Решение № 22710 от 14.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22710 гр. София, 14.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110125115 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД против Л. Д. С..

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 34, находящ се в гр. .........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 3 509, 25 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 610, 19 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 31.10.2023 г.; с у м а т а 14,

22 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 2, 54 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 15.02.2022 г. – 31.10.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 15.11.2023 г. по ч.гр.д. № 61436/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по 1 отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. Д. С. чрез назначения особен представител адв. И., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва исковете по размер по съображения, че не става ясно как са формирани процесните задължения. Прави възражение за давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Със заявление от 08.11.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Л. Д.

С. за: сумата 3 509, 25 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 610, 19 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. – 31.10.2023 г.; сумата 14, 22 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.12.2021 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането; сумата 2, 54 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.02.2022 г. – 31.10.2023 г.

С разпореждане от 15.11.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 82, 72 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.03.1989 г., по силата на който Д.Й. С. и Т.В. С.а са закупили следния недвижим имот: апартамент № 34, находящ се в гр. ........., състоящ се от: две стани, дневна, кухня и обслужващи помещения, с площ от 89, 30 кв.м.

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 17.10.2024 г., Л. Д. С. е син на Д.Й. С. и Т.В. С.а, които са починали. В справката се съдържат и данни, че Л. Д. С. има и брат – Б....... Д.

С..

Представен е договор № 2125/04.04.2002 г., сключен между ЕС с адрес:

2 гр. .......... като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение, с който страните са договорили абонаментна цена за отчитане на показанията на индикаторите за разпределение на топлинна енергия и разхода за отопление, водомерите за топла вода, поддръжката на монтираните уреди и изготвянето на обща и индивидуални сметки – 4, 20 лв. на измервателен уред.

Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.

„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие. За исковия период е начислена топлинна енергия за отопление на имота при 4 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО; топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – на база пълната отопляема кубатура от 203 м3, и топлинна енергия за БГВ – въз основа на отчета на 2 бр. водомер, извършен от ФДР.

Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 4 367, 25 лв., формирана като разлика между фактурираната по прогнозни стойности сума от 5 140, 15 лв. и сумата за възстановяване от изравнителни сметки в размер на 772, 90 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за периода м.12.2021 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 14, 22 лв.

Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Елена И., че за исковия период има плащане в размер на сумата 577, 22 лв. по общата фактура за 2021 г., отразено в същата, както и плащане в размер на сумата 273, 24 лв. по общата фактура за 2022 г., 3 отразено в същата. Вещото лице е посочило, че стойността на дяловото разпределение за периода м.12.2021 г. – м.04.2022 г. възлиза на сумата 14, 22 лв.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установи се от представения договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.03.1989 г., че по силата на същия Д.Й. С. и Т.В. С.а са придобили собствеността на процесния имот.

4

Видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.09 г. от 17.10.2024 г., Д.Й. С. и Т.В. С.а са починали, като техен син се явява ответникът Л. Д. С., но освен него, в справката са налице данни и че той има брат – Б....... Д. С., за който не се твърди и установява да е починал.

С оглед изложеното съдът приема, че се установява качеството на ответника на съсобственик на имота до размера на 1/2 ид.ч. от същия. От качеството на ответника на съсобственик на имота произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.

В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.