Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 559 от 30.06.2021, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 189/2021
Вид
Решение № 559
Подписан
30.06.2021
Състав
Мария Ненова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. П*** , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220100189 по описа за 202 1 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. ИВ. Н. и Д. П. Н., подадена чрез пълномощника им адвокат П. и уточнена с молби от 28.01.2021 г., 0 1.02.2021 г. и 29.03.202 1 г., против ответника М. Г. СТ..

Ищците твърдят, че са родители на С*** Г*** Н., починал на *** г. вследствие на пътен инцидент на пътя от В*** в посока В***. Твърдят, че ответникът е служител на ОДМВР – Пазарджик на длъжност „говорител“. В това си качество на *** г. ответникът направил изказване пред медиите във връзка с пътния инцидент, при който загинал синът им, според което последният, управлявайки мотоциклет, се е движил бързо и без необходимата дистанция, не е могъл да спре и се е ударил в задната част на движещия се отпред автомобил. Считат, че с това изказване ответникът е осъществил съставът на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК – приписване на престъпление, тъй като на практика „повдигнал“ обвинение на сина им, което е от естество да накърни неговата репутация, добро име и положителна обществена оценка, както и да доведе до отрицателно мнение и отношение на обществото спрямо неговата личност. На следващо място твърдят, че с изказването си ответникът е нарушил общата забрана да не се вреди другиму по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, изведената в чл. 3 1, ал. 3 от Конституцията на Република Б*** и чл. 16 от НПК презумпция за невиновност, правилата и принципите на разследването, въведени в чл. 198, ал. 1 от НПК, правилата за поведение на служителите на МВР, съдържащи се в чл. 3, ал. 1 от ЗМВР, както и нормите на чл. 13, б. „ж“ и б. „и“, чл. 31 и чл. 36 от Етичния кодекс за 1 поведение на служителите в МВР. Твърдят, че това е извършено от ответника умишлено, тъй като в качеството си на говорител на ОДМВР той е бил запознат със законовите изисквания, съзнателно е оформил информацията в крайния й вид и е разбирал последиците от така изнесената информация, а именно обвинение срещу сина на ищците, че е причинил настъпилото ПТП.

Твърдят, че запознавайки се с изказването на ответника, публикувано в редица електронни издания, са претърпели тежък удар от несправедливото обвинение спрямо сина им, който не бил извършвал никакви морално укорими действия и с когото имали силна връзка, изградена на взаимно разбирателство, привързаност и любов. Поведението на ответника нарушило емоционалното и психическото им равновесие, накърнило самочувствието им, настроило близките и познатите им срещу сина им.

По тези съображения молят да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение в размер на по 10 000 лв. на всеки от тях за причинените им неимуществени вреди – болки, страдания, емоционално и психическо разстройство, вследствие на изказване на ответника на *** г., публикувано в интернет-медии за масово осведомяване, представляващо извършено от ответника престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК – приписване на престъпление, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

В случай, че не се установи действията на ответника да са резултат от престъпление, молят да бъде осъден ответникът да им заплати обезщетение в размер на по 10 000 лв. на всеки от тях за причинените им неимуществени вреди – болки, страдания, емоционално и психическо разстройство, вследствие на изказване на ответника на *** г., публикувано в интернетмедии за масово осведомяване, представляващи вреди, причинени умишлено от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претендират заплащане на разноските по делото. Ангажират писмени и гласни доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. Г. СТ. чрез пълномощника си адвокат К. намира исковете за допустими, но неоснователни. Не отрича да е направил посоченото в исковата молба изявление в изпълнение на служебната си функция, но оспорва точното му съдържание и интерпретация от ищците. Счита, че с поведението си не е допринесъл за увеличаване на неимуществените вреди на ищците от смъртта на сина им. Отрича да е накърнил презумпцията за невиновност, тъй като в съобщението няма никакви обвинителни изрази към сина на ищците, нито пък той е третиран като обвиняем. Твърди, че не е нарушил разпоредбата на ч л . 198 от НПК, тъй като данните за ПТП ответникът е получил от полицейските служители, посетили мястото на инцидента преди да бъдат извършени каквито и да е било процесуално-следствени действия. Отрича да е извършил престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК, тъй като от една страна в 2 изказването си не е посочил никакви елементи на определено изпълнително деяние, нито е индивидуализирал личността на пострадалия, а от друга страна е несъвместимо едновременното качество на пострадал от престъплението и негов извършител. Счита, че не е нарушил правилата и принципите за работа в МВР, нито етичните правила за поведение на служителите на МВР. Твърди, че в съобщението е изнесена информация, която не е възприета лично от ответника, а му е предоставена от полицаите, посетили ПТП. Сочи, че от съдържанието на съобщението може да се направи извод, че ответникът е изразил само предположение, а не конкретен факт. При условията на евентуалност оспорва размера на исковите претенции като завишени с оглед принципа на справедливостта. Прави възражение за съпричиняване от страна на сина на ищците, който с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски. Сочи доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, че ищците са родители на С*** Г*** Н., починал на *** г. вследствие на ПТП на пътя В*** – В***, а ответникът е държавен служител на длъжност – старши експерт (ОДМВР – Пазарджик) в отдел „Говорители на структури на МВР“ към дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ при МВР. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – удостоверение за наследници и заповед за назначаване на държавен служител.

Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 367 ЗМ262/2020 г. по описа на РУ – В***, пр.пр. № 1450/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик, което съгласно писмо на РУ – В*** е образувано на 08.06.2020 г. срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ от НК във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. Към настоящия момент производството е на досъдебна фаза, като на този етап от разследването няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

От представената по делото разпечатка на информационния бюлетин, публикуван на интернет-страницата на ОДМВР – П***, се установява, че за периода от 08.06.2020 г. до 12.06.2020 г. няма публикувано съобщение от пресцентъра на ОДМВР – П*** за пътния инцидент, при който е загинал синът на ищците.

По делото са представени публикации от електронните издания на plovdiv24.bg, focus-news.net, dariknews.bg, kanal3.bg, novini.bg, 24chasa.bg, blitz.bg, dcnews.bg, pa-media.net, rodopiinfo.bg, bnr.bg, peshteranews.bg, pa1.bg, vip-velingrad.com, имащи следното съдържание: „Тежко пътно-транспортно произшествие е станало днес по обед на пътя В*** по посока за В*** на около 5 километра от курорта. Мотоциклетист се е блъснал в задната част на 3 движещ се пред него мини ван. Леката кола се наложило да спре рязко, тъй като отпред имало друг аварирал автомобил. Мотоциклетистът явно се е движил бързо и без необходимата дистанция, не е могъл да спре и се е ударил в задната част на миниван-а. В резултат на тежкия удар е починал на място.

Екипите на Пътна полиция са установили, че починалият е 35-годишен мъж от П***. На мястото е извършен оглед от дежурна група на РУ – В***, образувано е дознание.“.

Представена е публикация от електронното издание на btvnovinite.bg, чието съдържание е аналогично, с изключение на текста: „Най-вероятно мотоциклетистът се е движел бързо и не е спазил необходимата дистанция.“, както и публикация от електронното издание bta.bg, чийто текст гласи: „По първоначална информация мотористът се движил с висока скорост и без необходимата дистанция, което му е попречило да спре навреме“.

Представена е и публикация от електронното издание iskra.bg, според която: „Все още не са ясни точните причини за произшествието. Смята се, че починалият не е спазвал нужната дистанция и се е движел бързо, заради което не успял да спре.“.

Представени са и публикации от електронните издания: dnes.bg и plovdiv-press.bg, в които е посочено, че „ Мотоциклетистът се е движил бързо и без необходимата дистанция, не е могъл да спре и се е ударил в задната част на миниван-а.“.

В отговора на исковата молба ответникът признава, че е направил съобщението в качеството си на говорител на Пресцентъра на ОДМВР – П***, като същото има следното съдържание: „Тежко пътно-транспортно произшествие е станало днес по обед на пътя В*** по посока за В*** на около 5 километра от курорта. Мотоциклетист се е блъснал в задната част на движещ се пред него мини ван. Леката кола се наложило да спре рязко, тъй като отпред имало друг аварирал автомобил. Мотоциклетистът по всяка вероятност се е движил бързо и без необходимата дистанция, не е могъл да спре и се е ударил в задната част на миниван-а. В резултат на тежкия удар е починал на място. Екипите на Пътна полиция са установили, че починалият е 35-годишен мъж от П***. На мястото е извършен оглед от дежурна група на РУ – В***, образувано е дознание.“

На 20.08.2020 г. ищците, съвместно със свидетелката В. И.

Н.-Костадинова са подали жалба, а на 18.11.2020 г. и напомнително писмо до дирекция „Инспекторат“ при МВР за налагане на дисциплинарно наказание на ответника в качеството му на говорител на ОДМВР – П*** и за опровержение на изнесената информация, че синът на ищците е причинил трагичния инцидент.

С писмо от 10.12.2020 г. административният секретар на МВР е уведомил подателите на сигнала, че жалбата е изпратена на компетентния 4 орган – директора на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ – МВР за присъединяване към материалите по извършващата се проверка по сигнал с вх. № 812102-1218/20.08.2020 г. и съобщаване на решението след нейното приключване.

С писмо от 21.12.2020 г. директорът на дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ при МВР е уведомил подателите на сигнала, че е била назначена комисия за проверка на подадения сигнал, при която е установено, че не са налице данни за нарушение на правилата за служебно поведение от страна на М.С. – старши експерт (ОДМВР – П***) при ДПВО, поради което сигналът е приет за неоснователен.

По делото е разпитана в качеството на свидетел В. И. Н.Костадинова, сестра на ищеца Г. ИВ. Н., от показанията на която се установява, че на 10.06.2020 г. посрещнала ищците на летището в София, след като разбрали за смъртта на сина ми. Ищецът й споделил, че е прочел в интернет статии във връзка с инцидента, в които било цитирано името на сина им и които почти предрешавали кой е виновен за инцидента. Това допълнително стресирало ищците, извадило ги от равновесие и двамата плачели с глас. Споделили, че тези изявления пред медиите били направени от говорителя на полицията в П*** – М.С.. При срещи с техни познати в П*** те изказвали съболезнования и питали защо сина им се е самоубил, защо е карал като луд. На втория ден, след като ищците пристигнали в Б***, ищцата получила тежка сърдечна криза. Двамата загубили съня си, плачели непрекъснато, пиели таблетки с шепи. Наложило се свидетелката да ги заведе в болница „М***“, където им направили изследвания и им предписали лекарства. Страдали за това, че някои си е позволил да очерни детето им, без да го познава. Ищците останали в Б*** до 30.07.2020 г. Оттогава те били в К***, а със свидетелката се чували по телефона всеки ден. По време на разговор по четири-пет пъти споменавали името на М.С.. Следели и се интересували как се развива досъдебното производство. Надявали се да имат възможност да си дойдат в Б***.