата, формулирани като допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд на първо място, предвид предопределящото им значение относно останалите касационни основания.

Защитата счита, че въззивната инстанция е нарушила съществено процесуалните правила в няколко аспекта: че е проявила необективност, като е игнорирала доказателства в полза на защитата, за сметка на фаворизирани обвинителни такива, че не са преодолени основни противоречия в свидетелски показания, което е опорочило формирането на вътрешното убеждение на съда.

Касационната инстанция не може да сподели оплакванията относно демонстрирана необективност от въззивния съд. Действително спецификата на случай го лишава от широк кръг свидетели, но окръжният съд с нужното процесуално старание е анализирал всички гласни доказателства, имащи отношения към предмета на доказване. Това, че не е споделил мотивите на първия съд, който не е кредитирал показанията на св.Костава, св.У. и св.У., не прави решението му процесуално порочно, респективно доказателствения анализ необективен. Въззивната инстанция, въз основа на свой доказателствен прочит, е приела за установена фактическа обстановка, която съответства на съдържането на кредитираните от нея гласни доказателства. Безспорно съществува противопоставяне между версията на подсъдимия за случилото се, изложена в обясненията му и фактите, обективирани в разпита на свидетелите У., К., У.. Но контролираната инстанция е подходила професионално при тяхната съпоставка, интерпретирала ги е правилно и е мотивирала с нужната пълнота решението си да цени показания на посочените трима свидетели и да не се довери изцяло на обясненията на подсъдимия.

Усложнените лични отношения между подсъдимия, св.У. и св.К. са били във фокуса на вниманието на въззивната инстанция и са довели до внимателна преценка по отношение на достоверността им. Но това не е дало основание на окръжния съд да ги интерпретира по друг, различен начин, освен като обстоятелство, обясняващо поведението на подсъдимия и неговата реакция при срещата му с пострадалия пред дома на свидетелката. Сравнително дългата връзка между подс. Б. и св.К., от която имат две деца, влошаването на отношенията им станало повод св.К. да напускане жилището им и да заживее отделно от подсъдимия заедно с децата, съмненията, които е имал за връзка между св.К. и св.У., са относими към случилото се, доколкото дават обяснения за острата реакция на подсъдимия, когато е видял пострадалия пред жилището на свидетелката.

Що се отнася до показанията на св.У., то действително една част имат производен характер, пресъздавайки разказаното от сина й- св.У., но същите са разгледани в светлината 3 на контролни доказателства. За да бъдат ценени от въззивната инстанция показанията й са съпоставени със събраните доказателства за телефонно обаждане от сина й на телефон 112, в търсене на помощ и с оглед ценените показания на св.К.- очевидец на инцидента. Не са пренебрегнати и личните й възприятия, обективирани в дадените показания.

Оплакването на защитата, че са останали неразрешени основни и съществени противоречия в показанията на свидетелите, дадени на ДП и депозирани пред съда, не е основателно. Нито първата, нито втората инстанция са съзрели необходимост от преодоляване на противоречия и не са прибегнали към процесуалната техника по чл.281 НПК. В хода на съдебното следствие и пред двете инстанции защитата не е проявила процесуална активност в тази посока, с което е обективирала и становището си, че не е било нужно приобщаване на гласни доказателства по този ред. Отсъствието на присъединени към доказателствената съвкупност свидетелски показания, дадени на ДП, които да се съпоставят с тези дадени пред съда, лишава от смисъл твърденията на защитата за пропуски на съда в осъществената аналитичната му дейност.

Не може да се сподели недоволството на касатора относно направения анализ на СППЕ. Твърдението, че съдът се е предоверил на същата е лишено от основание. СППЕ, занимала се с психологическото състояние на пострадалия, след отправените закани към него, е била разисквана в съдено заседание и защитата не е имала възражения срещу приемането й. Волята на съда да я кредитира, е суверенно негово право , което касационната инстанция не може да коригира. Това би било възможно при наличието на процесуален порок или невярна интерпретация , каквито не се констатират.

Не са игнорирани доказателства, събирани в полза на защитата / показания на св.Ч., св.К., св.К./. Същите са определени като твърде косвени, за да подкрепят тезата на подсъдимия, с която той отрича да е отправил заканите по отношение на пострадалия.

Що се отнася до оплакването за липса на мотиви към въззивната присъда, базирано на твърдението, че не е даден отговор на направени възражения, то следва да се посочи, че предвид благоприятният за подсъдимия изход на делото пред първата инстанция, възражения пред въззивната не са правени. В хода на съдебните прения пред окръжния съд, защитата е изложила аргументи единствено относно правната страна на деянието и отговори на същите са дадени, на които настоящата инстанция ще се спре по-долу.

Може да се обобщи, че окръжният съд е анализирал критично събраните по делото доказателствени източници, на които е дал вярна оценка. Доказателствата и доказателствените средства са били подложени на внимателна преценка, както с оглед процесуалната им годност, така и предвид вярната им интерпретация.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка и материалния закон е приложен правилно. Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимия за извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК.

4

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, макар и представени като допуснати съществени процесуални нарушения, че деянието е несъставомерно, тъй като отправената от подсъдимия заканата към пострадалия не предполага възможност тя да бъде осъществена, както и не обективира решение да се стори това.

За съставомерността на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не е необходимо деецът към момента, в който отправя заканата да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в осъществяване на това решение/ ТР № 53/1989 г. по н.д.

№ 47/89 г. на ОСНК/. В този смисъл твърдението в касационната жалба и доводът на защитата изтъкнат в пледоарията пред въззивния съд, че тъй като не е съществувала, каквато и да е вероятност за осъществяване на отправената закана, престъплението е несъставомерно, се явява неоснователно. Изречената от подсъдимия към пострадалия закана - „ ти в скоро време ще си мъртъв, и ти и тази адвокатка майка ти, ще те убия първо тебе, после нея“ се разглежда като продължение на вече демонстрирано враждебно поведение, развило се на базата на усложнените им лични отношения по повод връзките на двамата мъже със св.К.. Пострадалият е бил информиран от свидетелката за агресивното поведение на подсъдимия спрямо нея по време на съвместния им живот, непосредствено преди деянието подсъдимият е отправял обиди към св.К. в присъствието на децата им, демонстрирал е заплашителното поведение спрямо пострадалия. Не на последно място инцидентът се е развил и след предходна случайна среща на двамата мъже, преминала на фона на емоционално напрежение. Заканата изречена от подсъдимия не само е могла да възбуди, но и реално е възбудила основателен страх у св. У., като в тази насока са налице убедителни гласни доказателства, както и експертно заключение.