Решение № 33 от 07.08.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Чепеларе, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Нина Горялова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело №

20265450100079 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Б. И. М., ЕГН **********, с адрес гр.****, ул. „****“ №**** чрез адв. Т. Ц. от САК, срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Иван Хаджикоцев“ №52-54, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.20 вр. с чл.19, ал.4 вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за кредит №7053744074 от 16.07.2025 год. сключен между Б. И. М. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит №7053744074 от 16.07.2025 год., по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 18 800 лева, платим на 38 вноски, с лихвен процент от 46,60 % като целият размер на лихвата е 21 334,16 лева и годишен процент на разходите (ГПР) 48,74 %. В чл.7.1. от договора за кредит е посочено, че се включва и застраховка BANK защита на кредита в размер на 6000 лева, като същата е прибавена към главницата по кредита и така в графа общ размер на кредита сумата възлиза на 26 000 лева. Съгласно чл.10 от процесния договор общата сума дължима от потребителя е 44 293,76 лева. Според погасителния план олихвияемата сума по кредита е в действителност 22 959,60 лева, а не 18 800 лева, които всъщност ищецът е изтеглил.

Твърди се, че договора не е написан на ясен и разбираем език и в шрифт не по-малък от 12, не е посочен съществен елемент от неговото съдържание (общ размер на кредита и ГПР), респ. посочен е грешно изчислен размер на годишния процент на разходите, който в действителност надхвърля законоустановения максимум. Договорът за кредит е недействителен и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа посочване на годишния процент на разходите (ГПР) в съответствие с чл. 19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към ЗПК, където детайлно е уредено как се определя и изчислява ГПР. Застрахователната премия не е включена в ГПР, а в главницата по кредита и подлежи на допълнително олихвяване съгласно приложения погасителен план. Клаузата по кредита е неравноправна, а тази за определяне размера на възнаградителната лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Въз основа на изложените пороци, целият договор за потребителски кредит е нищожен. Договорът за потребителски кредит и застрахователния договор се намират във взаимовръзка помежду си и като система от 1 правоотношения между страните, поради което последиците от недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията.

Твърди, че възнаграждението за застрахователната премия следва да бъде включено в ГПР, а не към главницата. При включване дори само на застрахователната премия с лихвата върху нея ГПР се променя значително над посочения размер, като ГПР възлиза на процент над допустимия размер от 50 %, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК заплащането на сумата по застрахователния договор следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Позовава се на съдебна практика на СЕС относно понятието "общи разходи по кредита за потребителя".

Посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна, некоректна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че Договора за потребителски кредит е неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/1 3/ЕО. Със сключването на процесния договор е нарушена и Директива 93/1 3/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, като съгласно чл. 3 на същата неравноправни клаузи са тези договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/1 З/ЕИО е регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. В тази насока е и практиката на Съда на Европейския съюз Решение по дело С-618/10, Решение по дело С-415/11 и цитираната в него практика.

Твърди, че посоченият в договора ГПР от 48.74 % не е действителният, тъй като не включва разходите - такса за експресно разглеждане на кредит, неустойка за непредоставяне на поръчител и за застраховател, поради което договора за потребителски кредит е недействителен.

Недействителността на договора за потребителски кредит е такава, възникнала при наличието на условията по чл. 22 ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. т. 7- 9, ДПК е недействителен. В случая безспорно е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като в представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по тази точка - "размерът на ГПР за всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора".

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди се, че съдържанието и структурата на самия договор за кредит е съобразена с последователността на изискванията за съдържание на договор за потребителски кредит, заложени в чл. 11, ал. 1 от ЗПК, което позволява лесно и недвусмислено да се установи, че договорът съдържа всички задължителни реквизити на закона. Не оспорва, че застрахователната премия, финансирана от Банката, не е включена в общите разходи по кредита, които формират стойността на ГПР, посочена в процесния договор. Това дори е изрично посочено в чл. 10 от Договора за потребителски кредит, където са записани допусканията, използвани за изчисляването на ГПР, противно на твърденията в исковата молба, че такива допускания липсват. Твърди се обаче, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Съгласно§ 1. т. 1 от ДР на ЗПК застрахователните премии могат да бъдат включени като разход по кредита единствено в случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за отпускане на кредита, като настоящия случай не е такъв. Сключеният от ищеца застрахователен договор е обективиран в Сертификат № 170537526092025, но същият не е условие за получаването на кредита, за което Банката е информирала абсолютно прозрачно потребителя ищец, видно от част II, т.7 от СЕФ, чл.7.2.3, чл.10 и чл. 19 от договора, т.12 от представеното към настоящия 2 договор заявление – декларация за установяване на договорни отношения.

Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца, че предварителното знание за размера на застрахователната премия е доказателство за задължителния характер на застраховката.

Твърди се, че застраховката е сключена с посредничеството на Банката, като същата е и застраховащо лице. Договорът за кредит, както и застраховката са заявени и сключени от ищеца посредством автоматизиран процес за кандидатстване и сключване на договора, където потребителят е абсолютно свободен да избира сумата и срокът на договора за кредит, както и дали да има сключена застраховка. Цената на застраховката е определена като процент от размера на кредита умножен по продължителността на кредита в месеци. В хода на един автоматизиран процес по кандидатстване и сключване на договор за кредит няма нищо учудващо, ако цената на застраховката може да се добавя или изважда като параметър от данните по кредита, в зависимост от избора направен от потребителя. С подписването на процесния застрахователен договор, обективиран в Застрахователен сертификат № 170537440742025, както и с предоставянето на приложимите общи условия и предварителна информация, на застрахованото лице е предоставена съответната услуга по смисъла на Кодекса за застраховането (КЗ). Договорът за застраховка е сключен по реда на чл. 382 от КЗ. Този тип застраховки са уредени в Глава 37 от КЗ със заглавие „Застраховка за обезпечение на заем или банков кредит. застраховане на лизингово имущество.“ Конкретната застраховка е сключена между: Застраховател: (Кардиф Животозастраховане, Клон България” КЧТ и “Кардиф Общо Застраховане, Клон България” КЧТ); Застраховащ: „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД (застраховащо лице по смисъла на чл. 382, от КЗ); Застрахован: кредитополучател, в случая длъжника Б. И. М. ЕГН: **********; Застрахователен посредник – ТИ БИ АЙ Банк ЕАД. На кредитополучателя са предоставени Общи условия, които са неразделна част от Груповия застрахователен договор № 01/2019 за застраховки „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, сключен между застрахователите и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД. Застраховка „BANK пакет 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“ се сключва по реда на чл. 382 КЗ като застраховка в полза на кредитора за обезпечаване на вземането му от застрахования по договора за потребителски кредит. Тя предоставя застрахователна закрила при настъпване на рискове, които могат да доведат до загуба на доход и невъзможност за погасяване на кредита. От изложеното е видно, че по договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие.

Счита за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Цитираната разпоредба изисква точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено и написано в чл. 10 от Договора: ГПР – 48.74 % и обща дължима сума 44 293.76 лева. В същият член са описани и допусканията при които е изчислен ГПР, както и кои разходи се включват в него, както и кои не се включват и защо. по тези съображения счита, че договорът е в унисон с въпросната разпоредба, като има и касационна практика в тази връзка /Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О./.

Отделно, счита за неоснователни наведените от ищеца доводи, че посоченият в договор ГПР не отговаря на действителният. В конкретния случай, а и по принцип, във всяка месечна вноска е включена освен главницата и всички разходи – лихви, такси, комисиони и други, като за този случай в месечната вноска е включена само главница (заем+застраховка) и лихва. Не е случайно включването в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 освен стойността на ГПР да бъде посочена и общата сума дължима от Потребителя, именно тази стойност дава необходимата яснота за оскъпяването на кредита. За конкретния договор за кредит ГПР е правилно изчислен и е този посочен в договора за кредит – 48.74 %. В процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва (чл. 7 и чл. 9.1. от Договора). Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин.

Представя справка за платените от ищеца суми по процесния договор възлизащи на обща стойност 599,40 евро.

С оглед на изложеното, моли да бъде прието, че Договор за потребителски кредит с № 7053744074 от 16.07.2025 г. е в съответствие с разпоредбите на ЗПК и не са налице обстоятелствата 3 по чл. 22 ЗПК за обявяването му за недействителен, поради което моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.