Решение № 2335 от 06.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13807/2025
- Вид
- Решение № 2335
- Подписан
- 06.04.2026
- В сила
- 06.04.2026
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Гергана Великова Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2335 гр. София, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Гергана В. Недева
Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100513807 по описа за 2025 година
С решение № 18521 от 15.10.2025 г., гр.д. № 19866/2025 г., СРС, 76 с-в ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 301.09 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване на платеното от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Форд", модел „Конект“, с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 16.02.2023 г. в гр. София, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 316.72 лева – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода от 21.06.2023 г. до 03.04.2025 г., ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД Алианц България“ АД срещу „ЗК Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за горницата над сумата от 1 301.09 лева до пълния предявен размер на претенцията от 2 602.17 лева - регресно вземане за възстановяване на платеното от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за щети по лек автомобил „Форд", модел „Конект“, с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 16.02.2023 г. в гр. София, с включени 1 ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за горницата над сумата от 316.72 лева до пълния предявен размер на претенцията от 633.43 лева – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода от 21.06.2023 г. до 03.04.2025 г., като ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс“ АД да заплати на „ЗАД Алианц България“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 603.04 лв. – разноски, а „ЗАД Алианц България“ АД да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева – разноски.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „ЗАД Алианц България“ АД. Счита, че в отговора на исковата молба не е направено възражение за съпричиняване, а само се поддържа, че ПТП настъпва по изключителна вина на водача на имуществено застрахования товарен автомобил „Форд Конект“. Едва във връзка със заключението на вещото лице се заявява възражение за съпричиняване.
Въззивникът изразява становище, че водачът на застрахования при него автомобил предприема напълно законосъобразно изпреварване на път без ограничения. Изцяло виновен на ПТП е водачът на застрахования по „ГО“ лек автомобил „Ауди А3“, който от спряно положение в дясно на пътното платно, внезапно и без светлинен сигнал, предприема маневра за ляв завой, без да се съобрази с приближаващия товарен автомобил „Форд Конект“. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.
2
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че на 16.02.2023 г. около 17 часа в гр. София, водачът на товарен автомобил „Форд", модел „Конект“, с рег. № ****, имуществено застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца „ЗАД Алианц България“ АД, след десен завой на пътя, предприема маневра за изпреварване чрез заобикаляне на спрелия отдясно на пътното платно лек автомобил „Ауди А3“, с рег № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника „ЗК Лев Инс“ АД, който същевременно предприема маневра за ляв завой, вследствие на което траекториите на превозните средства се пресичат и настъпва удар помежду им.
Двустранният констативен протокол за ПТП от 16.02.2023 г., подписан от двамата участници, не съдържа подпис на длъжностно лице – актосъставител. Протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал. 1 ГПК относно оспорените механизъм на ПТП и причинно-следствената му връзка с настъпилите вреди. Обективираното в протокола извънсъдебно признание, направено от водача на товарния автомобил за собствената му вина и неизгодните спрямо него факти, обвързват единствено подписалия, но не и неговия застраховател.
Механизмът на ПТП се установява от съдебно-автотехническа експертиза, скицата към двустранния протокол и съвпадащите показания, снети от водачите на двата автомобила – свидетелите И.В. и М.М..
3
Основна причина на настъпването на ПТП е осъщественото в рамките на пътната лента едновременно заобикаляне от ляво чрез изпреварване от имущественото застрахования товарен автомобил „Форд Конект“ на спрелия вдясно от пътя и същевременно предприемащ завой на ляво лек автомобил „Ауди А3“.
Свидетелите потвърждават описаната в двустранния протокол пътна обстановка. Свидетелят И.В., управлявал товарния автомобил „Форд Конект“ установява, че се е движил с 40 км./ч., когато след естествен десен завой на пътя вижда спрелия лек автомобил, без никаква сигнализация, като докато се измества за изпреварване в лявата лента за насрещно движение, лекият автомобил предприема ляв завой и настъпва ударът. Свидетелят М.М., водач на лекия автомобил „Ауди А3“ изяснява, че спира на пътя за извършване на ляв завой и не е бил с включени аварийни светлини на автомобила, а е подал ляв мигач, когато видял наближаващото на 10 метра разстояние МПС, което не е сигнализирало.
Според съдебно-автотехническата експертиза, водачът на товарния автомобил „Форд Конект“ е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при предприемане на спиране, а не заобикаляне на лекия автомобил „Ауди А3“. От своя страна, водачът на лекия автомобил е можел да предотврати ПТП при изчакване на изпреварващия го отляво товарен автомобил.
Въззивният съд намира, че и двамата участници в пътния инцидент допускат нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, включително да се отклони надясно, или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно, или наляво за навлизане по друг път, или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В този смисъл и двамата водачи имат равен принос и в еднаква степен проявяват противоправно поведение, свързано с предприемане на маневри без достатъчно да се убедят доколко създават опасност за останалите участници в движението, вместо съответно да изчакат до 4 завършване на започната маневра от другото МПС. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съпричиняването от водача на имуществено застрахования автомобил възлиза на 50 %. Възражението за принос на пострадалия е заявено достатъчно разбираемо в този смисъл с отговора на исковата молба, противно на оплакването в жалбата.
Според САТЕ, пазарната стойност за възстановяване на имуществените вреди възлиза на 2 587,17 лв. по фактурна цена на фирмения официален сервиз, където е извършен ремонтът на гаранционния товарен автомобил.
Съдът възприема за меродавна тази стойност с оглед необходимостта да бъдат спазени гаранционните условия на същия автомобил, ведно с 15 лв. за обичайни ликвидационни разходи. При съобразяване на съпричиняването от пострадалия в размер на 50 %, ищецът не разполага с право да претендира възстановяване на платеното над размера от 1 301,09 лв. до пълния предявен размер за главница от 2 602,17 лв., за който искът по чл. 411 КЗ е неоснователен. Акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над размера от 316,72 лв.
– мораторна лихва за периода 21.06.2023 г. – 03.04.2025 г. до пълния претендиран размер от 633,43 лв. следва да се отхвърли.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на 100 евро – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18521 от 15.10.2025 г., гр.д. № 19866/2025 г., СРС, 76 с-в в частта, с която ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД Алианц България“ АД срещу „ЗК Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за горницата над сумата от 1 301.09 лева до пълния предявен размер на претенцията от 2 602.17 лева - регресно вземане за възстановяване на платеното от ищеца по имуществена застраховка „Каско“ застрахователно 5 обезщетение за щети по лек автомобил „Форд", модел „Конект“, с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 16.02.2023 г. в гр. София, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за горницата над сумата от 316.72 лева до пълния предявен размер на претенцията от 633.43 лева – мораторно обезщетение върху главницата, дължимо за периода от 21.06.2023 г. до 03.04.2025 г.
ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна“ № 16 да заплати на „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Симеоновско шосе“ № 67 А сумата 100 евро – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
6