Решение № 73 от 21.06.2024, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Поморие, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Т. като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100400 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от ищците З. А. У. и С. А. Й., чрез адв.И.С. от БАК със съдебен адрес в гр.Бургас против ответниците А. Б. А. и Ф. М. А., двамата от гр.Поморие. В молбата си ищците твърдят, че те и покойната им майка били признати за собственици с нотариален акт №171, том І, дело №150/17.04.2003 г. на процесния недвижим имот- еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 44 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес в гр.П., който бил владян от тяхната майка А.К., а след смъртта и на 25.01.2023 г. те продължили да владеят имота и са станали негови собственици. Твърди се, че през 2008 г. имотът, след проведена публична продан, бил възложен на В.М. с постановление на ЧСИ Д.Н., но въпреки това , ищците и тяхната майка продължили да живеят в имота, до нейната смърт, като никой не им създавал проблеми.

Твърди се, че на 23.05.2023 г. , наследниците на В.М.ев продали имота на ответниците по делото. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот – еднофамилна едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** със застроена площ 44 кв.м., разположена в ПИ с идентификатор ***, с административен адрес в гр.П.. Претендират се и направените по делото разноски. Представя доказателства .

Искът е с правно основание чл.124 от ГПК .

Ответниците, в срока по чл.131 от ГПК са подали отговор на исковата молба, в който оспорват предявеният иск. Твърдят, че са добросъвестни купувачи и са придобили имота от собственици, а същият до смъртта на В.М.ев се твърди, че бил предоставен в заем за послужване на ищците и тяхната майка, като В.М.ев, който придобил имота на публична 1 продан, се е считал за собственик и е предприемал действия по запазване на имота по повод наложена възбрана върху същия през 2017 г. . Иска се отхвърляне на предявеният иск .

Представя доказателства .

В с.з. се представлява от процесуален представител ,чрез който поддържа отговора .

За да се произнесе по така поставения за решаване правен спор съдът взе предвид следното.

По делото не се спори , че ищците са наследници на А.А.К., което се установява и от представеното удостоверение за наследници .

Представен е препис от констативен нотариален акт №171/17.04.2003 г., том І, нот.дело №150/2003 г., с който ищците и тяхната наследодателка са признати за собственици по наследство от А.М.К. на югозападната част- обособена в самостоятелно жилище на площ от 50 кв.м. от двуфамилна едноетажна жилищна сграда цялата на площ 134 кв.м. , построена с отстъпено право на строеж в общинско дворно място- урегулиран поземлен имот парцел VІІ-2507, кв.162 по плана на гр.Поморие, урегулиран на площ 308 кв.м. при посочените в нот.акт граници. От представената скица от СГКК-гр.Бургас се установява, че процесният имот е с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие.

Не е спорно също, че процесният имот описан по-горе е бил изнесен на пулбична продан и възложен на В.М. Т. с представеното постановление за възлагане от 22.07.2008 г. на ЧСИ Д.Н. с район на действие БОС. От представеното удостоверение за наследници се установява, че Веселин Т. е починал на 22.08.2018 г. и е оставил за свои наследници Е. Н.

Великова- Т., М. В. Т. и Е. В. Т.. С представения нот.акт №191/23.05.2023 г. наследниците на В.Т. продали процесния имот на ответниците по делото. В качеството на свидетели са разпитани А.К. и А.К., двете в роднински отношения с ищците, както и свидетелите М. Т.без роднински отношения със страните и Б. Т. – баща на ответника. Според св.А.К. ищците и тяхната наследодателка са живели в процесния имот, който преди седемнадесет до двадесет години бил заложен при В.(В.Т.), който ги изгонил и заключил имота, като след време според свидетелката наследодателката на ищците спечелила дело за къщата и след това се върнала да живее в нея. Докато била изгонена от къщата, наследодателката на ищците живеела в магазинче в същия двор, където е къщата. Свидетелката е виждала В. да идва в махалата, но не знае дали е ходил и в къщата. В същата насока са и показанията на Св.А.К., според която къщата е върнатана наследодателката на страните след като е починал В., при който била заложена и след като си върнала заема. Св.М.Т. сочи, че баща му е купил процесния имот през 2008 г. от ЧСИ, като тогава в къщата е живяла възрастна жена, която баща му оставил да живее там с уговорката да си заплаща консумативите. През годините свидетелят сочи, че баща му съхранявал автомобилни гуми и други вещи и от време на време посещавал имота. След смъртта на наследодателката на страните, свидетелят сочи, че е минавал да наглежда имота, но не е влизал вътре, тъй като къщата била заключена. Св.Т. сочи, че продал имотапеди няколко месеца и никой не е предявявал претенции за тази къща.

Св.Б. Х. сочи, че след като В.М.ев е купил процесния имот е сменил бравите и го заключил и едва след смъртта му зетят на наследодателката на страните и съпруг на втората ответница 2 счупил катинарите и влезли в къщата тъй като там имало техни натурии. Според свХ.

В.М.ев ползвал къщата като склад и ходел там да си взема материали. Според него в имота живеела само наследодателката на страните, коятоне плащала наем, а си заплащала консумативите.

При така установените факти, въз основа на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона съдът направи следните правни изводи: Съгласно чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението следва да бъде явно, спокойно, непрекъснато, постоянно и несъмнено. В случая се твърди от ищците ,че са собственици на процесния имот , в качеството им на наследници на своята майка, която живяла в имота и го владяла повече от десет години от 2008 г. до смъртта си през 2023 г. С оглед твърденията на ищците , че са собственици на процесния имот, в качеството си на наследници на своята майка , следваше да докажат при условията на пълно и главно доказване , че тяхната наследодателка е упражнявала давностно владение върху имота повече от десет години , а след смъртта и ищците са продължили владението на имота , като са присъединили към своето владение и владението на наследодателя си и същото е било явно, спокойно, непрекъснато и несмущавано . В случая такива доказателства не са представени. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че след като имота е бил придобит на публична продан от В.М.ев през 2008 г. , той е оставил наследодателката на страните да живее в имота, като е ползвал част от него за да съхранява свои вещи и периодично е посещавал имота, като при тези посещения наследодателката на страните не се е противопоставяла и липсват данни да е демонстрирала пред него намерението да владее имота за себе си. Така до смъртта си през 2003 г. наследодателката не е придобила имота по давност, съответно същият не е придобит по наследство и от нейните наследници- ищците, в чиято полза също не е изтекъл предвидения в чл.78 от ЗС давностен срок от смъртта на наследодателката им до предявяване на исковата молба. Поради това , че ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесният имот , искът следва да се отхвърли . По направените искания на страните за присъждане на разноски, съдът прие следното:Предвид отхвърлянето на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва ищците да заплатят на ответниците направените от тях разноски по делото в размер на 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Искането на ищците за присъждане на разноски съобразно с представения списък на разноските, следва да се отхвърли предвид изхода от спора.

Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от ищците З. А. У., ЕГН********** с адрес в гр.Б. и С. А. Й., ЕГН..., с адрес в гр.П. , двете със съдебен адрес в гр.Б. срещу ответниците А. Б. А., 3

ЕГН********** и Ф. М. А., ЕГН**********, двамата с адрес в гр.П.. , да се приеме за установено по отношение на ответниците , че ищците са собственици на следния недвижим имот: югозападната част- обособена в самостоятелно жилище на площ от 50 кв.м. от двуфамилна едноетажна жилищна сграда цялата на площ 134 кв.м. , построена с отстъпено право на строеж в общинско дворно място- поземлен имот парцел VІІ-2507, кв.162 по плана на гр.Поморие, урегулиран на площ 308 кв.м. при граници на парцела: от две страни улици, парцел VІІІ-2506, парцел V-2505 и парцел VІ-2508, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие одобрени със Заповед №РД-18-36/29.04.2009 г. на изп.директор на АГКК с площ 44 кв.м..

ОСЪЖДА ищците З. А. У., ЕГН********** и С. А. Й., ЕГН... да заплатят на ответниците А. Б. А., ЕГН********** и Ф. М. А., ЕГН********** сумата 1000 лв.( хиляда лева), представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищците З. А. У., ЕГН********** и С. А. Й., ЕГН... за присъждане на разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен съобщението. срок от

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4