Решение № 91 от 16.03.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Габрово, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Ина П. Г.ева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210102714 по описа за 2025 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. К. Б., ЕГН **********, с адрес: село *********, общ. Стражица, обл. Велико Търново, ул. „*********" № 68, предявена срещу Д. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, кв. ********* № 33 за признаване за установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Габрово, ул. „*********" № 19, заедно с построените в него сгради с идентификатор ***, ***, ***,

***, *** и ***, въз основа на наследяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник по закон на К.Б.В., починал на 19.08.2014 г., който от своя страна придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот с договор за продажба от 09.06.1998 г., оформен в нотариален акт № 176, том 11, дело № 1522/1998 г. на нотариус Невена Матева, нотариус при ГРС, сключен с родителите си - П.Г. В., ЕГН ********** и Б.Й.В., ЕГН **********, които си запазили пожизнено правото на ползване върху имота. След смъртта на Б.Й.В., настъпила на 28.07.2011 г., П.Г. В. продължила да живее в имота заедно с Д.Б.В. /чичо на ищеца/, който починал на 15.10.2023 г.. В началото на месец март 2024 г., поради влошено здравословно състояние, П.Г. В. била настанена от ответницата Д. Й. В. /нейна внучка/ в Дом за възрастни хора в с. Горна Росица, а впоследствие в Дом за възрастни хора с деменция в гр. Дряново, където починала на 13.04.2025 г.

При справка в Агенция по вписванията Г. К. Б. установил, че ответницата се легитимира като собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, но същата не била упражнявала владение върху процесния имот за да го придобие по давност. Ето защо претендира спрямо ответницата да бъде установено правото му на собственост върху описания имот, като легитимиращият я нотариален акт бъде 1 отменен.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск с възражението, че е придобила процесния имот въз основа на давностно владение продължило повече от 10 години, за което обстоятелство се е снабдила с констативен нотариален акт.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 176, том II, дело № 1522 от 1998 г. на нотариус Невена Матева, с район на действие PCГаброво, П.Г. В. и Б.Й.В. прехвърлили на наследодателя на ищеца К.Б.В. притежаваното право на собственост върху парцел III -дворище, пл.7875 от кв.11 по плана на гр. Габрово. нерегулиран, целият съдържащ 734 кв.м площ, от които 630 кв.м площ собствено място и 104 кв.м площ придаваема се част с неуредени сметни отношения, заедно е построените в него: двуетажна масивна жилищна сграда с 36 кв.м застроена площ, едноетажна масивна жилищна сграда със 71 кв.м. застроена площ, масивен гараж с 21 кв.м застроена площ, масивна постройка на един етаж с 11 кв.м застроена площ, плевня с 14 кв.м. застроена площ и лятна кухня с 13 кв.м застроена площ при граници на парцела: улица от 111-112-113 - ул. "*********“, край на регулацията, край на регулацията (дол) и парцел № II-дв.пл № 7874, като продавачите П.Г. В. и Б.Й.В. си запазили правото па ползване на имота докато са живи.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 03985/10.09.2025 г., издадено от Община Габрово, К.Б.В. е починал на 19.08.2014 г. и е оставил за свой наследник по закон ищецът Г. К. Б..

Видно от удостоверение за наследници изх. № 02953/04.07.2025 г., издадено от Община Габрово, П.Г. В. е починала на 13.04.2025 г. и е оставила за свои наследници по закон: ищецът Г. К. Б., ответницата Д. Й. В. и К.Й.В. - низходящи от втора степен на починалата.

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 80 от 01.04.2025 г., том II, рег. № 2229, дело № 129/2025 г. на нотариус Пламен Коев с peг. № 299 на НК, с район на действие PC-Габрово ответницата е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор 4218.537.158 по кадастралната карта и кадастралните регистри, ободрени със Заповед № РД-18-19/18.05.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК. с адрес на поземления имот: гр. Габрово, ул. „*********" № 19, с площ 852 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен пран 7875, кв.11, парцел 3, при граници и съседи: имоти с идентификатори: ***, ***, *** и ***. заедно с построените в имота: сграда с идентификатор ***, със застроена площ 71.00 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 36.00 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 22.00 кв.м. предназначение: гараж; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 14.00 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: друг вид страда за обитаване; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 14.00 кв.м, предназначение: друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор ***, със застроена площ 12.00 кв.м. брой етажи: 1, предназначение: друг вид страда за обитаване, подобрения и 2 трайни насаждения в имота.

Страните не спорят и с определение от 15.12.2025 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията им е отделено обстоятелството, че е налице идентичност между недвижимия имот, предмет на нотариален акт № 176, том II, дело № 1522/1998 г. по описа на нотариус Невена Матева - нотариус в ГРС и нотариален акт № 80, том II, рег. № 2229, дело 129/2025 г. по описа на нотариус Пламен Коев, рег.

№ 299 на НК, с район на действие РС – Габрово.

В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетелите М.С.Й., М.М.И., Д.И.Д. и К.Й.В., които съдът кредитира, като основани на непосредствените им впечатления. Въз основа на показанията на свидетелите съдът намира за установено, че фактическата власт върху имота първоначално е осъществявана П.Г. В. и синът й Д.Б.В.. След смъртта на Д.Б.В. П.Г. В. продължила да ползвала процесния имот, като впоследствие здравословното й състояние се влошило, което наложило да бъде настанена в дом за възрастни хора, където починала.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими към предмета на спора или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от предмета на доказване.

Относно установителния иск, с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.

За уважаване на иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да установи чрез пълно и главно доказване правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на заявеното в исковата молба основание – наследяване.

Предявяването на положителен установителен иск, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК очертава разпределението на доказателствената тежест – ищецът следва да докаже осъществен правопораждащ субективното му право на собственост факт, като ответникът по иска, в случай че противопоставя правоизключващи възражения за притежавани права върху процесния недвижим имот, носи тежестта да ги докаже, като възраженията са винаги евентуални и процесуална предпоставка за разглеждането им е възприет извод за основателност на предявения иск.

По силата на изразеното в надлежна форма – договор за продажба на недвижим имот от 09.06.1998 г. съгласие, П.Г. В. и Б.Й.В. прехвърлили на наследодателя на ищеца К.Б.В. правото на собственост върху процесния недвижим имот. Този договор е с вещноправно действие, поради което и по силата на така постигнатото съгласие К.Б.В. е придобил собствеността върху имота. След смъртта на К.Б.В. на 19.08.2014 г. правото на собственост върху процесния недвижим имот е преминало върху наследника му по закон, т.е. в резултат на настъпилото наследствено правоприемство ищецът Г. К. Б. се легитимира като титуляр и съсобственик на правото на собственост върху процесния недвижим имот.

При доказаност на правото на собственост на ищеца въз основа на наследяване, съдът дължи разглеждане на евентуалното възражение на ответника за придобиване на правото на собственост върху имота на оригинерно основание – давностно владение.

Възражението е неоснователно.

Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от време (5 или 10 години), което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и субективен – намерение за своене на обекта (съответният поземлен имот).

Субективният елемент се презюмира от закона – чл. 69 ЗС, поради което при липсата 3 на проведено обратно доказване от страна на ищеца, презумпцията би била е необорена и приложима.

Основателността на възражението предполага доказване вън от всякакво съмнение, че ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния недвижим имот, а доказателства в този смисъл не са събрани.

От събраните гласни доказателствени средства се установява, че през процесния период единствено П.Г. В. е упражнявала фактическа власт върху имота, а ответницата е живяла в друго жилище. Без значение за придобивната давност е обстоятелството, че ответницата е подпомагала нейната възходяща до смъртта й през 2025 г. – пазарувала, почиствала и подреждала имота. Посещенията в имота през този период покриват характеристиката на търпимите действия и не представляват нито държане, нито владение, съответно – периодът до 2025 г. е без значение за придобивната давност. В случая третото лице /ответникът Д. Й. В./ е допусната в имота не от голия собственик /ищецът Г. К. Б./, а от носителя на вещното право на ползване /П.Г. В./. Няма данни собственикът да е давал съгласие за това, а и при запазено вещно право на ползване само носителят на това право може да допуска в имота трети лица. Няма колебание в практиката на ВКС, че лицето, което извършва търпими действия, не упражнява владение и не може да придобие собствеността по давност – в този смисъл решение № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., решение № 483 от 11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., решение № 126 от 31.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1184/2019 г., I г. о.

Освен това ако лицето, което твърди, че е придобило по давност правото на собственост върху един недвижим имот, не оспорва правата на лицето, в полза на което надлежно е учредено право на ползване, не може да се приеме, че противопоставя давностно владение и на собственика на имота, освен ако не демонстрира спрямо него по категоричен начин намерение да свои имота при зачитане правата на ползвателя, а това в случая не е налице. Още повече, в подобна хипотеза собственикът държи имота чрез ползвателя и в този смисъл не е необходимо да докаже, че е упражнявал фактическа власт непрекъснато през исковия период, за да установи отблъсване на претенциите на третите лица. Напротив, той е длъжен да се съобразява с правата на носителя на ограниченото вещно право на ползване.

Като разпоредена от закона последица от уважаването на иска издаденият в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

При този изход на спора право на разноски се поражда за ищеца, който доказва извършени такива в общ размер от 3084 лева, представляващи заплатени държавни такси в размер на 284 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лева.

Ответникът релевира възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, като бъде в намалено до нормативно установения размер на адвокатския хонорар, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. Възражението е неоснователно, доколкото в случая цената на предявения иск е 27363.20 лева, като адвокатското възнаграждението e уговоренo под размера предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет. В мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. е разяснено, че с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, като с чл. 78, ал. 5 4