Решение № 67 от 16.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20255300502991 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т. Ч. Х., с ЕГН ********** чрез пълномощника по делото адвокат А. П., вписана в АК-Пловдив, против Решение №3946 от 13.08.2025 г., постановено по гр. дело № 21793/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XI гр.с., с което е осъдена Т. Ч. Х., с ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „***, да заплати на Б. В. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес: град Пловдив, ул. „***, сумата в размер на 2 000 евро (две хиляди евро), (или левовата им равностойност от 3 911, 66 лева), представляваща предоставена в заем сума по устен договор от 19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба16.12.2024 г. до окончателното й изплащане и е разпределена отговорността за разноски съобразно изхода на спора.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност на първоинстанционното решение, изразяваща се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, като се излагат подробни съображения. Поддържа се, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешен извод за основателност на исковата претенция, тъй като бил приел безкритично, че показанията на свидетеля на ищеца – А.Б. са достоверни, без да ги е съпоставил с другите доказателства и правилата на житейската логика. Във въззивната жалба се твърди, че свидетелят Б. е заинтересован да издейства благоприятно за ищеца решение и на моменти показанията му звучели нагласени или нелогични, като 1 се излагат доводи в тази насока. Поддържа се, че първоинстанционният съд в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с трайната практика на ВКС е неглижирал и не е кредитирал показанията на свидетеля Х. поради това, че е съпруг на ответницата Х.. Твърди се, че без значение за правния спор е това, че св. Х. също е ответник по сходен иск на ищеца, както и че срещу Х. имало образувано дело от колекторско дружество, по което същият е подал възражение. Излагат се доводи, че отношенията между страните по делото изключват каквато и да е възможност за предаване на суми в заем. Х. не била получавала никакви суми от З., вкл. претендираната по делото сума в размер на 3911,66 лв., както и не е получавала покана за връщане на суми, т.е. не е длъжник на ищеца. Отправя се искане до въззивния съд за отмяна на първоинстнационното решение и отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Б. В. З. чрез пълномощника – адв. Т. Й., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като се излагат подробни доводи в тази насока. Въззиваемата страна поддържа, че са изцяло неоснователни възраженията, поддържани от въззивника. Поддържа се, че от събраните пред първата инстанция гласни доказателства безспорно се установило сключеният между страните устен договор за заем. Твърди, че правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св. Х., като е отчел очевидна негова заинтересованост, като излага доводи в тази насока. Излагат се съображения, че са неоснователни оплакванията в жалбата, че показанията на св. Б. не е следвало да се кредитират. Моли да не се приемат по делото представените с въззивната жалба писмени доказателства, тъй като счита, че не е налице нито една от предпоставките на чл. 266 ГПК, а страната е можела да представи същите в първоинстанционното производство. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. Й. – процесуален представител на Б. З..

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционното производство е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца Б. В. З. срещу ответницата Т. Ч. Х., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 2000 евро /или левовата им равностойност от 2

3911,66 лв./, представляваща предоставена в заем сума по устен договор от 19.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-16.12.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че на 19.10.2023 г. като заемодател сключил устен договор за паричен заем с ответницата като заемополучател, по силата на който ищецът се задължил да предаде на ответницата сумата от 2 000 евро или в левова равностойност 3911,66 лв. Ищецът излага твърдения, че е предал реално в брой на ответницата сумата, като връщането на заемната сума се дължало до 19.11.2023 г. На 13.06.2024 г. до ответницата била изпратена покана за доброволно връщане на сумата в 7-дневен срок, но нито в дадения срок, нито до момента, имало изпълнение. Предвид това ищецът моли за осъждане на лицето да заплати търсената сума. Претендират се и разноските в процеса.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата чрез пълномощника си е подала писмен отговор, с който се оспорва искът като неоснователен. Ответницата твърди, че не е сключвала с ищеца договор за заем и не е получавала от него суми на такова основание, нито на друго основание. Ответницата поддържа, че с ищеца имали само отношения като адвокат и клиент. Не ставало ясно къде бил уговорен заемът и кога и къде е била предадена сумата. Не била получила и покана за доброволно изпълнение, за която разбрала едва с връчването на исковата молба. В отговора на исковата молба се излагат доводи, че с ищеца ответницата нямала договор за заем, а той бил неин адвокат по н.ч.х.д.№3394/2023 г. на ПРС, X нак. с-в, който като пълномощник по договор за правна защита получил хонорар от 2 000 лева. Впоследствие ищецът преупълномощил друг адвокат, свой колега в кантората - Л.Г., която я представлявала по делото, както и на втора инстанция, за което получила отделно възнаграждение по друг договор за правна защита. Ответницата била подсъдима по делото, което се развило в четири съдебни заседания – 14.07.2023 г., 14.09.2023 г., 19.10.2023 г. и 28.11.2023 г., едно от които съвпадало и с твърдяната дата на договора за заем. Дори и през ум не й минавало да иска пари от адвоката си, като при всяко от отиванията й при адвокат З.-от първоначалното уговаряне и на всички четири заседания винаги била придружавана от съпруга си, който й бил свидетел, че ищецът не й бил дал пари в заем. Ответницата счита, че ищецът бил осТ.л недоволен от заплащането, което договорили по наказателното дело, като имал желание да се водят и други дела срещу тъжителя за причинени неимуществени вреди, по които той пак да й е адвокат и да получи възнаграждение, но до това не се стигнало. Моли за отхвърляне на иска. Претендира и разноски.

С постановеното решение първоинстанционният съд е приел, че е сключен между страните процесният договор за заем, като ответницата не е погасила дълга, поради което претенцията се явявала доказана по основание и размер, като съдът е уважил предявения иск.

По настоящото дело е спорно дали действително е сключен договор за заем от ищеца като заемодател и ответницата като заемополучател и дали е дадена в заем паричната сума от 2000 евро.

Представена е на л.3 от гр. д.№ 21793/2024 г. на РС-Пловдив покана от ищеца до ответницата от 13.06.2024 г., изпратена чрез телепоща, с която се кани ответницата в 7-дневен срок да върне на ищеца заетата сумата от 2000 евро по устния договор за заем от 19.10.2023 г., с падеж 19.11.2023 г. По 3 делото няма данни поканата да е връчена на ответницата.

По делото е приложено и н.ч.х.д. № 3394/ 2023 г. на РС-Пловдив, X нак. с-в, по което ответницата е подсъдима и е представлявана от ищеца-адв. З. като неин защитник. От приложеното дело се установява, че на датата 14.09.2023 г. е провеждано съдебно заседание от 09:00 часа до 10:25 часа, ответницата е била защитавана от адв. З. и още един пълномощник – адв. Л.Г., делото е отложено за 19.10.23г. от 10:30 часа. На 19.10.2023г. е проведено съдебно заседание от 10:30 до 10:50 часа, като Х. се е явила на него заедно със защитниците си адв. З. и адв. Г..

По делото е приложено и ВНЧХД №358/2024 г. по описа на ОСПловдив. Във въззивното производство по ВНЧХД №358/2024 г. по описа на ОС-Пловдив г-жа Х. е представлявана от адв. Г. и адв. К.. Делото е приключило в полза на г-жа Х..

На л.36 от н.ч.х.д № 3394/ 2023 г. на ПРС е представен договор за правна защита и съдействие от 10.07.2023 г., съгласно който в полза на адв. З. е платено адвокатско възнаграждение от 2000 лева от г-жа Х. на дата 10.07.2023г., като същият е преупълномощил и адв. Г. да я представлява. За въззивното производство г-жа Х. е платила адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева на адв. Г. съгласно отбелязано в приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024 г. – л.26 от ВНЧХД №358/2024 г. по описа на ОС-Пловдив.

Във въззивното производство по настоящото дело е представено на л.

52-54 решение №4424/15.10.2025 г. по гр.д.№21794/2024 г. на РС-Пловдив, невлязло в сила, с което е отхвърлен предявеният от Б. З. срещу А. Х. иск /съпруг на ответницата и свидетел по настоящото дело/ с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Х. да плати на Б. З. сумата от 3000 лв., представляваща главница по устен договор за заем от 14.09.2023 г., сключен между З. и Х., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-16.12.2024 г. до окончателното плащане.

По делото пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите А. К.

Х. /съпруг на ответницата/ и А.Г. Б. /приятел на ищеца/.

В свидетелските си показания А. К. Х. съобщава, че ищецът З. е бил адвокат на жена му-ответницата във връзка с нейно дело, като двамата съпрузи го посещавали 4-5 пъти и винаги са били заедно - на 10.07.2023 г., 14.09.2023 г. и на 19.10.2023 г. По отношение на деня 19.10.2023 г. свидетелят заявява, че той и ответницата, през цялото време са били заедно при адв. З., след това отишли в съда и се прибрали вкъщи, като двамата съпрузи били заедно, обядвали и от вкъщи не са излизали вечерта. Свидетелят Х. съобщава, че никакви пари не са получавали от адв. З., като сочи, че съпругата му е заплатила на ищеца адвокатски хонорар, тъй като ищецът като адвокат я е защитавал по дело. Свидетелят споделя, че нищо не е видял да получава ответницата от ищеца, като тя нищо не е получавала.

В свидетелските си показания А.Г. Б.-приятел на ищеца, посочва, че бил виждал ответницата при ищеца. Съобщава, че на 14.09.2023 г. ответницата имала дело, по което ищецът я защитавал и тогава ищецът казал на свидетеля да го изчака долу на барчето до кантората му. Дошли там ответницата и съпругът й, като тогава ищецът се качил до горе, слязъл и дал на мъжа й сумата от 3 000 лева в заем за срок от един месец, защото човекът имал дългове към колекторски фирми. Свидетелят посочва, че вършел работа на 4 ищеца, когато му се обадел „закарай ме с колата тук-там“. Свидетелят Б. споделя, че един месец по-късно- на 19.10.2023 г. ответницата пак имала заседание по делото. Ищецът се обадил на свидетеля, минали през барчето, от там ищецът го пратил до дома на ищеца З., свидетелят отишъл, взел 4500 лева, обменил 2000 евро на Гроздовия пазар, били в банкноти по 200 евро.

Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7a859b69-28e7-4310-9a33-9d0f2ce91b56