Решение № 255 от 27.04.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. М*************, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М*************, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИСКРЕН Б.ОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН Б.ОВ Гражданско дело № 20251630102487 по описа за 2025 година

Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от жената против мъжа, без заявена претенция за произнасяне по въпроса за вината, с правно основание чл. 49, ал.1 СК.

Поддържа се, че страните са във фактическа раздяла и не поддържат контакт с ответника,.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор по исковата молба, с която не оспорва исковата молба.

Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за установено следното:

Е. Х. и К. К. Д. са сключили граждански брак на 19.10.2021 г.. в Р**********, ДУГА ПОЛЯНА.

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.

Предявеният иск за развод е доказан по своето основание. Фактическата раздяла на съпрузите, които от средата на миналата се установи, че страните не живеят заедно, дори в една държава (чл. 235, ал. 3 от ГПК), без те да поддържат контакти като съпрузи през този период от време, е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Брачната връзка 1 е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави духовно съдържание, лишена е от взаимната привързаност между съпрузите, от уважение, доверие, готовност за взаимопомощ и разбирателство. Между тях липсват съпружески чувства, емоционална, духовна и физическа близост и всеки от съпрузите води свой самостоятелен живот. Като останала да съществува само формално между съпрузите, брачната връзка се явява напълно безполезна за страните по нея, лишена е от социалната си функция.

Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т.3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящият случай разделното живеене на съпрузите в различни държаи и липсата на обща грижа за дома и семейството, в съвкупност дава основание да се направи извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправим разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК. Това трайно настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните. Този извод на съда не се променя от желанието на ответника да запази брака си. Бракът е доброволен съюз между мъж и жена, който включва съвместно желание за поддържане на контакти и връзки помежду си и той не може да бъде запазен против волята на някоя от страните. Брачната връзка предполага разбирателство и общи усилия на двамата съпрузи за изграждане и запазване на семейните отношения, усилия, каквито не се установи да са положили в достатъчна степен и двамата съпрузи през последните години.

Съгласно чл.49, ал. 3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По делото нито една от страните не е изявила желае съдът да се поизнася по този въпрос

Държавната такса при решаване на делото по иска за развод се дължи от двете страни по равно.

Ищецът не претендира разноски, а и такива не му се следват именно предвид вината за брачното разстройство.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

2

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак № 192/ 19.10.2021 г. на Община М************* между К. К. Д., ЕГН **********, и Е******* Х., гражданин на Р**********, роден на ********** г, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал.1 и ал. 3 от СК.

ОСЪЖДА Е******* Х., гражданин на Р**********, роден на ********** г, , да заплати по сметка на РСМ 327,23 евро – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - М************* в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – М*************: _______________________ 3