Решение № 118 от 25.01.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 6631/2023
- Вид
- Решение № 118
- Подписан
- 25.01.2024
- В сила
- 14.03.2024
- Състав
- Светлана Бойкова Методиева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.125, ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.179, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 118 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светлана Б. Методиева при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20235330206631 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от „К и С“ ООД с ЕИК 160133910 със седалище в гр. Пловдив, против Наказателно постановление № 733681 –F714048/27.10.2023 г., издадено от Директор на Дирекция “Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на търговеца-жалбоподател е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение разпоредбата на чл.125, ал.5, вр. с ал.3 от ЗДДС.
В жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като се излагат доводи за маловажност на административното нарушение. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се представлява, като е депозирана писмена молба от пълномощника му адв. В. с изложени конкретни и подробни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление. Сочи се, че изпълнението на законовото задължение за подаването на отчетни регистри и справка-декларация по ЗДДС се осъществява с едно единно действие, поради което е налице едно нарушение, в която връзка е посочена практика на Административен съд Пловдив за отмяна на наказателни постановления от този вид. Излагат се и доводи за несъразмерност на наложената санкция. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, представлявана от процесуалния си представител юрисконсулт Б., моли за потвърждаване на наказателното постановление, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № F714048 от 04.07.2023 г., с който се констатира, че при извършена служебна проверка на 19.04.2023 г. в ТД на НАП Пловдив се установило, че ООД „К и С“– гр.
Пловдив, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.03.2023 – 31.03.2023 г. до 18.04.2023 г., включително. Отразено е като установено по АУАН, че отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС не са били подадени към датата на съставяне на акта. Отразеното е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.125, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС.
По сходен начин е описано установеното поведение на търговеца жалбоподател и в атакуваното наказателно постановление, като и там е дадена същата правна квалификация на извършеното и е отбелязано, че отчетните регистри са били подадени в ТД на НАП на 14.09.2023 г. Записано е още в наказателното постановление и че по АУАН не било депозирано възражение, както и че не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН и като отегчаващо обстоятелство е отчетено значителното закъснение при подаване на отчетните регистри към справка - декларация.
В качеството на свидетел по делото е разпитана съставителя на акта М., която е потвърдила констатациите по акта, като е пояснила, че същият е съставен в отсъствие на представител на дружеството-нарушител, както и че в конкретния случай на дружеството е била изпратена повече от една покана за съставяне на АУАН и актът е бил съставен, без да се е върнала обратната разписка, удостоверяваща връчването . Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и обективно дадени, както и съответни на събраните по делото писмени доказателства, особено приложените към административнонаказателната преписка.
На базата на всички доказателства по делото съдът намира, че фактическата обстановка по извършване и констатиране на твърдяното административно нарушение, каквото е било поведението на търговеца към 2 момента на неговото извършване, е установена по категоричен начин.
От доказателствата става ясно, че в действителност търговецътжалбоподател не е изпълнил в срок задължението си, предвидено в чл.125, ал.3 от ЗДДС, а именно заедно със справката-декларация за съответния данъчен период да подаде и отчетните регистри. В случая, правилно е било установено, че срокът за изпълнение на задължението е бил до 18.04.2023 г. включително, предвид това, че 14-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят отчетните регистри /по чл.125, ал.5 от ЗДДС, определящ срока за подаването им/, е бил в неработен ден. Установява се от писмените доказателства по делото, че отчетните регистри, касаещи данъчен период месец март 2023 г., са били подадени със закъснение, а именно на 14.09.2023 г. в съответната ТД на НАП, или един ден след връчване на акта на дружеството. Поради това и действително е било налице нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, вр. с ал.3 от ЗДДС, както правилно е било посочено и в АУАН, и в обжалваното наказателно постановление.
Съдът не възприема доводите на жалбоподателя, основани на цитираната от него съдебна практика, относно това, че след като законът в разпоредбата на чл.125, ал.3 от ЗДДС предвижда подаване на справката - декларация заедно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, то наказанието за неподаването на който и да било от двата документа би следвало да е само едно, тъй като е налице едно нарушение. Действително е налице съдебна практика на Административен съд - Пловдив в насока незаконосъобразност на наказателните постановления, с които се санкционира поотделно всяко от посочените бездействия /неподаване на справка-декларация в срок и неподаване на отчетни регистри в срок/, като същата е основана преди всичко н а установената по закон форма на деклариране и способ за изпълнение на законовите задължения - заедно подаване на справка-декларацията и отчетните регистри (чл.125, ал.7 от ЗДДС) чрез електронната платформа на НАП. В тази връзка и се прави извод, че очевидно така регламентирано, обсъжданото задължение не търпи частично изпълнение, т. е. подаването на регистри без справка-декларация, или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация (когато такава се изисква), доколкото изпълнението на законовото задължение за тяхното подаване (на справка-декларацията и на отчетните регистри) се осъществява чрез едно действие, съответно води до едно единствено административно нарушение по чл.125, ал.5 от ЗДДС 3 недеклариране на данък /така напр. Решение № 1340/2023 г. по КАНД № 1421/2023 г. на Административен съд Пловдив/.
Настоящият съдебен състав не възприема подобно тълкуване на закона, който е действал към момента на издаване на наказателното постановление, като счита, че следва при преценката за прилагането на същия да се изхожда от точния смисъл на санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която в редакцията й към момента на издаване на наказателното постановление отграничаваше ясно две отделни изпълнителни деяния – както неподаването на справка - декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно неподаването им в срок. При анализ на съдържанието на санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС, в редакцията й до изменението с ДВ бр.106/2023 г., в сила от 01.01.2024 г., съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект – търговец, можеше да се направи извод именно за това, че както неподаването на справка-декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения /неизпълнение на законови задължения/, за всяко от които бе приложима на общо основание санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Това бе така, защото всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация /по чл.125, ал.1 от ЗДДС/ и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС /по чл.125, ал.3 от ЗДДС/ са и отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и съответно към отчитането му, както впрочем е озаглавена и главата, в която се намират посочените разпоредби на ЗДДС. В тази насока при действието на предходната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС, преди изменението от 01.01.2024 г., бе налице и подкрепяща това становище на настоящия съд практика на Административен съд Пловдив, обективирана например в Решение № 91/2023 г. по КАНД № 2868/2022 г., Решение № 1372/2023 г. по КАНД № 1053/2023 г., Решение № 2085/2023 г. по КАНД № 2165/2023 г., Решение № 673/2023 г. по КАНД № 85/2023 г. и др.
Понастоящем обаче , с посоченото изменение на закона, в сила от 01.01.2024 г. съдържанието на санкционната норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС е променено, като е предвидено определянето на глоба или имуществена санкция за неподаване или за неподаване в срок само на справкатадекларация и VIES-декларация, но не и за неподаване на отчетни регистри, с каквото съдържане бе разпоредбата преди посоченото изменение. Предвид 4 това, че в случая отговорността на търговеца е била ангажирана именно за неподаване в срок на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, а подобно изпълнително деяние вече не е предвидено в нормата на чл.179, ал.1 от ЗДДС, то налице са основания за отмяна на наказателното постановление с приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗАНН предвижда обратно действие на по-благоприятния за дееца закон. Поблагоприятен във всички случаи е този закон, който изключва характера на административно нарушение и съответно наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като административно нарушение, или предвижда полеко наказание по размер или вид, или смекчава административно наказателната отговорност за даден вид деяния, нарушаващи реда на управление, без да се засяга видът и размерът на установеното за тях наказание. В случая, с изменението на чл.179, ал.1 от ЗДДС с ДВ бр.106/2023 г., в сила от 01.01.2024 г., или преди влизане в сила на обжалваното сега наказателно постановление, на практика е отпаднала наказуемостта на описаното поведение на жалбоподателя, като не е налице предвидена санкция за описаното в наказателното постановление изпълнително деяние – неподаване на отчетни регистри в срок. Следователно и налице е поблагоприятна разпоредба, която и следва да се приложи спрямо нарушителя, поради което и само на това основание наказателното постановление ще следва да се отмени.
Отделно от това, видно е и че при издаването му е допуснато и съществено нарушение на административните правила, като АУАН се установи да е издаден в отсъствие на представител на нарушителя, без преди това да е надлежно изпълнена процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Липсват доказателства покана за съставяне на акта да е надлежно връчена на дружеството, както и доказателства, които да водят на извод, че нарушителят не може да бъде намерен. Също така, видно е, че веднага след връчване на АУАН на дружеството, от същото са депозирани възражения по АУАН, но те не са били изобщо обсъдени от наказващия орган, който е отразил в наказателното постановление, че нямало възражения по акта, а такива са действително приложени към преписката.
За пълнота по доводите на страните, следва да се посочи и по възражението относно неправилен отказ на наказващия орган да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се приеме, че конкретният случай на административно 5 нарушение за маловажен, че съдът го намира също за основателно. С оглед на събраните по делото доказателства, конкретният случай на неизпълнение на законово задължение от търговец представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от съответния вид. Действително, видно е, че е налице значително закъснение в изпълнение на законовото задължение, но също така е видно и че веднага след като е узнал за съставения му акт, търговецът е отстранил нарушението. В тази насока и при незаконосъобразно процедиране на органа при съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, отчитането на факта, че към момента на съставяне на акта отчетни регистри все още не били подадени като отегчаващо обстоятелство не може да се приеме за оправдано.