Решение № 260680 от 21.10.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 21.10.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 8284 по описа за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.М.С. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 18.09.2017 г., около 08,15 часа в гр.Варна, водачът на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******-Г.В.се движил по ул. „Кракра“ в посока центъра на града. Преминал през кръговото кръстовище и на около 10 м след това по непредпазливост блъснал в гръб ищцата, вследствие на което последната получила следните травматични увреждания: счупване на 9-ти гръден прешлен. Твърди се, че е образувано ДП № 416/17 г. по описа на СП при ОД на МВР-Варна в хода на което е установена изключителната вина на водача на превозното средство. Твърди се, че ищцата е хоспитализирана за лечение и е извършена оперативна интервенция-педикулна фиксация Тн7-Тн-8Тн-10Тн-11, след което е изписана за домашно лечение. Ищцата е с намалена трудоспособност 50%, определена с ТЕЛК за срок от три години.

Вследствие на произшествието ищцата е преживяла и продължава да търпи негативни психични изживявания и емоционален стрес. Нарушил се ежедневния ритъм на живот на един млад човек в най-активна възраст. Твърди се, че ищцата се обърнала към психиатър за консултации, при което е установено смесено тревожно-депресивно разстройство, предписана й е терапия. Твърди се, че за лечението си ищцата е направила разходи в общ размер на сумата от 7 112,22 лв., което се явява имуществена вреда за нея.

Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на делинквента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02117001412655, валидна до 14.05.2018 г.

Твърди се, че извънсъдебната претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред ответника на 07.02.2018 г., като в тримесечния срок обезщетение не е изплатено от страна на застрахователя, което обуславя и завеждането на настоящите искове.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 18.09.2017 г. в гр.Варна, виновно причинено от водача на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица №02117001412655, валидна до 14.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-18.09.2017 г. до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 7 112,22 лв.-имуществени вреди от същото събитие, ведно със законната лихва от датата на всеки извършен разход до окончателното изплащане.

Претендират се разноските по делото.

На 13.12.2016 г. ищцата е депозирала по делото писмена молба, ведно с приложено към нея Постановление за прекратяване на наказателното производство от 07.12.2016 г. по ДП № Д-58/2016 г. по описа на ОП Плевен.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.

Ответникът оспорва иска изцяло по основание и размер. Твърди се, че обезщетението, което се претендира не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно.

Оспорва да е извършен деликт от Г.В.като водач на л.а.м. „Опел Астра“ с ДК № ******. Твърди, че се касае за случайно деяние. Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата с твърдението, че ищцата е могла да избегне удара с автомобила, но не е направила необходимото и се е поставила в превишен риск спрямо нормалния.Твърди, че ищцата се е движила неправомерно по пътното платно, а е можела да използва тротоар или пътния банкет, или да се отмести при приближаване на автомобила. Твърди се, че ПТП не би настъпило, ако ищцата се е движила в насрещната лента, каквото е изискването на закона.

На 30.08.2018 г. ответникът е депозирал списък с разноските по чл.80 ГПК, ведно с договор за правна помощ с оглед разноските пред настоящата инстанция.

В срока по чл.372 ГПК ищцата депозира допълнителна искова молба. Оспорва всички възражения заявени с отговора на ответника.

В срока по чл.373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител с писмена молба. Адвокат С. претендира разноски за процесуално представителство по представен списък с разноски. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, евентуално да не ги уважава в пълния размер. Претендира направените по делото разноски.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От приетите по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2440 от 18.09.2017 г., от протокол за оглед на местопроизшествие от 20.09.2017 г., фотоалбум към протокола, намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото досъдебно производство № 416/2017 г. по описа на ОД МВР-Варна, пр.пр.№ 12074/2017 г. РП-Варна, както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ се установява, че на 18.09.2017 г. около 08,15 часа в гр.Варна, по кръговото движение пред автомивка „Колелото“ се е движил лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ ******. Между страните не е било спорно, че към датата на настъпване на застрахователното събитие-18.09.2017г. за л.а.м.

„Опел Астра“ с ДК № ******, е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, сключена със застрахователна полица №02117001412655, валидна до 14.05.2018 г. Водачът предприел маневра за завой надясно към ул. „Кракра“ в посока центъра на града със скорост на движение от около 30 км/ч. По същата улица и в същата посока се движела ищцата в качеството си на пешеходка с бавен ход и на около 0,5-1,0 м от десния бордюр. При видимост по улицата от 18-19 м, водачът на лекия автомобил възприел със закъснение пешеходката, когато бил на 15,34 м и задействал спирачна уредба на автомобила за аварийно спиране. След изминаване на около 14,86 м автомобилът вече в режим на ефективно спиране, достига пешеходката, при което настъпва сблъсък между нея, движеща се с гръб и лекия автомобил в зоната на предната регистрационна табела и долния край на предната декоративна решетка. Ударът за лекия автомобил е челен догонващ при задно блъскане. Пешеходката ударена отзад, е отблъсната от автомобила и пада на терена пред него, без прегазване.

В резултат на горното ищцата е получила следните травматични увреди: гръбначна травма, състояща се от: многофрагментно счупване на Тн9 /девети гръден прешлен/, с умерена дорзална /към гръбначно-мозъчния канал/ дислокация на фрагменти от компютърната томография и без нараняване на подлежащия гръбначен мозък /миелона/. Ищцата е получила и травма на опорно-двигателния апарат, състояща се от: контузия с палпаторна болезненост в лява тазо-бездрена област, без рентгенови данни за счупване на костни структури.

Горните увреждания са довели до трайно затруднение на движението на снагата за период по-дълъг от 30 дни и болки, и страдания.

Ищцата и в периода от 18.09.2017 г. до 29.09.2017 г. е провела болнично лечение, по време на което е претърпяла оперативна интервенция, извършена е педикулна фиксация, конектор и дренаж, като за медицинско изделие, необходимо за операцията е заплатила сума в размер на 7025 лв., съгласно фактура № 29882/25.09.2017 г., както и 58 лв. потребителска такса, съгласно фактура от 29.09.2017 г. и фискален бон за престоя си в болничното заведение.

След това и до 22.04.2018 г. ищцата е провела домашно-амбулаторно лечение, по време на което и на 14.02.2018 г. във връзка с оплаквания от тежко нарушен нощен сън, поради силни болки, продължили около три месеца, неповлияващи се от болкоуспокояващи, кошмарни сънища, свързани с момента на ПТП, ниско самочувствие и чувство за вина, поради необходимостта да се обгрижва от близките, ищцата посетила лекар психиатър за консултация. От прегледа се установява, че ищцата изпитвала силно притеснения при придвижване и при пресичане на улица, ставала много възбудима, треперела, получавала силно сърцебиене и обилна вегетативна симптоматика, което налагало пресичането на улицата само с придружител. Поради честите панически атаки се наложило и смяна на жилището за избягване мястото на ПТП. Към тази симптоматика се добавили и панически симптоми, свързани с големите хипермаркети и многото хора, поради страх да не бъде ударена в оперативната рана и да получи проблеми с имплантите.

Проведената е седативна терапия от общо практикуващия лекар. След консултацията с психиатъра, е назначено ново лечение, което обаче не довело до промяна в психичното състояние, видно от осъществения на 14.02.2018 г. нов преглед от психиатър, при което е препоръчана психотерапия. За закупуване на изписани медикаменти ищцата е похарчила сумата от 19,22 лв., съобразно приетите по делото фискални бонове, както и сумата от 10 лв.-запис на диск.

Или съобразно представените писмени доказателства за лечението на травмите получени от ПТП, ищцата е направила необходими разходи в общ размер на сумата от 7112,22 лв.

От заключението на СМЕ се установява, че разходите на ищцата са били задължителни, за да може да проведе лечението си. Те са правомерно извършени, тъй като тези разходи не се заплащат от НЗОК, а от пациентите.

В резултат на счупването на гръбначния прешлен, ищцата е с определена 50% т.н.р. Установява се с Експертно решение № 1669 от 073 зас. от 23.0.2018 г. на МБАЛ „Св.Марина-Варна“ ЕАД.

От заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че през пролетта на 2019 г. ищцата е претърпяла втора оперативна интервенция за премахване на имплантите, направена е и вертебропластика /поставяне на цимент в зоната на счупения прешлен/. Установява се, че към момента счупеният прешлен е зараснал, движенията в гръдния отдел на гръбначния стълб са без функционален дефицит. Има леко напрежение при навеждане назад в областта на травмата.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан С.Т.С., който живее на семейни начала с ищцата. Свидетелят установява, че посетил съпругата си веднага след произшествието, в болницата, в която била настанена. Ищцата на два пъти припадала от болки. Лекарят след като констатирал счупване на гръбначен прешлен, изписал домашно лечение и рецепта за закупуване на корсет. Докато свидетелят търсел корсет, ищцата се влошила, вдигнала температура, отново припадала. Отвели я повторно в болница, където вече я хоспитализирали, насрочена била операция, която се провела след около 6 дена, през което време ищцата била абсолютно обездвижена. Сама не можела да се обслужва в болницата, което наложило майка й да напусне работа и остана при нея. След около 6 дни била извършена операцията с поставяне на импланти-титанови от 7 до 10 прешлен, обхващащи счупения прешлен. След операцията няколко дни, ищцата била в много тежко състояние, хемоглобинът й бил нисък и кръвотечението от операцията не спирало. Наложило се близките да дарят кръв, защото на ищцата й прелели около 4 бланки кръвна плазма и кръв. С помощта на рехабилитатор ищцата започнала по малко да става. След изписването от болницата, ищцата останала на домашно лечение около 6 месеца, като до около 4, 5-ия месец нищо не можела да прави сама. Постоянно някой бил до нея, за тоалетна, къпане през първия месец, защото не трябвало да мокри раната. Около 5-6 месец ищцата започнала да бъде малко по-самостоятелна, чисто битово, но пак имала доста затруднения в движенията - при навеждане, не можела да си обуе чорапите сама, не можела да се облича сама. След втората операция, когато извадили имплантите, ищцата се възстановявала два месеца. След произшествието ищцата спяла неспокойно, даже заради самия инцидент се наложило да сменят апартамента, тъй като вече изпитвала ужас да преминава през това място, където се бил случил самия инцидент.