Решение № 335 от 03.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 335 гр. София, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселин Пенгезов

Членове:

Десислав Любомиров

Атанаска Китипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова в присъствието на прокурора Ана Христоскова Малиганова (АП-София) като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за възобновяване № 20211000600839 по описа за 2021 година Производството пред Софийския апелативен съд е инициирано по повод искане, постъпило на 20.07.2021г. в СРС, подадено от В.П., защитник на осъдения по нохд №16509/2017г. по описа на СРС Н. Н. Д., присъдата по което е била потвърдена изцяло по внохд №355/2021г. В искането се твърди, че при разглеждане на делото в двете съдебни инстанции е нарушен материалният закон и са допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърди се, че двете инстанции са нарушили съществено процесуалните правила, тъй като липсва пълно, обективно и всестранно обсъждане на всички доказателства по делото, анализът не е извършен по надлежния процесуален ред, затова са направени погрешни правни изводи. В мотивите към присъдата и във въззивното решение не е даден мотивиран отговор на възраженията на защитата относно несъставомерността на поведението на подсъдимия, с което е допуснато нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК. Не са обсъдени доводите на защитата относно неустановяване инкриминираното пълномощно да е неистинско, налична е експертиза, която е установила, че подписът в него е копие на подписа на М. Г., а ръкописният текст „М. И. Г.“ е копие на ръкописен текст, написан от Г.. Дори да се приеме, че пълномощното е неистинско, не може да се приеме, че подсъдимият е съзнавал това, напротив, той е бил сигурен, че документът е истински, получил го е от лице, представило се за адвокат Р., не е имало обективна възможност да разбере дали това действително е така. Обясненията на подсъдимия във връзка с 1 пълномощното следва да се отчетат като правдиви, още повече като се има предвид ниския му социален статус, той се притеснил едва след предаване на пълномощното на банковата служителка, няма доказателства преди нейните действия да е бил притеснен. След като по делото не е установено да е ползвал съзнателно неистински документ, деянието не е съставомерно.

Необходимо е за осъществяване на престъпния състав лицето, което се разпорежда с имущество, да е било въведено в заблуждение, а в случая не се установява такова, тъй като свидетелката Г. се е усъмнила в истинността на представеното пълномощно. Освен това подсъдимият не е имал користно намерение, тъй като съгласно пълномощното парите следвало да се прехвърлят по сметка на трето лице, с което той не се познава и няма отношения, затова не е имал обективна възможност да се разпорежда със сумата в свой интерес и не можел да я присвои. Това е не било съобразено от съдебните инстанции по същество, което означава, че липсва субективният елемент за противозаконно присвояване, а отсъствието на намерение за своене прави несъставомерно деянието документна измама.

Предвид изложеното се иска отмяна на присъдата на СРС по нохд №16509/2017г. и решението по внохд №260180/2021г., като се постанови осъденият Д. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за което е бил признат за виновен и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години или алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С присъдата по нохд №16509/2017г., потвърдена по внохд №355/2021г., Н. Н. Д. е бил признат за виновен за нова, че на 22.08.2016г. в гр.София, в офис на Банка „ДСК“ в ж.к.“Илинден“, бл.129-130А, пред служителя Ю. Г., специалист банкови операции, е използвал неистински документ /пълномощно с рег.№2356/11.08.2016г./, на което е придаден вид относно авторството, че е подписано от М. И. Г., за да докаже, че съществува право, а именно че е бил упълномощен от М. И. Г. да го представлява пред банката, като преведе от личната му сметка сумата 170 000 евро по сметка на К. Б. В. на основание покупка на недвижим имот, а в частта на нотариалното удостоверяване на същото пълномощно е бил придаден вид, че е подписано и подпечатано от нотариус Е. Х. с рег.№*** на НК, с което е направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини, а имуществото е в големи размери, престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1 и чл.18, ал.1 от НК.

Предвид съдържането на искането и след съобразяване на материалите по делото, Софийският апелативен съд прие, че е налице влязъл в сила съдебен акт, срещу който е подадено искане за възобновяване от осъдения, имащ право да сезира съда за произнасяне по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

От влизане на присъдата в сила на 17.03.2021 година, до внасянето на 2 искането в СРС на 20.07.2021 година, не е изтекъл шестмесечният срок по чл.421, ал.3 от НПК. Компетентен да разгледа искането е Софийският апелативен съд, тъй като актът по чл. 419 от НПК е постановен от районен съд, намиращ се в апелативния район на САС и е не е бил проверен по касационен ред.

В съдебно заседание защитникът на осъдения Д. поддържа искането по съображенията, изложени в него, да се отменят актовете на СРС и СГС и да се постанови решение, с което осъденото лице бъде оправдано или алтернативно, делото да се върне на въззивната инстанция за ново разглеждане.

Представителят на САП изразява становище, че искането е неоснователно, тъй като липсват посочените в него нарушения, а възраженията са били направени и отхвърлени като неоснователни по вече проведеното наказателно производство.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по настоящото производство, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от легитимирана за това страна, в установения от закона срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК .

За да се произнесе следното: по същество, настоящият състав взе в предвид

С присъда по нохд №16509/2017г., потвърдена по внохд №355/2021г., Н. Н. Д. е бил признат за виновен за нова, че на 22.08.2016г. в гр.София, в офис на Банка „ДСК“ в ж.к.“Илинден“, бл.129-130А, пред служителя Ю. Г., специалист банкови операции, е използвал неистински документ /пълномощно с рег.№2356/11.08.2016г./, на което е придаден вид относно авторството, че е подписано от М. И. Г., за да докаже, че съществува право, а именно че е бил упълномощен от М. И. Г. да го представлява пред банката, като преведе от личната му сметка сумата 170 000 евро по сметка на К. Б. В. на основание покупка на недвижим имот, а в частта му на нотариалното удостоверяване на същото пълномощно е бил придаден вид, че е подписано и подпечатано от нотариус Е. Х. с рег.№*** на НК, с което е направил опит да получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои, като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини, а имуществото е в големи размери, престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1 и чл.18, ал.1 от НК, за което е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за 3 изпитателен срок от 3 години.

Мотивите на първоинстанционния съд да приеме, че е извършено престъплението, са свързани с приетото наличие на всички обективни признаци от състава на престъплението по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, установено е, че Д. е осъществил двата акта в състава на престъплението, като е използвал неистински документ, за да въведе в заблуждение лице, упражняващо фактическа власт върху предмета на престъплението, в случая пари. Същевременно осъденият е съзнавал, че с действията си въвежда в заблуждение банковата служителка относно наличието на упълномощаване, с цел да набави имотна облага, като е съзнавал и че по този начин уврежда чуждо имуществото, каквато е било и целта на деянието. Тези изводи на първостепенния съд са базирани на обективен и пълен анализ на гласните и писмени доказателства, както и на доказателствените средства и способи.

Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност и е потвърдил фактическите констатации на първоинстанционния съд. На конкретните възражения относно липсата на законосъобразна оценка на доказателствената съвкупност следва да се противопостави пълният анализ на показанията на свидетелите Г., Г., В., И., А. и Х., обясненията на подсъдимия, писмените доказателства и обсъждането на експертизите. От всички тях е установено, че подсъдимият Д. се запознал през лятото на 2016г. с лице, представило се като адв.Р., което му предложило срещу заплащане да отиде в клон на банка, за да се представи като пълномощник на непознато лице и да извърши разпореждане със сума от банковата му сметка към друга банкова сметка. След като Д. се съгласил и предоставил данните от личната си карта, се провела още една среща, на която той бил снабден с пълномощно, на което било придаден вид, че е подписано от М. И. Г., а всъщност подписът и ръкописно написаните три имена на упълномощител били копия на подписа и почерка на този свидетел, както и че е заверено от нотариус Х., а същевременно подписът бил копие на нейния подпис, а печатът бил копие на печат, различен от този на нотариуса. Посоченото основание в пълномощното, за да се извърши превода, било покупка на имот, какъвто Г. нямал намерение да купува, освен това не познавал нито подъсдимия, нито мнимия продавач. На 22.08.2016г. подсъдимият посетил банков клон на ДСК в ж.к.“Илинден“, където се представил на банковата служителка Г. като пълномощник на Г. и поискал да бъде извършен превода, в изпълнение на въведена в банката процедура служителката копирала пълномощното и му върната оригинала, позвънила на телефона, оставен за връзка с клиента Г., отговорил й непознат мъж, който потвърдил пълномощното, след това позвънила на номера на нотариалната кантора, свързала се с непознат мъж, който се представил за помощник-нотариус и потвърдил извършването на упълномощаване. Същевременно мобилният телефон на свидетеля Г. по това време бил без покритие поради извършване на смята на сим-картата, а в нотариалната кантора стационарният телефон не работел, в кантората никога не е имало помощник-нотариус. Докато извършвала проверката, Г.

4 разговаряла и със свидетелката В., а подсъдимият бил помолен да изчака в кабинета й, но междувременно той напуснал офиса докато двете разговаряли.

При тези фактически дадености, установени чрез законосъобразно събрани и обсъдени доказателства, по делото е било прието от двете съдебни инстанции, че Д. е извършил опит към документна измама в особено големи размери, като престъплението не е реализирано поради независещи от него причини. Възраженията на защитата, че не са налице обективните и субективни признаци от състава на престъплението законосъобразно са били отхвърлени от предходните инстанции. На първо място, неоснователно се твърди, че двете инстанции са нарушили съществено процесуалните правила, тъй като липсва пълно, обективно и всестранно обсъждане на всички доказателства по делото, анализът не е извършен по надлежния процесуален ред, затова са направени погрешни правни изводи. В мотивите към присъдата и във въззивното решение е даден мотивиран отговор на възраженията на защитата защо поведението на подсъдимия е прието за съставомерно, липсва основание да се приеме, че е допуснато нарушение на чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като доказателственият анализ е обективен и пълен. Обсъдени са доводите на защитата относно инкриминираното пълномощно, за което правилно и обосновано е било прието, че е неистинско, с оглед наличната е експертиза, която е установила, че подписът в него е копие на подписа на М.

Г., а ръкописният текст „М. И. Г.“ е копие на ръкописен текст, написан от Г., както и показанията на свидетеля Г.. Освен това подписът на нотариус Х. също е неистински, той представлява копие на неин подпис, а печатът е копие на печат, който се различава от използвания от нея, това обстоятелство е установено от експертното заключение и показанията на свидетелката.