Решение № 69 от 16.12.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Сливен, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Ваня Димитрова Белева (ОП-Сливен) като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно административно наказателно дело № 20212200600350 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С решение № 94 / 31.08.2021г. по НАХД № 378 / 2021г. на Районен съд – Нова Загора обв. С.Х. С. е призната за виновна в това, че на 23.05.2021г. в гр.Нова Загора, в лек автомобил марка „MERCEDES”, модел „ML400 CDI” с рег. номер СН 4616 АР, без надлежно разрешително по Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, държала високорисково наркотично вещество – коноп (марихуана) с нето тегло 2.039 грама, с концентрация на активно действащ компонент „тетрахидроканабинол” 15.90 % на стойност 12.23 лева, съгласно Постановление № 23 на Министерски съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен - престъпление по чл. 354а, ал.

5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, за което на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК обв.

С. е осъдена да заплати в полза на Републиканския бюджет по сметка на ОД МВР Сливен сумата 64,08 лв., представляваща направени по делото разноски за химическа експертиза . На основание чл. 354а, ал. 6, вр. чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението. Съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото.

1

Въззивна жалба против решението е подадена от защитника на обвиняемата с искане за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който след като приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, въззивният съд да признае обв. С. за невиновна. Жалбоподателят твърди в жалбата, че е налице нарушение на материалния закон – първоинстанционният съд не стигнал до правилния извод за приложение на чл. 9, ал.2 от НК, въпреки че били налице и двата варианта, предвидени в разпоредбата - малозначителност или явно незначителна обществената опасност. За приложението на чл. 9, ал.

2 от НК съдът следвало да отчете, че извършеното било инцидентен случай в живота на обвиняемата и тя посочила мотивите си за придобиване на наркотичното вещество; придобила наркотичното вещество, но не го употребила; била с чисто съдебно минало и добри характеристични данни; количество наркотично вещество било малко, с ниска стойност, ниска била стойността в проценти и на активното наркотично вещество; цялостното поведение на обвиняемата както на досъдебното производство, където направила пълни самопризнания, както и такива, направени в съдебното производство и неоспорването от нея на фактите и обстоятелствата; осъзнала вината си и имала критично отношение към извършеното. Според жалбоподателя, несъобразяването с изложените съображения водело до необоснованост на съдебния акт и неправилно приложение на материалния закон.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя процесуалната й допустимост.

В съдебно заседание обв. С., редовно призована, се явява лично и с упълномощения си защитник. Изказва съжаление за стореното. Моли въззивния съд за оправдателна присъда. Защитникът й поддържа въззивната жалба. Моли окръжния съд да отмени обжалваното решение и да признае обвиняемата за невиновна като приложи чл. 9, ал. 2 от НК. Алтернативно моли за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд предвид изложени твърдения за наличие на противоречие в мотивите към решението и за нарушение на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен предлага въззивният съд да остави без уважение искането на защитника на обвиняемата за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Счита жалбата за неоснователна, а поставеното решение за правилно и законосъобразно. Изказва несъгласие с изложените в жалбата доводи и твърдението за нарушение на материалния закон от районния съд, който не приложил разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК.

Счита, че първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви в своето решение защо е приел в конкретния случай, че деянието се явява маловажен случай по смисъла на чл. 93 т. 9 от НК, а не малозначително по смисъла на чл.

9 ал. 2 от НК и е преценил всички доводи, изложени във въззивната жалба на адв. С. при определяне вида и размера на наложеното наказание, което било равно на абсолютния минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 78а от НК.

2

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 314 ал. 1 от НПК, констатира, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, както и приобщеното по съответния процесуален ред заключение на химическата експертиза, всичките обсъдени подробно в мотивите на решението.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е СЛЕДНАТА:

Обв. СТ. ХР. СТ. е на 47г., бълг. гражданка, със средно образование, работи, омъжена, неосъждана (реабилитирана по право).

На 23.05.2021г. в ОДЧ при РУ гр. Нова Загора бил получен сигнал, че на ЖП гара гр. Нова Загора от влак, пристигащ от гр. Стара Загора ще слезе лицето „Д.”, което ще носи в себе си наркотично вещество. На място на ЖП гара гр. Нова Загора за проверка на сигнала били изпратени свид.В. и колегите му Т.Т. и Й.М., тримата служители на РУ Нова Загора. Същите забелязали свид. Д. С., който дошъл от жп гарата, насочил се към лек автомобил марка „MERCEDES”, модел „ML400 CDI” и седнал на задната седалка в превозното средство. Служителите на РУ Нова Загора се приближили и поискали документите на водача и на свид. Д. С.. Същите установили, че на шофьорското място стои бащата на свид. Д. С. - свид. С. С..

Бащата и синът били поканени да излязат от автомобила и били попитани дали държат в себе си вещества, забранени от Закона. Двамата отрекли, след което с разрешение на свид. С. С., свид. В. проверил автомобила и под задната седалка, в средата, намерил найлонова прозрачна торбичка, съдържаща растителна маса свита на топче. Свидетелите С. С. и Д. С. заявили, че не знаят нищо за намерената растителна маса. На място била изпратена дежурна група на РУ Нова Загора и било извършено претърсване и изземване в лек автомобил „MERCEDES”, модел „ML400 CDI” с рег. номер СН 4616 АР, при което била иззета 1 бр. найлонова торбичка, съдържаща суха растителна маса. При направеният полеви тест, същата реагирала на наркотичното вещество „канабис”.

На 25.05.2021г. в РУ Нова Загора се явила обв. С. - съпруга на свид. С.

С. и майка на свид. Д. С., която пред разследващия полицай заявила, че намереното наркотично вещество в лек автомобил „MERCEDES”, модел „ML400 CDI” с рег. номер СН 4616 АР е нейна собственост. Тя твърдяла, че няколко дни преди 23.05.2021г. закупила марихуаната от непознато за нея 3 лице от ромски произход в района на бензиностанция OMV гр. Нова Загора.

Същото било за лична употреба и го оставила под задната седалка на семейния им автомобил.

Според заключението на изготвената по делото химическа експертиза, взетото при извършеното претърсване и изземване, веществено доказателство - суха зелена на цвят, растителна маса (връхчета) представлява 2.039гр. коноп (марихуана) със съдържание на активното наркотично вещество „тетрахидроканабинол” 15.90 %. Съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23 на Министерски съвет от 1998г. „Цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството”, стойността на 2.039 гр. марихуана (коноп) възлизала на 12.23 лв. На 14.07.2021г. СТ. ХР. СТ. била разпитана в качеството й на обвиняема, признала се за виновна и дала обяснения, че закупила марихуаната за лично ползване.

Въззивният съд намира, че така изложената фактология на събитията в цялост може да бъде приета за изяснена от първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчна пълнота. Установени са по безспорен начин обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото.

Основните фактически констатации на решаващия съд са правилно установени, изведени без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. При така правилно изяснената фактическа обстановка, РС – Нова Загора е направил законосъобразни и обосновани правни изводи като е приел, че обв. С. е извършила от обективна и субективна страна общоопасно престъпление с предмет, както е посочен от държавното обвинение: без надлежно разрешително държала високорисково наркотично вещество – ко н о п (марихуана) с нето тегло 2,039 грама на стойност 12,23 лв. с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 15,90 %, като случаят е маловажен.

Растението коноп (марихуана) и активният му компонент тетрахидроканабинол са поставени под контрол в списък I "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП, в който списък са класифицирани като високорискови.

За процесното държане обвиняемата не е имала надлежно разрешително, изискуемо по чл. 73, ал.1 и ал.2 и чл. 30 от ЗКНВП и чл. 1 и сл. от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал.1 от ЗКНВП.

Правилно, изхождайки от фактическите данни по делото, районният съд е преценил, а и страните не оспорват, че в конкретния случай деянието следва да се квалифицира по чл. 354а, ал. 5 НК , тъй като случаят е маловажен по 4 смисъла на чл. 93, т. 9 от НК - степента на обществена опасност на деянието е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл. 354а, ал.

3 от НК.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като обвиняемата е съзнавала неговия общественоопасен характер, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните последици.

С оглед нейната възраст, житейски опит, физическо и психическо развитие и съдебно минало обв. С. е разбирала, че извършва нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона.

Предвиденото в закона наказание за деянието по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК е глоба в полза на държавата до 1000 лева. Така предвидената наказуемост, чистото съдебно минало на обвиняемата (предвид настъпилата реабилитация по право за осъждането по НОХД № 267 / 2013г. на РС – Нова Загора) , пълнолетната й възраст и липсата на имуществени вреди от престъплението, императивно обуславят приложение на чл. 78а от НК и законосъобразно Районният съд е освободил обвиняемата от наказателна отговорност като й е наложил административно наказание "глоба". Същият съд обаче, интерпретирайки погрешно разпоредбата на чл.

78а, ал. 5 от НК неправилно е определил размера на административното наказание глоба и е посочил, че той е „на минимума, предвиден за административно наказание“, а всъщност е отмерен в неговия максимум - 1 000 лева въпреки, че е констатирано наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства (чисто съдебно минало, възрастта на обвиняемата и ниската стойност на предмета на престъплението) и липсата на отегчаващи такива. В случая, съгласно разпоредбата на чл. 78а, ал. 5 от НК според който, когато за извършеното престъпление е предвидено наказание глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание по чл. 78а от НК не може да надвишава размера на глобата от Особената част на Наказателния кодекс , районният съд е следвало да определи размера на административното наказание глоба съобразно предвиденото в чл. 354а, ал. 5 от НК и чл. 47, ал. 1 от НК - между 100 лв. и 1 000 лв. и при наличието само на смекчаващи отговорността на обвиняемата обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, не е следвало да й налага глоба в максималния предвиден в закона размер. Ето защо решението на районния съд в тази му част следва да бъде изменено, а размерът на административното наказание по чл. 78а от НК – намален. Друг е въпросът, че първоинстанционният съд в случая неправилно е преценил чистото съдебно минало на обвиняемата като смекчаващо вината й обстоятелство, тъй като значението му за обвиняемата в настоящото производство е отчетено изрично в специална правна норма (чл.