Решение № 133 от 22.02.2023, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Шумен, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело № 20223630101266 по описа за 2022 година

Производството е образувано по установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, от М. Ж. М., против Община Шумен, з а признаване, като установено в отношенията между страните, че въз основа на изтекла придобивна давност ищецът е собственик на имот от 488 кв. м. находящ се в гр. Шумен, *** и представляващ ПИ с идентификатор ***, при граници:

***,

***,

***,

***,

***, ведно с потроените в имота: постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 2 кв. м., с идентификатор ***, селскостопанска постройка със застроена площ от 4 кв. м., с идентификатор ***.

Ищецът обосновава исковата си претенция твърдейки, че п о силата на Протокол от 12.08.1957 г. и Решение по Протокол № 19/14.08.1957 г. на Изпълкома на ГНС - гр. Коларовград, на дядо му Н. П. П. възмездно е било отстъпено право на строеж на жилище върху държавна земя, представляваща парцел XI попадащ в кв. 202 по плана на града, целия с площ от 480 кв. м. В тази връзка, по одобрен архитектурен план, е било издадено Строително разрешение № 279/19.06.1959 г. за къща с площ от 85 кв. м.. След неговата смърт, с НА № ***г., преживялата му съпруга и баба на ищеца - В. З. П.а, продава на ищеца и на неговия брат В. Ж. М., посочената къща срещу задължение за издръжка и гледане. Впоследствие в това държавно място, ищецът и неговия брат построили допълнителни постройки, между които и гараж с площ от 18 кв. м. - въз основа на Разрешително за строеж № 1

380/11.12.1979 г., издадено на наследницата на Н. П. П., а именно - майката на ищеца Д. Н.ва Г.. По силата на НА за продажба № *** г. на нотариус при ШРС, родителите на ищеца - Д. Н.ва Г. и Ж. М. Г., продават така изградения гараж на ищеца. През годините в парцела освен гаража, ищецът изградил и допълнителна постройка, както и селскостопанска сграда. Към настоящ момент, съгласно КК и КР, одобрена със Заповед РД-18-52/25.11.2005 г. на Изпълнителен директор на АГКК с последно изменение от 02.02.2012 г., процесния поземлен имот се намирал в гр. Шумен, на адрес ***, целия с площ от 488 /четиристотин осемдесет и осем/ кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване до 10 м, като същия бил с идентификатор *** и представлявал частна общинска собственост, при съседи: ***, ***,

83510,661.35, ***, ***, ведно със сградите, които попадали в имота: постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 2 кв. м., с идентификатор ***; гараж /селскостопанска постройка/, със застроена площ от 25 кв. м., с идентификатор *** и селскостопанска постройка със застроена площ от 4 кв. м., с идентификатор ***. Твърди че, от момента на прехвърляне на собствеността през 1997 г., чрез продажба от неговите роднини, а преди това и чрез неговите родители и баба и дядо, както и до настоящ момент необезпокояван, повече от 10 г., владее непрекъснато и без противопоставяне ПИ с площ от 488 /четиристотин осемдесет и осем/ кв. м. и сградите в него, като ги облагородява, стопанисва с грижата на добър стопанин и в качеството му на собственик осъществява своето непрекъснато владение и държане, като никога и в нито един момент ответникът не бил оспорвал и не се бил противопоставял на фактическата му власт по отношение на тази площ. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 488 кв. м. находящи се в гр.

Шумен, *** и представляващи ПИ, с идентификатор ***, в едно с потроените в имота: постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 2 кв. м., с идентификатор ***; и селскостопанска постройка със застроена площ от 4 кв. м., с идентификатор ***, при граници на целия имот: ***, ***, ***, ***,

*** въз основа на изтекла придобивна давност в полза на наследодателите му Н. П. П., починал на 25.02.1976 г. и В. З. П.а, починала на 28.09.2002 г., считано от 14.08.1957 г., продължено от неговите родители и от него, в качеството му на наследник, която е присъединил към изтеклата в негова полза придобивна давност и до настоящ момент. претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК в писмен отговор ответникът намира иска за допустим, но неоснователен. Признава, че на 05.11.1957 г. въз основа на молба от 13.10.1956 г. Община Шумен /Градски народен съвет гр.

Коларовград/ сключва с Н. П. П. /дядо на ищеца/ Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя - 480 кв. м., съставляващо парцел XI, от квартал 202 по плана на Коларовград, съгласно Решение № 19 от 14.08.1957 г.

2 на изпълкома на ГНС - Коларовград, постановено на осн. чл. 1 от Указ за насърчаване и подпомагане на кооперативното, групово и индивидуално строителство. Издадено е и Разрешително за строеж на жилище 279/19.06.1959 г.. Строителството било реализирано в регламентирания от закона срок, с оглед на което, вещно право на строеж се трансформирало в право на собственост върху сградата за суперфицияра изградил сградата.

През 1979 г., в същия имот, без допълнително учредено право на строеж от страна на Община Шумен, на Д. Н.ва Г. /майка на ищеца/, било издадено Разрешение за строеж № 380/11.12.1979 г. за гаражна клетка от 18 кв. м..

Твърди, че по партидата на имота в Отдел „Местни данъци и такса битови отпадъци” в Община Шумен били налични четири броя декларации и една със служебна обработка по чл. 14 ЗМДТ: вх. № 31634002613/31.03.1998 г.; вх.

№ 31634002613/31.03.1998 г.; вх. ДК 14000152/13.01.2012 г., вх. № ДК 14003576/01.09.2015 г. и вх. № ДК 14000732/19.02.2021 г., като във всички били декларирани едни и същи обстоятелства: вид на имота - сграда; собственост на земя - НЕ; собственик на сграда или част от нея, построена върху държавен или общински парцел – ДА. Претендира разноски.

В проведените по делото съдебни заседания страните, чрез процесуалните си представители поддържат исковата молба и отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: че въз основа на молба от 13.10.1956 г.

Община Шумен /Градски народен съвет гр. Коларовград/ на 05.11.1957 г. сключва с Н. П. П. /дядо на ищеца/, Договор за отстъпено право на строеж за постройка на жилищна сграда върху държавна земя с площ 480 кв. м., съставляващо парцел XI, от квартал 202 по плана на Коларовград, съгласно Решение № 19/14.08.1957 г. на Изпълкома на ГНС - Коларовград, постановено на осн. чл. 1 от Указ за насърчаване и подпомагане на кооперативното, групово и индивидуално строителство; че е издадено Разрешително № 279/19.06.1959 г. за строеж на жилище; че строителството е било реализирано в регламентирания от закона срок, с оглед на което, вещно право на строеж се е трансформирало в право на собственост за суперфициаря изградил сградата; че през 1979 г., в същия имот, без допълнително учредено право на строеж от страна на Община Шумен, на Д.

Н.ва Г. /майка на ищеца/, било издадено Разрешение за строеж № 380/11.12.1979 г. за гаражна клетка от 18 кв. м.

Така установеното от фактическа страна се установява и от събраните по делото писмени доказателства: Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 05.11.1957 г. /л. 46/; Протокол от 12.08.1957 г. за оценка /л. 48/; Решение по Протокол № 19/14.08.1957 г. за отстъпване право на строеж /л. 49/; Строително разрешение № 279 от 19.09.1959 г. /л. 50/;

3

Протокол № 169/1959 г. за дадена строителна линия /л. 51/; Скица от 24.08.1957 г. /л. 52/; Обяснителна записка към проект на жилище 1958 г. /л.

53/; Проект на жилище - графична схема /л. 54/; Обяснителна записка от м.

XII. 1979 г., ведно с одобрени строителни книжа от 11.XII.1979 г. на ГНС Шумен и скица /л. 7-9/; Разрешение за строеж и преустройства № 380/11.12.1979 год. /л. 109/;

С НА *** г. /л. 5/ В. З. П.а, продава на внуците си М. Ж. М. и В. Ж. М., срещу задължение за гледане и издръжка, къща с маза построена върху държавно място представляващо парцел XI-5979, в квартал 202 по плана на гр. Шумен, от 480 кв. м..

С НА № *** г. на Нотариус при ШРС/л. 10/, Ж. М. Г. и Д. Н.ва Г. продават на сина си М. Ж. М., гараж с площ 18 кв. м. в гр. Шумен ул. ***, № 20.

В Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 31.03.1998 г. /л. 93/ с приложения;

Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 31.03.1998 г. /л. 101/ с приложения;

Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 13.01.2012 г. – /л. 75/ с приложения;

Декларация по чл. 14 ЗМДТ от 01.09.2015 г. /л. 58/ с приложения, по партиден № ********** – ЕГН на М. Ж. М. в Отдел „Местни данъци и такса битови отпадъци” в Община Шумен, не са налични декларирани данни за притежавана земя на адрес гр. Шумен, ***.

По делото са приети и други относими към предмета на делото писмени доказателства като: Удостоверение за наследници на Н. П. П., изх. № 1968/09.06.2022 г. на Община Шумен /л. 15/; Данъчна оценка /л. 31/; Скица № 15-274779/16.03.2022 г. на СГКК - Шумен на поземлен имот с идентификатор *** /л. 12/; Постановление peг. № 876 по ИД № 788/2009 на ЧСИ Д.

З., за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 28.11.2011 г. /л.

87, л. 56 и л. 66/; Решение по ГД № 413/2012 г., по описа на Районен съд Шумен /л. 67/; Постановление за възлагане на недвижим имот, влязло в законна сила на 16.05.2019 г. по ИД № 68/2016 г. на ДСИ при РС гр. Шумен /л. 55/.

От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза /л. 212/ се установява, че поземлен имот с идентификатор ***, на адрес гр. Шумен, ***, при граници на имота: ***, ***, ***, ***, ***, е идентичен с УПИ /парцел/ XI5679, попадащ в кв. 202 по плана на гр. Шумен, който УПИ /парцел/ е обективиран в нотариален акт № 4, том VI, дело № 1422/91 г. и нотариален акт № 22, том XXI, дело № 6309/1997 г..

От показанията на свидетеля Д. И. П.а, се установява, че в двора на бившия адрес ***, преди 1962-1963 г.. чичо и – Н. П. П. и стринка и - В. З.

П.а, които били баба и дядо по майчина линия на ищеца, построили къща, селскостопански постройки, тоалетна, а по – късно и гараж. В двора гледали животни - кокошки, а в градината садили пипер и домати, от които произвеждали зимнина. След смъртта на Н. П. в имота и в къщата останали 4 неговата дъщеря, В. П.а и зет му – Ж., които заедно докато стринка и била жива, полагали грижи за къщата. След кончината на Ж., а след това и на стринка и, в къщата останали майката и ищеца, които продължили да обработват двора и градината. След смъртта на родителите на ищеца, за дворното място и къщата останали да се грижат брат му и той, но брат му заминал за Англия и ищецът сам продължил да се грижел за дворното място и да го ползва - берял грозде от асмата и произвеждал ракия в гаража.

От показанията на свидетеля Р. Н. Д. се установява, че след кончината на Н. П. П. и В. З. П.а, както и на родителите му, ищецът полагал грижи за дворното място на бившия адрес ***, в който имало пред гаража асмалък, кайсия, джанка и други дръвчета. Докато бащата на ищеца бил жив в горния край на двора изградил селскостопански постройки, в които гледали някакви животни Преди последнита три години и 10 години преди това само ищецът стопанисвал имота - почиствал двора, полагал грижи за дръвчета и асмите, берял грозде.

Свидетелят Н. Х. Н., твърди, през годините в къщата на улица „***“ № 20, живяли, както дядо му, баща му и майка му на ищеца, така и брат му В. с жена си, който преди 4-5 години заминал за Англия. За дворното място полагали грижи баба му, дядо му и баща му на ищеца. В двора отзад имало селскостопански постройки, в които гледали нутри. Докакто В. живял в къщата ищецът идвал от време на време. След като В. заминал за Англия, и през последните 10 години, ищецът прибирал гроздето от една асма и правел вино в гаража. Последната година не бил обрал асмата и свидетелят му се обадил да го пита дали ще я бере, но той му казал да не я пипа.