Решение № 5314 от 19.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 45181/2025
- Вид
- Решение № 5314
- Подписан
- 19.03.2026
- Състав
- Божидар Иванов Стаевски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 5314 гр. София, 19.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110145181 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.
Производството е образувано по искова молба на „Д. З." АД, вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......., срещу ЗД „Б. И." АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С.........., с която се иска на основание чл.
411, предложение 1-во от Кодекса за застраховането осъждане на ответника да заплати сумата от 2038.62 лв., представляваща главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211856825, образувана въз основа на ПТП, настъпило на 08.10.2024г. в гр. София, ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по определянето му, сумата от 110.13 лв. мораторна лихва за забава за периода 28.03.2025г. – 29.08.2025г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба (01.09.2025г.) до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че с полица по имуществена застраховка „КАСКО" на МПС с № BG/08/524002231925 от 12.07.2024г., „Д. З." АД сключил договор за застраховка „КАСКО на МПС" на лек автомобил марка/модел „Пежо 3008", с ДК № ** **** **, собственост на В. Г.
С., със срок на действие от 19.07.2024г. до 18.07.2025г., при уговорено покритие „пълно каско" на рисковете, съгласно „Общи условия" на предлаганата застраховка. На 08.10.2024г., в гр. София, на кръстовището при бул. „Константин Величков" и ул. „Позитано", е реализирано ПТП между МПС „Пежо 3008" с рег. № ** **** **, застраховано по горепосочената застраховка „КАСКО", и МПС „Дачия Дъстър" с рег. № ** **** **, управлявано от виновния водач, който при смяна на лентите удря дясностоящия нему водач на л.а. „Пежо", нанася му щети в предна броня, калник и др. и напуска мястото на инцидента. Горните обстоятелства били описани в Протокол за ПТП № 2024-1022-149101/08.10.2024г., съставен от мл. автоконтрольор А. Д., служител при сектор Пътна полиция, СДВР. След настъпване на събитието, при „Д. З." АД била образувана ликвидационна преписка по щета № 211856825, като е подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС „Пежо 3008" с ДК № ** **** **. Основанието за ангажиране на договорната отговорност на „Д. З." АД е настъпилото застрахователно събитие по т.14 и сл. от общите условия на сключената застраховка „Каско". Експертите при Дружеството извършили оглед, изготвили опис и оценка на щетите по увреденото МПС в съответната зона, като с нарочно възлагателно писмо ремонтът е възложен на сервиз „.....................“ ЕАД София. За извършените ремонтно-възстановителни работи е издадена фактура № 0810041889/29.11.2024г. На 12.12.2024г. с преводно нареждане № 201W1002434700N9, сумата от 2023.62 лв. е изплатена на сервиза, извършил ремонта. С оглед на подадената в протокола информация и след извършена справка в информационния регистър на Г. Ф. се 1 установило, че с полица по застраховка „Гражданска отговорност" с период на покритие от 04.06.2024г. до 03.06.2025г., между ЗД „Б. И." АД и собственика на МПС „Дачия Дъстър" с ДК № ** **** **, управлявано от виновния водач, е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. С индивидуална регресна покана ответното дружество е приканено да възстанови сумата от 2038.62 лв., представляваща сбор от платеното застрахователно обезщетение от 2023.62 лв. и начислените 15.00 лв. ликвидационни разноски по обработка на щетата. С писмо наш вх. № 310B006136/28.03.2025г. ответното дружество ЗД „Б. И." АД писмено отказва да възстанови сумата по регресната претенция с аргумент, че липсва взето административно-наказателно отношение спрямо виновния водач. Във връзка с гореизложеното ищецът счита, че за него е налице правен интерес от образуване на настоящото производство, в което да се установи наличието на изискуемо вземане от ответника в полза на суброгиралия се застраховател по имуществена застраховка. Ето защо моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество ЗД „Б. И." АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Дружеството изцяло оспорва изложените в исковата молба твърдения относно механизма на ПТП, като счита, че представеният Протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в частта му за механизма, тъй като съставилият го служител не е бил очевидец на инцидента.
Подчертава се, че липсва доказано виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника МПС, като не му е взето административно-наказателно отношение. Твърди се, че ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил „Дачия Дъстър", а вината за инцидента е изцяло на водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Пежо 3008", който се е намирал зад него и не е изчакал приключването на маневрата по престрояване. Евентуално се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на застрахования при ищеца водач. Оспорва се размерът на претенцията като прекомерно завишен, с довод, че застрахованото МПС не е било в гаранция и обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени с влагане на алтернативни части. Оспорва се също доброто състояние на автомобила преди инцидента и необходимостта от всички извършени ремонтни дейности. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковете и се претендират разноски.
В отговора на исковата молба от страна на ответника е направено искане по чл. 219, ал. 1 от ГПК за привличане на трето лице помагач – водачът на лек автомобил с марка „Дачия Дъстър", рег. № ** **** ** – М. Н. Г., като правният интерес от искането е обоснован с обстоятелството, че евентуалното уважаване на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ответното дружество към него. С Определение от 22.10.2025 г. съдът е намерил искането за основателно и е конституирал на основание чл. 219 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника М. Н. Г..
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл. 411 КЗ.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на 2 обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.
В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.
С доклада си по делото съдът е обявил за безспорни на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил марка „Дачия Дъстър“ с рег. № ** **** ** към датата на процесното ПТП (08.10.2024 г.); наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Автокаско“ между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Пежо 3008“, с рег. № ** **** ** към същата дата, както и факта на изплащане от страна на ищеца на сумата от 2023.62 лв., представляваща застрахователно обезщетение за възстановяване на щетите по процесния автомобил „Пежо“.
По отношение на механизма на ПТП.
Първият спорен въпрос е свързан с реализирания механизъм на ПТП.
Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства – заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице С. С., и показанията на свидетеля В. С. Г., съдът приема за установена следната фактическа обстановка относно механизма на настъпилото произшествие:
Към 09:45 часа на 08.10.2024 г. в гр. София, в района на кръстовището, образувано от пресичането на бул. „Константин Величков“ и ул. „Позитано“, са се намирали двата процесни автомобила. Лек автомобил „Пежо 3008“ с рег. № ** **** **, управляван от В. Г.
С., се е движел праволинейно по бул. „Константин Величков“ в дясната пътна лента с посока на движение от бул. „Александър Стамболийски“ към бул. „Възкресение“.
В същия момент, по бул. „Константин Величков“, в лявата пътна лента и в същата посока, се е движел лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ** **** **, управляван от М. Н.
Г.. Спрямо посоката на движение на лекия автомобил „Пежо“, автомобилът „Дачия“ се е намирал вляво.
Произшествието е настъпило в момент, в който водачът на лекия автомобил „Дачия Дъстър“, с промяна на посоката си на движение от ляво на дясно, е навлязъл косо в дясната пътна лента. Траекториите на движение на двете превозни средства са се пресекли, при което е реализиран приплъзващ страничен удар между лекия автомобил „Дачия Дъстър“ и предната лява част на лекия автомобил „Пежо 3008“ (зона на преден ляв калник, декоративна лайстна и лява част на предна броня). След инцидента водачът на МПС „Дачия Дъстър“ не е спрял и е напуснал мястото на произшествието.
Въз основа на приобщения към доказателствения материал Протокол за ПТП № 20241022-14910-1/08.10.2024 г. и заключението на САТЕ, съдът намира за установено, че произшествието е настъпило при ясно време и суха асфалтова настилка, на прав хоризонтален пътен участък, предназначен за двупосочно движение, като в конкретния участък булевардът е с по две пътни ленти за всяка посока.
Не се споделят възраженията на ответната страна относно липсата на доказателства за механизма, доколкото същият е технически обоснован от вещото лице чрез съпоставка на уврежданията и динамиката на движение, установяващи причинно-следствена връзка между неправилната маневра при престрояване от страна на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпилите по автомобила „Пежо“ вреди.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърденията на третото лицепомагач М. Г., че ударът е бил осъществен отзад в неговия автомобил след приключване на престрояването, не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото. В тази част съдът не кредитира тази версия, доколкото същата се опровергава категорично от заключението на вещото лице (въпрос 1.3.1 от експертизата). Според САТЕ характерът и локализацията на щетите по л.а. „Пежо“ (преден ляв калник и ожулване по предната лява част на бронята) са типични за приплъзващ страничен удар, а не за директен челен сблъсък в задната част на друго превозно средство. Експертизата установява, че уврежданията са настъпили именно при пресичане на траекториите вследствие на косо навлизане на л.а.