Решение № 1494 от 15.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1494 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20241000503482 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 на ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила въззивна жалба от П. Й. Р., с която обжалва решение № 4 316 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, в частта в която съдът е отхвърлил предявеният иск за неимуществени вреди за разликата между присъденото обезщетение в размер на 63 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Твърди, че при постановяване на решението съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като е присъдил занижен размер на застрахователното обезщетение, както и е нарушил и разпоредбата на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД. като е приел, че наследодателят на ищеца е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Твърди, че определеният размер на обезщетението не контактува с действителните неимуществени вреди търпени от ищеца. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че бащата на ищеца е получил тежки травматични увреждания несъвместими с живота, като причината за смъртта е травматична - получената в резултат на ПТП съчетана травма. Твърди, че е приел изключително тежко и болезнено смъртта на баща си, загубил е най-близкия човек в живота си. Твърди, че двамата са били в прекрасни взаимоотношение, като между тях е съществувала силна духовна връзка, помагали са си взаимно и са си споделяли всичко. В подкрепа на тези твърдения излага 1 доводи, че това е установено от показанията на разпитания по делото свидетел, който има непосредствени впечатления. Твърди, че с не изпълнение на законовите си задължения водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 40 от ЗДвП и с действията си е станал причина за настъпване на ПТП.

По отношение на размера на обезщетението твърди, че съдът не се е съобразил с лимита по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, както и с динамиката в икономическата конюктура. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното в отхвърлителната част и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявеният иск в пълен размер, като претендира и разноски.

Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД оспорва така подадената въззивна жалба. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно. Моли съда постанови решение, с което да го потвърди.

С насрещна въззивна жалба ЗАД „Армеец“ АД оспорва решение № 4 316 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, в частта в която съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 63 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в тази част решението е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон. Твърди, че исковата претенция е недоказана в хода на производството. Твърди, че видно от събраните по делото доказателства първопричина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е поведението на пешеходеца Й. Г. Р., който в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, е навлязъл на пътното платно, без да се огледа и съобрази с приближаващите пътни превозни средства. Твърди, че липсва противоправно и виновно поведение от страна на водача на автомобила за настъпване на процесното събитие, поради което ЗАД "Армеец" не следва да носи отговорност. Навежда доводи, че от заключението на съдебно - автотехническа експертиза в процесния случай опасността е създадена и от действията на пешеходеца, предприел неправилното пресичане на пътното платно, в причинна връзка с настъпването на получените от вреди, поради което оспорва приетия размер на съпричиняване. Твърди, че с оглед възрастта както на пострадалия Й. Г. Р. - 91 г. към датата на настъпване на застрахователното събитие, така и на ищеца - 61 г. към този момент, считаме че присъденият размер на застрахователно обезщетение е завишен и несправедлив. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира разноски.

Ответникът по насрещната въззивна жалба П. Й. Р. оспорва същата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното в тази част.

С частна жалба ЗАД „Армеец“ АД оспорва определение № 13 930/12.09.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските. Твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в размер на 5 690,00 лв. е 2 прекомерно завишено, съобразно фактическата и правната сложност на делото. Твърди, че Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения нарушава нормата на чл. 101, §, 2 от ДФЕС, като с оглед директният ефект на чл. 101, § 1 от ДФЕС в отношенията между частноправните субекти, пораждащ права за тях, които националните съдилища са длъжни да охраняват, Наредба № 1 определя размера на дължимите и подлежащи на възстановяване като разноски минимални размери на адвокатските възнаграждения, ръководейки се в случаи като процесния единствено и само от материалния интерес на спора, без да държи сметка за действителната му фактическа и правна сложност, за извършените в неговия ход съдопроизводствени действия от страните, за продължителността му и т.н. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и вместо него да поставите друго, с което да се намали размера на адвокатското възнаграждение, присъдено на процесуалния представител на ищеца за осъществената от него защита. Претендира разноски.

Ответникът по частната жалба П. Й. Р. оспорва същата. Твърди, че определението е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 4 316 от 17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, че съдът е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да плати на П. Й. Р., на основание чл. 432 от КЗ сумата от 63 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) по повод смъртта на неговия баща Й. Г. Р., починал следствие на ПТП, настъпило на ******** г. в гр. София, причинено виновно от С.

Ц. Д., за управляваното от който МПС била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, ведно със законна лихва, считано от 13.07.23 г. до окончателното изплащане на сумата, отхвърлил е предявеният иск за разликата до пълния предявен размер от 150 000 лв., осъдил е ЗАД „Армеец“ АД да плати на П. Й. Р. сумата от 336 лева - разноски по делото, осъдил е П. Й. Р. да заплати на ЗАД „Армеец“ АД сумата от 452.40 лв., разноски по делото, осъдил е на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адвокат С. Н. от САК, адрес гр. София, бул. „***“ № *, ет. *, сумата от 5 690 лв. и е осъдил на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗАД „Армеец“ АД да плати по сметката на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 520 лв.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното определение № 13 930/12.09.2024 г., постановено по гр. д. № 8 044/23 г., по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 26 състав, съдът е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение по делото в частта за разноските.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото 3 доказателства, че на ******** г. около 14:00 часа в гр. София. ж. к. „Младост 1“ на улица без име, намираща се зад игрална зала „Magic Bet" е настъпило ПТП, при което товарен автомобил „Ивеко 50Ц35“, с per. № ********, управляван от С. Ц. Л., с посока на движение по ул. „Методи Антонов“ в посока от бул. „Г. М. Димитров“ към вътрешността на комплекса, достигайки и подминавайки игралната зала е спрял и на заден ход потеглил с десен завой, с което навлязъл в улица без име, водеща до складове и рампа на магазин „Т-Маркет“, като малко преди да достигне вратата за складовете, ударил пешеходеца Й. Г. Р., като му нанесъл тежка смесена травма. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че пострадалия е откаран и настанен в УМБАЛ „С. МЕД“ АД, където по-късно същия ден починал следствие на тежките травматични увреждания.

Не се спори по делото, а се установява и от доказателствата, че към датата на процесното ПТП за товарен автомобил е съществувала сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, както и за това, че ищецът е наследник на починалия Й. Р..

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на настъпилото ПТП на Й. Р. е причинена съчетана травма, изразяваща се в закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на опорно-двигателния апарат, дълбоки кръвонасядания на мускулатурата на гърба и в областта на тазобедрените стави, кръвонасядания в лявата част на езика, повърхностни разкъсно-контузни рани в лявата теменно-тилна област на главата с подлежащо кръвонасядане на меката черепна покривка и десния темпорален мускул, кръвонасядане с повърхностни охлузвания в тилната област на главата, повърхностни охлузвания в областта на лявото рамо и дясната подбедрица. Вещото лице твърди, че тази съчетана травма е причина за смъртта на Й. Г. Р.. В заключението си вещото лице е отразило, че установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да се получат при процесното ПТП, като между описаните травматични увреждания и смъртта е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Отбелязано е, че макар и на починалия да са били поставени диагноза „Флебит и тромбофлебит с неуточнена локализация“ от 08.06.2022 г. и диагноза „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“ от 02.02.2018 г., причината за смъртта е гореописаната съчетана травма, като поради тежестта й практически констатираните съпътстващи заболявания нямат стойност.

От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че водачът е длъжен да се убеди, че тази маневра няма да създаде затруднения за останалите участници в движението и ще бъде безопасна. При движение назад водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен, а по време на движението непрекъснато да го наблюдава. Ако водачът не е в състояние лично да извърши това, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности и да го направлява - ръководи за безопасно движение. При произшествия извършени по време на движение на заден ход на автомобила не се изследва предотвратимост на удара и ПТП чрез опасната зона, затова тя не се изчислява, тъй като единствено водачът трябва да осигури безопасността на маневрата си, 4 още преди да я започне и по време на изпълнението. Вещото лице твърди, че в настоящия случай, водачът на буса е имал възможност да наблюдава движението на автомобила си само чрез лявото и дясното външни огледала, защото каросерията е фургон - фризер. Зад автомобила той няма видимост и не може да наблюдава пространството, затова за нето е задължително да използва помощник. От професионална и техническа гледна точка поради наличие на баничарница, появата на пешеходец върху платното за движение е предвидима опасност за водача и той трябва да прецени правилно и точно условията на видимост на пространството назад и настрани от автомобила си. За да не допусне ПТП и удар на пешеходец той трябва да се движи с скорост, която в зависимост от условията на виждане назад чрез външните огледала да му даде възможност при поява на опасен обект -пешеходец във видимото му назад пространство да може да спре преди да навлезе в коридора на движение на пешеходеца. В заключението си вещото лице установява, че пешеходецът като участник в движението също е трябвало сам да осигурява безопасността се на движение върху платното за движение. За целта е имал възможност преди да навлезе в платното за движение да се огледа внимателно, имал е и възможност да види приближаващият автомобил, могъл е да изчака и да го пропусне да извърши маневрата си.