Решение № 8693 от 14.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8693 гр. С., 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20241110147105 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. с чл.149 ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№ 255410/8.8.2024г. от ищец ТОПЛОФИКАЦИЯ С. ЕАД, ЕИК 831609046, срещу ответник ХАРТА ООД, ЕИК 206465150, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца следните суми - в общ размер от 1132,60 лева/лв./, от които 933,70 лева (деветстотин тридесет и три лева и 70 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.05.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 198,90 лева (сто деветдесет и осем лева и 90 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.11.2021 г. до 15.05.2024 г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.С., ул.Вр. №***, апартамент преустроен в магазин, аб.№ ****, инсталация №*********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 17702/12.6.2024г. по реда на чл.410 ГПК по заповедно ч.гр.д.№ 31860/2024г. по опис на СРС.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът, твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на пар.1, т.43 от ДР на ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот описан в ЗИ и ИМ.

Посочва, че в чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за 1 стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от “Топлофикация С.” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочено е, че между ХАРТА ООД и Топлофикация С. ЕАД на 21.10.2021г. е подписан договор за продажба на топлинна енергия № ТД ********** за аб. № **** при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. С. по чл.149, ал.1, т.3 от Закона за енергетиката/ЗЕ/. Дружеството ищец е изпратило писмо покана за заплащане на задълженията № П- ***/*****г. но към дата на подване на ИМ погасяване на задълженията от страна на ответник не е направено.

Посочва се, че за процесния период са в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от Топлофикация С. ЕАД на потребители в гр.С., одобрени с Решение № */12.7.2002г. на ДКЕВР, Решение № */06.03.2006г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № */08.10.2007г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.

В договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация С.” ЕАД на потребители в гр.С. и Българското законодателство. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл.40, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на ХАРТА ООД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че Харта ООД е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ.

До дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда и ИМ в деловодството на ищцовото дружество не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми за процесен период.

Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите суми за начислена ТЕ за спорния период за посочения в ИМ обект.

Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедно производство.

ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е направил възражения, нито доказателствени искания, не представя доказателства. Срокът за подаване на ОИМ е изтекъл на 11.11.2024г./л.60 от делото/. По предхождащото заповедна част на 2 производството развило се пред СРС по ЧГД№ 31860/2024г. по опис на СРС е подадено възражение по чл.414 ГПК с вх.№ 243338/25.7.2024г. от управител на ХАРТА ООД, чрез адвокат по пълномощно/л.20-21 от делото/, с което е оспорено, че ответникът не е ползвал ТЕ за период 01.01.2021г.-30.04.2022г. затова не дължи начислените суми.

В открито съдебно заседание /о.с.з./ ищецът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощно - юр.консулт, поддържа предявените искове и моли да се уважат. Претендира разноски по представен списък по чл.80 ГПК.

В о.с.з. ответник, редовно призован, не се явява представляващия управител на дружеството, не се представлява от упълномощен адвокат или юр.к.

В о.с.з. третото лице помагач ФДР ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО ЕООД, ЕИК 130532985, редовно призован, не се представлява от управителя си, от юр.консулт или адвокат. Подава по делото писмена молба с вх.№ 80629/6.3.2025г., приета от съда, с приложени към молбата писмени документи - индивидуална справка за използваната ТЕ за процесния период (за абонатен № ****) – 1 бр., формуляр за отчет на уредите за ДР на ТЕ – 1 бр. и сертификат за типово одобрение на уредите за ДР на ТЕ за отопление.

Съдът, като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид законовите норми уреждащи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи приложени към ИМ – Пълномощно за ищец/л.9/; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№173343/28.5.2024г. по което е образувано предходното заповедно по ч.гр.д.№ 31860/2024г. по опис на СРС заедно с доказателство за платена ДТ/л.10-13/; Договор при ОУ сключен от Топлофикация С. ЕАД с ответник с № ********** от 21.10.2021г. за срок от 1 година/л.14/; справка за дължими суми за аб.№ ********* за обща сума 1132,60лв./л.15/; писма за уреждане на отношенията между страните отправени от ищеца с обратни разписки за получаване на пощенските пратки от дати *****г./получено на 28.3.2024г./ и от 20.3.2023г./неполучена от ответник/л.16-19/; заявление-декларация от 21.10.2021г. от ответник чрез управител В.Д.Илиев за откриване на партида за процесен обект с инсталация № ********* при ищец, заедно с приложени пълномощни и Договор за наем на процесен обект за период от 1.10.2020г.-1.10.2022г. сключен от ответника/л.20-27/;

НА№ 122, том XII, дело № 2446/26.2.1992г. на софийски нотариус за продажба на процесен обект-апартамент преустроен в магазин на адрес гр.С., ул.Ян. З. №**, вх.Б /л.28-29/; Договор от 30.9.2002г. между ищец и ФДР заедно с Протокол от ОС на ЕС от 1.9.2002г. /л.30-35/;

Удостоверение от Търг.регистър за ищеца от 2.11.2021г./л.36-39/; Общи условия/ОУ/ за продажба на ТЕ за стоп.нужди от ищеца на потребители в гр.С./л.40-51/.

По делото е прието като доказателство предходното заповедно производство по ч.гр.д.

3

№ 31860/2024г. по опис на СРС.

От заключението на приетата по делото СТЕ/л.80-88/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като същата не е оспорена от страните, се установява, че сградата, в която се намира процесен имот е с непрекъснато топлоснабдяване за процесен период. Дяловото разпределение извършено от 3ЛП съответства на нормативните актове и на документите издадени за сградата и имота. Има индивидуални топломери за всеки имот и водомери за топла вода. В процесен имот има монтирани 4бр. топломери върху 4бр. отоплителни тела и се ползва топла вода, но понеже няма пломба на водомера отчитането е чрез начисляване на един потребител на 140л.вода за едно денонощие по чл.69, ал.2 от Наредба за топлоснабдяване на М-во на икономиката и енергетиката. Сумите начислени за процесния имот са за отопление на имота, сгр.инсталация и подгряване на топла вода отчетено по непломбиран водомер за топла вода. Общата сума начислена за ТЕ е в размер на 995,38лв., като в сумата не са включени стари задължения и корекции, а също не е включена сумата за услуга за ДР и за лихви. Общия топломер на АС е бил преминал метрологична проверка за годност. Измерванията в АС, начисляване на ТЕ и ДР за процесен имот са в съответствие с нормативната уредба и цените действащи за процесен период.

От заключението на приетата по делото ССЕ/л.90-92/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като същата не е оспорена от страните, се установява, че за период 1.10.2021г.-30.4.2022г. неплатена е останала сумата за ТЕ и ДР-933,70лв. и лихва от 198,90лв. за период 1.11.2021г.-15.5.2024г.

По делото съдът е приел като доказателство молбата на 3-то лице помагач ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО ЕООД, с вх.№ 80629/6.3.2025г. с приложени към молбата писмени документи/л.99103/.

Други допустими и относими доказателства във връзка със спора страните не са ангажирали по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Исковете са допустими, доколкото са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.1 ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение.

За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

4

В разглеждания случай спор между страните няма, че са сключили Договор № ********** от 21.10.2021г. за срок от 1 година за ползване на предоставени услуги за ТЕ, сградна инсталация и подгряване на топла вода за спорния имот находящ се на адреса посочен в ИМ и в ЗИ - гр.С., ул.Вр. №***, апартамент - преустроен в магазин, аб.№ ****, инсталация №*********, затова съдът достига до извод, че страните са били в облигационна връзка по силата на договора и ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за стопански нужди, като това не е спорно по делото, до дата 21.10.2022г. Следователно съдът достига до извод, че иска за главница ТЕ и начислена лихва за забава върху ТЕ са основателни и следва да се уважат.

По ЗИ и с ИМ е предявен иск само за главница ТЕ и лихва за забава върху тази сум, следователно доколкото иск за присъждане на главница за ДР и лихва за забава върху главница за ДР, и като взе предвид заключението на вещото лице по приетата ССЕ съдът достига до извод, че в претенцията на ищеца като сума е включена сума за ДР, но не е отделена от главницата за ТЕ, следователно съдът няма основание да присъжда сумата за главница за ДР, защото такава не е предявена.